Решение № 541 от 18.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Бургас, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242100500558 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 260829/27.02.2024г. на БРС от Сливенската митрополия на БПЦ, ЕИК:

119045188, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, пл.“Хаджи Димитър“ № 5, чрез адв. Ал. Тодоров - САК, против решение № 260000/22.01.24г. по гр.д.№ 4064/20г. по описа на БРС , с което съдът е приел за установено по отношение на “Пламс-2001“ ЕООД, ЕИК 130774351, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, Природен парк Витоша, хотелски комплекс Копитото, представлявано от Пламен Трифонов Найденов, че Сливенската митрополия на БПЦ не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адм.адрес: гр.Бургас, местност „Ченгене скеле“, площ от 19.853дка, трайно предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора и е осъдил въззивника да заплати на дружеството направените съдебно-деловодни разноски. Твърди, че предявеният иск е недопустим и лишен от правен интерес, поради липса на възможност на дружеството да изкупи процесния терен. Поддържа, че дори и да отрече 1 правата на Сливенска Митрополия на БПЦ върху него, въззиваемото дружество не би могло, въпреки представените доказателства за предварително съгласуване за започване на процедура по изключването му от ДГФ, да го заплати и съответно – придобие. Излага аргументи в полза на становището си. Заявява, че всъщност подобна процедура не е започнала и към настоящия момент законът вече не разрешава провеждането й. На следващо място оспорва придобиването на сградата от страна на праводателя на въззиваемия и съответно – транслирането на права в полза на правоприемника. Оспорва законното извършване на инфраструктурата в ПИ.

Моли за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството по иска, като се позовава на разясненията по цитирано във въззивната жалба ТР № 8/2012г. от 27 ноември 2013г. по т.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Евентуално, в случай, че това не бъде възприето от съда, се позовава на неправилност на постановения акт. Също излага подробни аргументи и моли за отмяна на решението на районния съд и отхвърляне на иска. Няма доказателствени искания. Претендира разноски за втората инстанция.

По делото е постъпила втора въззивна жалба вх.№

260836/27.02.2024г. на БРС от третото лице-помагач на “Пламс-2001“ ЕООД, гр.София – Българската държава, чрез Министъра на земеделието и храните против постановеното решение. Поддържа неговата неправилност по отношение на извода за наличие на правен интерес за водене на процеса от страна на дружеството, поради липса на законовите предпоставки за придобиване на процесния терен. Обосновава и евентуално, неправилност.

Моли за решение в този смисъл. Няма доказателствени искания.

Третото лице-помагач на “Пламс-2001“ ЕООД, гр.София – Българската държава, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изразява становище по въззивните жалби и по постановеното решение.

Въззиваемото “Пламс-2001“ ЕООД, представлявано от адв. Кр.

Астакова – БАК и от адв.В.Дудоленски – САК, оспорва въззивните жалби в приложените отговори. Твърди, че не са основателни и моли да бъде потвърдено решението на БРС. Поддържа допустимост и основателност на предявения иск. Излага подробни аргументи, както по допустимостта на 2 предявения иск, така и по неговата основателност. Позовава се на разпоредбата на § 5 ПЗР на сега действащия Закон за горите. Твърди, че валидно е придобило от „Войнтех“ ЕООД – тогава в ликвидация, сградата за подготовка на водолази в процесния имот, ведно с прилежащите съоръжения, изградени в него. Относно държавната земя, върху която е построена школата, заявява, че е предоставена към онзи момент от Държавата за изпълнение на мероприятието. Дружеството се определя като правоимащо лице по § 123 ПЗР ЗГ (отм.), което е предприело изискуемите действия за изключване на гори и земи от ДГФ с цел закупуването им. Счита обжалваното решение за правилно и съобразено със закона и моли да бъде потвърдено. Няма доказателствени искания. Също претендира разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани лица, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Производството пред БРС е образувано по искова молба от “Пламс2001“ ЕООД против Сливенската митрополия на БПЦ. Твърди се от ищцовата страна, че през 2006г. дружеството придобило от „Войнтех“ ЕООД – в ликвидация, собствеността върху сграда „Школа за подготовка на водолази“ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, кв.“Крайморие“, лесопарк „Росенец“, заедно с прилежащите и извършени в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас съоръжения. Твърди, също така, че държавната земя, върху която е построена школата, с площ от около 20дка., е предоставена за изпълнение на това мероприятие със Заповед № 720/04.08.1987г. на Председателя на Асоциация „Горско стопанство и горска промишленост“. Предаването на земята в полза на Организация за съдействие на отбраната – ЦС, гр.София, според въззиваемото дружество, е станало по реда на чл.94 НДИ.

При наличието на изпълнени мероприятия, въззиваемото дружество счита, че към настоящия момент теренът няма характеристики на гора, а представлява прилежаща площ към сградата – „Централна школа за подготовка на водолази“. На това основание е започнало процедура по изключване на гори и земи от ДГФ, за да я закупи.

3

Въпреки реализираното мероприятие, с поредица от решения на ОС „З“ - гр.Бургас, процесният терен бил възстановен по реда на ЗВСГЗГФ в полза на въззивната Сливенска Митрополия на БПЦ. Въззиваемото дружество поддържа, че това е неправилно и незаконосъобразно, като се позовава на разпоредбата на чл.4, ППЗВСГЗГФ: „Чл. 4. Гори и земи от горския фонд, които не могат да бъдат възстановени на бившите им собственици в съществуващи или възстановими стари граници, са: …. 4. горите и земите от горския фонд, предоставени за строителство, за минни и енергийни обекти, комуникационни съоръжения, минерални извори, пещери, открити мини, кариери и друго законно строителство, заедно с прилежащите към тях сервитутни зони и/или територии;“.

При изложеното е заведен настоящият иск, с молба, след като бъде упражнен инцидентен съдебен контрол, да се отрече правото на собственост на Сливенска Митрополия на БПЦ върху спорния терен, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, кв. „Крайморие“, лесопарк „Росенец“. Ангажирани са доказателства. Претендира разноски.

Въззивната Сливенска Митрополия на БПЦ оспорва иска, чрез своя процесуален представител в приложения по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор. Твърди, че е допустим. Признава извършването на мероприятие, както и незаконосъобразността на административното производство по възстановяване на имота в полза на Сливенска митрополия на БПЦ. Счита, че е възможно разделянето му на отделни поземлени имоти, като в един от тях да попадне сградата на Централна школа за подготовка на водолази, ведно с извършената инфраструктура. Също ангажира доказателства.

С определение № 260650/04.09.2020г. по гр.д.№ 4064/2020г. на БРС, по реда на чл.31, ал.2 ГПК, в качеството на трето лице-помагач на ищеца, по делото е конституирана Българската държава, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и чрез Министъра на ЗХГ.

С депозиран по реда и в срока на чл.131 ГПК отговор Министърът на РРБ оспорва иска. На първо място се позовава на недопустимост на иска.

Позовава се на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по т.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, в контекста на изтекъл преклузивен срок по § 123 от ПЗР на Закон за горите (отм.) Счита, че правото на изкупуване подлежи на доказване от въззиваемия. Също така сочи, че от извършена справка в КККР 4 е установено, че процесният ПИ се намира в гр.Бургас, м. „Ченгене скеле“ и е с трайно предназначение на територията – горска.

На това основание сочи, че следва по делото да бъде конституирана Държавата, чрез Министъра на ЗХГ.

Оспорва конституирането на Държавата, чрез Министъра на РРБ, като твърди, че привличането на трето лице-помагач е обусловено от интереса на това лице да подпомага страната, която го привлича, за да спечели делото, а в конкретния случай това условие не е изпълнено по отношение на МРРБ. Моли за отмяна на определението, с което Държавата, чрез Министъра на РРБ е конституирана в качеството на трето лице-помагач на ищеца.

По въведеното искане за упражняване на инцидентен съдебен контрол върху постановеното решение на ОС „З“ за възстановяване на спорния ПИ в полза на въззивника, счита, че е основателно. Аргумент в тази насока черпи от ТР № 5/2011г. от 14 януари 2013г. по т.д.№ 5/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което: „Държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол“, а в конкретния случай възстановяването на процесния имот е резултат от множество успешно проведени от Сливенска митрополия на БПЦ съдебни производства, които са приключили с акт на административния орган – т.е. на ОС „З“. Ето защо счита, че Държавата е обвързана от съдебните решения, но не и от това на ОС „З“, което подлежи на косвен съдебен контрол. Също ангажира доказателства.

С депозиран по реда и в срока на чл.131 ГПК отговор Министърът на ЗХГ оспорва иска. На първо място оспорва предоставянето на процесния терен на МО. Заявява, че по заповедите за предоставяне на горски територии за „Школа за подготовка на водолази“ изрично е описано, че предназначението на земята не се променя и съответно – при отпаднала необходимост тези земи се връщат под управлението на МЗХГ.

Оспорва твърдения от въззиваемия търговец статут на имота – на „прилежащ терен“, понеже основателността на подобно твърдение се доказва 5 с подробен устройствен план, а такъв няма.

Също се позовава на недопустимост на иска, твърдение, основано на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по т.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, в контекста на изтичане на преклузивен срок по § 123 от ПЗР на Закон за горите (отм.) Заявява, че дори и да са налице доказателства за започнала процедура по изключване на горите и земите от горския фонд по реда на § 5 ПЗР ЗГ, няма пречка Министърът на ЗХГ да се разпореди със същия имот, докато тече процедурата. Освен това сочи, че предварителното съгласуване за изключване на горите и земите от горския фонд е със срок от 1 година, който е изтекъл.

Оспорва възможността за извършване на косвен съдебен контрол, а също и правилността на конституирането на Държавата, чрез Министъра на ЗХГ в качеството на трето лице-помагач на ищеца, понеже Държавата няма интерес дружеството-ищец да спечели делото. Не ангажира доказателства.

По повод привличането на третите лица-помагачи съдът приема следното:

То е процесуално допустимо и е въведено в срока по чл.219, ал.1 ГПК.

Основателността му е обусловена от последиците за привлеченото лице и съответно – този, който го е привлякъл, от постановеното съдебно решение.

Интересът на едно лице да привлече помагач е обусловен от интереса да го обвърже от силата на мотивите, както постановява чл.223, ал.2 ГПК: „Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства“.