Определение № 401 от 11.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. Бургас, 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Е. Р. Д. като разгледа докладваното от Петя Кр. Г.ева Частно наказателно дело № 20242100200309 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, във връзка с чл.70, ал.1 от НК и е образувано по молба на осъдения Г. Й. Б. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, наложено му с присъда №28/ 26.11.2018г. по НОХД № 301/2018г. на Окръжен съд-Сливен, изменена с решение № 219/12.03.2020г. ВНОХД № 24682019г. на Апелативен съд-Бургас, изменено с решение № 159/30.11.2021г. по НД № 628/2020г. на Върховен касационен съд.

Защитникът на осъденото лице поддържа молбата в съдебно заседание.

Твърди, че са налице предпоставките, предвидени в закона за условно предсрочно освобождаване, тъй като осъденото лице Б. е изтърпял повече от половината от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“, имал е добро поведение в затвора и честно отношение към труда, не е наказван, с което е дал доказателства за своето поправяне. Моли съда да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.

Осъденото лице Г. Б. изразява съгласие със становището на защитника си. Счита, че молбата му следва да се уважи, тъй като се е поправил.

Декларира намерение да работи, в случай че бъде условно предсрочно освободен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита молбата на осъдения за неоснователна, тъй като липсват доказателства за неговото поправяне. Според него е налице единствено втората формална предпоставка, а именно, че е изтърпяна повече от ½ от наложеното наказание. Акцентира, че са налице средни стойности на риска от вреди, поради което корекционната 1 работа с осъдения следва да продължи в условията на затвора.

В съдебно заседание процесуалният представител на началника на Затвора–Бургас, изразява становище за неоснователност на молбата, като счита, че е налице само една от кумулативно предвидените предпоставки, а именно изтърпяно е повече от половината от наложеното наказание. Счита, че към настоящия момент не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод за постигане целите на наказанието, заложени в чл. 36 от НК, като акцентира, че оценката от риск е в средните стойности и се наблюдава тенденция за минимално понижение. Според юрисконсулт С. корекционният процес при осъдения не е завършен, като работата дефицитните зони, залегнали в плана на присъдата следва да продължи. Моли молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства и съобрази закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С присъда № №28/ 26.11.2018г. по НОХД № 301/2018г. на Окръжен съдСливен осъденият Г. Б. е бил признат за виновен за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и за престъпление по чл.128, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 5 години.

С решение № 219/12.03.2020г. на Апелативен съд-Бургас по ВНОХД №246/2019 г., присъдата на Окръжен съд-Сливен е изменена, като е увеличен срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.128, ал.1 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК от 3 години на 4 години и 6 месеца, както и срока на наложеното на основание чл.23, ал.1 от НК общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ от 3 години на 4 години и 6 месеца, което следва да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С решение № 159/30.11.2021г. по НД № 628/2020г. на Върховен касационен съд е изменено решението на Апелативен съд-Бургас, като е намален срока на наложеното наказание за извършено от осъдения престъпление по чл.128, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, както и размера на наложеното му на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание на 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“.

Наказанието наложено на Б. е с начало 01.12.2021г.. Постъпил е в Затвора–Бургас на 03.12.2021г. за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца при първоначален „общ“ режим. На 26.01.2023г. е бил преместен в ЗООТ „Дебелт“. От приложената към делото справка за съдимост се установява, че към момента на деянията Б. е бил неосъждан и търпи ефективно наказание „лишаване от свобода“ за първи път. Към 11.04.2024г. е изтърпял всичко 2 години, 11 месеца и 27 дни, 2 фактически – 2 години, 4 месеца и 10 дни, и от работа 3 месеца и 15 дни.

Остатъкът от наказанието „лишаване от свобода“ към същата дата възлиза на 6 месеца и 3 дни.

Първоначалната оценка на риска от рецидив, съгласно приложения първоначален доклад е била със средни стойности – 52 точки, като е рискът от вреди е определен в средните нива по отношение на обществото от извършване на насилствени/ користни деяния при липса на финансови средства. Проблемните зони, включени в първоначалния индивидуален план за изпълнение на наказанието са били – отношение към правонарушението, а именно осъденият да осъзнае факторите допринесли за извършване на правонарушението, да преосмисли вината си и да изгради критичност, както и умения за мислене – да развие умения за мислене в градивна и позитивна посока и законосъобразно поведение, да осъзнае същността на правните норми и намери алтернативи за решаване на проблемите.

На 25.01.2023г. е изготвена втора оценка на риска от рецидив. Отчетена е минимална промяна спрямо първоначалната оценка на риска от рецидив, в зоната отношение към правонарушението, но в зоната емоционални проблеми е отчетено повишаване, предвид диагнозата на осъдения и продължаване приема на психотропни медикаменти. Рискът от рецидив остава среден - 52 точки. Като проблемни зони отново са отчетени отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди е среден за обществото.

Изготвена е нова оценка на риска от рецидив и вреди, от която се отчита известно понижение на стойностите на риска от рецидив от 52 точки на 48 точки, но въпреки това рискът остава в средни стойности. Отчетеното е понижение в зоните отношение към правонарушението, трудова заетост и умения за мислене.

Осъденият Г. Б. признава в известна степен отговорността за извършеното деяние, но не разбира изцяло мотивите за криминалното поведение. Липсва самокритичност. Криминалните нагласи са налични. Не приема напълно необходимите ограничения върху личната свобода.

По отношение уменията за мислене у осъдения липсва способност за разпознаване на проблемите. Не умее да ги решава адекватно и по законосъобразен начин, не търси алтернативи. Омаловажава последствията от собствените действия. Липсва адекватно целеполагане. Склонен да прояви импулсивност.

Поведението на осъденото лице Г. Й. Б. към момента е съобразено с изискванията на пенитенциарната система. Стреми се да спазва реда и правилата в условията на затвора. Няма награди. Има едно наложено дисциплинарно наказание през месец октомври 2022г., което е било условно.

Към настоящия момент се счита за ненаказван. След престоя си в приемно отделение на Затвор-Бургас е разпределен в ЗООТ „Дебелт 1“, а след месец по негово желание е разпределен в ЗООТ „Житарово“, след което, отново е 3 разпределен в ЗООТ „Дебелт 1“.

Интересът на осъдения Б. към трудовата дейност в условията на затвора е с оглед редуциране размера на присъдата. По отношение на предлаганите възможности за труд е претенциозен. В ЗООТ „Житарово“ е полагал доброволен труд в РО „Район“ при ЗО „Житарово“ 3 месеца. Предявил претенции относно предлаганата работа и доброволно се отказал от трудовата дейност през м. юни 2022г. През м. април 2023 е трудово ангажиран на доброволен принцип на външен работен обект „Периферна зона - ЗО „Дебелт“, като през м. юли отново се е отказал от работа. От м. август 2023г. е назначен на платен труд на ВРО „Промет стийл“, където работи и към настоящия момент. Не се е включвал в организирани пенитенциарни мероприятия. Съгласно заповед № 714/11.10.2022 г. му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, отложено за срок от 1 м., съгл. чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС, за това, че е разменил вещи - парични средства, с други лишени от свобода. Не е бил поощряван с награди.

Спрямо служителите се отнася съобразно изискванията. Демонстрира толерантност и търпимост към останалите лишени от свобода. Не участва в конфликтни ситуации и не инициира такива, но при провокация има вероятност да реагира импулсивно. Мотивирано предложение за едно или повече правни основания.

Според експертната оценка за актуалното психическо и емоционално състояние на осъдения прогнозата по отношение на бъдещото корекционно въздействие върху личността му е неблагоприятна, с оглед личните му особености. Б. има по-скоро позитивна нагласа към криминалното поведение и правонарушенията, което е сериозен проблем при провеждането на корекционната работа. Общата оценка на криминогенните потребности е висока. Социалните връзки на осъдения свидетелстват за една по-скоро маргинална социална адаптация и се определят като допълнителен рисков фактор. Ресурси на осъденото лице е, че има изградени трудови навици.

Съществуващите социални и адаптивни умения трябва допълнително да бъдат развити, за да се увеличат шансовете за успешна реинтеграция и съответно да се намали рискът от рецидив.

Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на втората от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения, а именно изтърпяването на не по-малко от 1/2 от срока на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ - чл.70, ал.1, т.1 от НК. В разглежданият случай не се установява по несъмнен начин първата задължителна предпоставка, а именно наличието на категорични доказателства, водещи до обосновано заключение за неговото поправяне.

Тези изводи съдът направи след внимателен и задълбочен анализ на доказателствата и в съответствие и с указанията, дадени в т.2 от ППлВС № 7/1975г., изм. с ППлВС № 7/1987г.. Наличните в затворническото досие на 4 осъдения доказателства, не разкриват трайно намаляване на степента на риска от рецидив и от значителни вреди за обществото, чрез установените стойности при оценките към момента на разглеждане на делото. Поставените цели в първоначалния план по отношение на дефицитните зони според съда не са изпълнени. Мотивацията за промяна на криминалното поведение не е категорично заявена, напротив - отчетени са нагласи, в подкрепа на криминалното поведение, като самокритичността по отношение на собствените поведенчески изяви е формално заявена. В подкрепа на тези изводи са и представените в днешното съдебно заседание доказателства от страна на представителя на началника на Затвора-Бургас, видно от които същият е предложен за дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на основание чл.107, ал.1 от ЗИНЗС по причина, че неговото поведение не е било съобразено с правилата и разпоредбите на чл.97, т.2 от ЗИНЗС.

За да бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, е необходимо корекционната работа да продължи в посока мотивация за водене на законосъобразен начин на живот в условията на свобода, преодоляване на нагласите, подкрепящи криминалното поведение, както и повишаване на уменията за мислене, с оглед допълнително развиване на социалните и адаптивни умения.

Предвид гореизложените данни според съда не може да се формира категоричен извод, че спрямо осъдения Б. са изпълнени в пълнота всички цели на наказанието по чл.36 от НК. Събраните доказателства не позволяват да се приеме, че при него корекционният процес е завършен. Очевидно е, че изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ не е довела в достатъчна степен до поправяне и превъзпитание, предвид показателите на риска от рецидив и вреди. Общото заключение при досега изтърпяната част от наказанието е, че целените с наказанието поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект не са постигнати, поради което е необходимо корекционният процес да продължи, съобразно проблемните зони.