Решение № 1541 от 13.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. Плевен, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430102756 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба с вх. № 13950/21.05.2024 г. от М. Р. Г., чрез ЕАД „Й.“, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ***, за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № 902233/28.07.2023 г., осъждане на ответника да плати сумата от 1096 лв., като получена без правно основание по недействителния договор за заем по банкова сметка; в условията на евентуалност се иска прогласяване на нищожност на клаузата за заплащане на неустойка, уредена в посочения договор за паричен заем.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.07.2023 г. сключил договор за паричен заем №902233 с ответника по реда на ЗПФУР, поради което не разполагал със същия на хартия и е загубил полученото по ел. поща. Ответникът като заемодател отпуснал кредит в размер на 2500,00 лв., за срок от 15 месеца с месечна вноска от 504,00 лв., с включена неустойка. Общо сумата, която следвало да върне била в размер на 3516,67 лв. Общото задължение с включена неустойка възлизало обаче в размер на 7493,02 лв. Клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора е уговорена да е в размер на 4043,33 лв. Ищцата твърди, че е платила 3596 лв., както следва: на 28.09.2023 г. – 150 лв., на 26.10.2023 г. – 98 лв., на 30.10.2023 г. – 300 лв., на 22.11.2023 г. – 550 лв., на 30.11.2023 г. – 498 лв.; на 29.12.2023 г. – 250 лв., на 29.01.2024 г. – 300 лв., на 07.02.2024 г. – 200 лв. и на 08.04.2024 г. – 1000 лв.

Ищецът счита, че договорът за заем е недействителен, тъй като с уговорената неустойка при непредоставяне на обезпечение не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Начислената неустойка представлявала разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите и същият бил предварително известен на кредитора. Ищецът сочи, че предоставянето на кредита било предпоставено от заплащането на неустойка, защото клаузата за предоставяне на обезпечение съдържала множество ограничения и конкретни параметри, и кратък срок за предоставяне, което я правило изключително трудно изпълнима. Спазването на тридневния срок освен това не било достатъчно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ кредиторът може да не приеме обезпечението. Неустойката имала компенсаторен характер и обезпечавала акцесорно задължение, различно от главното задължение на заемателя, и се дължало независимо от изпълнението на главното задължение. Поради това ищецът счита, че с неустойката не се 1 обезпечава основно задължение по договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка. Това обяснява и клаузата, предвиждаща неустойка, а именно тя да се начислява към погасителния план. Затова и посочването на ГПР без включване на това възнаграждение целяло да въведе потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, като между страните е посочен размер на ГПР, различен от реалния прилаган. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главния установителен иск, ищецът счита, че е налице нарушение на чл. 33 от ЗПК и клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. При неизпълнение на заемателят с чл. 37, ал. 1 от ОУ е предвидено начисляване на разходи и кредиторът се е възползвал от това, като е начислил и събрал различни суми, вкл. неустойка за забава в размер на 507,18 лв., извън законната лихва в размер на 642,18 лв. Иска от съда да уважи предявените искове и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът счита, че исковете са неоснователни. Оспорва съединението на исковете от ищеца като недопустимо, тъй като при алтернативно съединение за ищеца няма значение по кой от исковете ще се произнесе съда, докато искането за произнасяне по единия от тях е под условие на евентуалност. Ищецът обаче искал два взаимно изключващи се начина, а петитумът бил неясен. Договорът за паричен заем се сочи, че е сключен в предвидената от закона форма и изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и ал. 2, и тези по ЗПФУР.

Всички условия, вкл. за плащане на неустойка, сочи, че са индивидуално уговорени с потребителя, а на последния е дадена пълна, точна и максимално ясна информация. Именно потребителят попълнил искане за сключване на договор за кредит на 28.07.2023 г. в 09:14 ч. по имейл. Видно от представения лог файл било, че преди подписване на договора потребителят се е запознал с всички негови условия и сам е избрал параметрите на договора.

Този договор освен това бил 20-ти по ред за потребителя с идентично съдържание на клаузата за неустойка. Ответникът счита, че потребителят не се е възползвал от правото на отказ съгласно чл. 29 от ЗПК, като той е бил запознат с това право във всеки един от етапите по сключване на договора. В изпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е посочен ГПР по договора, който към 28.07.2023 г. е 65,60%, а уговореният по договора – 58,09%. т.е. разходите не надвишавали допустимото по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката според ответника не следвало да се включва в ГПР, който представлявал сбор от разходите цената за предоставената от кредитора услуга. Ответникът като кредитор счита, че не е изначално наясно с това дали неустойката ще е част от разходите, защото е индивидуално уговорена и дължима след сключване на договора и то само ако потребителят не предостави обезпечение. В погасителния план ясно били посочени размера на вноските и без неустойка, като смисълът да бъдат посочени сумите бил именно за пълнота и изчерпателност на потребителя за задължението му към търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им. Неустойката не представлява възнаграждение за кредитора, тъй като уговорката да се дължи такава при непредоставяне на обезпечение, не я превръща в лихва по кредита. Потребителят не се е заблудил, тъй като в договора и СЕФ ясно са посочени точно параметри и условия на договора, вкл. размера на евентуално дължимата неустойка.

Ответникът счита, че клаузата за неустойка е съставена на ясен и разбираем език, размер като цифрова стойност, а не процент, предпоставките за нейната дължимост, и начин на плащане – срок и размер до крайния падеж на договора. Неоснователни били доводите за разходите по извънсъдебно събиране на вземанията, тъй като представлявали такси по договора при неизпълнение от страна на потребителя. За същите бил определен лимит в полза на потребителя, който е изрично посочен в Тарифата. При тези данни още към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.

На следващо място, ответникът посочва, че оспорената клауза за неустойка е уговорена като санкция за неизпълнение, в случай, че потребителят не изпълни поетото от него задължение да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 11, т. 18 от ЗПК предоставянето на обезпечение е съобразено със законна практика, която не е 2 задължително да води до неравновесие. Процесният договор бил сключен изцяло по воля на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договора и е получил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на СЕФ и имал пълното право да се съгласи или да откаже. Потребителят обаче нямал такова намерение – да се откаже съгласно чл. 29 от ЗПК, а тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита да се обогати неоснователно от кредитора, като впоследствие заведе искове за недействителност на договора и неустоечната клауза, като по този начин върне само главницата по договора.

Според ответника потребителят е договарял в нарушение на чл. 12 от ЗПК. При сключване на договора потребителят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщане на заема, а от своя страна ответникът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение, като е дал и възможност и допълнителен срок на клиента да предостави обезпечение.

Ответникът счита още, че е налице и самостоятелно основание за неоснователност, тъй като ищецът е сключил 14 договора за кредитни продукти от същия вид с финансови институции от групата на ЕМ ВИ ФАЙНЕНС, което е собственик на „Кредирект“ ЕООД, „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „СИТИ КЕШ“ ЕООД, като всеки от договорите съдържал уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

Договорите били сключени в периода от 28.05.2020 г. до 16.05.2024 г. Затова и на потребителят му била известна информацията по договора, но вместо да упражни някое от своите законни права да прекрати договора или да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение, той по своя инициатива е сключил още 13 договора със същата уговорка за неустойка. Поради това ответникът счита, че предявените искове за недействителност са неоснователни, а това от своя страна обуславяло и неоснователност на осъдителния иск. Въвежда се и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендираното адвокатско възнаграждение.

В с. з. ищецът не се явява и представлява, но депозира писмени становища, в които е изложил подробни доводи за основателност на предявените искове. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В с. з. ответникът не се явява и представлява, но депозира писмени становища, в които е изложил подробни доводи за неоснователност на предявените искове, злоупотреба с права от страна на ищеца и излага подробни доводи за недължимост на адвокатското възнаграждение или редуциране под минимума предвиден в НМРАВ.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че са сключили договор за потребителски кредит № 902233/28.07.2023 г. по силата на който М. Р. Г. има качеството на заемател, със следните параметри: размер на отпуснат заем: 2500 лв., дължима на разсрочено плащане - 15 месечни вноски, ГПР 58,09%, с фиксиран лихвен процент – 47,00%, дата на последно плащане:

28.10.2024 г. и обща дължима сума в размер на 3516,67 лв. Видно от чл.6, ал. 1 от договора е,че е уговорена и неустойка – поръчителство на едно или две лица или безусловна банкова гаранция. Съгласно чл. 18,ал.1 от договора ако кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в двудневен срок от сключване на договора или то не отговаря на условията по договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 3976,35 лв. По погасителен план тази неустойка е в общ размер на 4043,33 лв.Тези параметри се преповтарят и от представения СЕФ на л. 41.

Между страните не е спорно, че потребителят е получил заемната сума и че начислена неустойка за предоставяне на обезпечение.

От заключението на ССЕ се установява, че същото се е запознало с документите по делото и представените от ответника финансово-счетоводни документи, като е установило параметрите на договора, погасителният план към него, който предвиждал 15 вноски, формирани от главница, договорна лихва, неустойка/ общ размер на подлежаща на връщане сума – 3516,67 лв., а с включена неустойка – 7560,00 лв. Вещото лице е заключило, че 3 посочения в договора ГПР от 58,09 % е формиран от главница 2500 лв. и лихва в размер на 1016,67 лв. При включване на неустойка от 4043,33 лв., годишният процент на разходите възлиза на стойност 659,32 %. Вещото лице е заключило още, че са извършени плащания по договора за заем от заемателя, като същият е заплатил 3596, 00 лв. от които 316,76 лв. за главница, 580,23 лв. договорна лихва, 1997,16 лв. неустойка, 507,18 лв. неустойка за забава 10%, 135,00 лв. такси за администриране на просрочен кредит и 59,67 лв. законна лихва.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с придадената им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена сила и стойност, и не са налице други факти, които да внесат съмнения в тяхната достоверност. Съдът дава пълна вяра и на заключението на вещото лице, тъй като е обективно, пълно и обосновано.

Разпечатката съдържа 24 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60ad8353-2c98-4d41-b2b0-050eb10857f5