Определение № 990 от 04.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 990 гр. Габрово, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500635 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Юробанк България“АД срещу разпорежда №1958 от 12.08.2025г. по ч.гр.д.№1680/2025г. на РС-Габрово в отхвърлителната му част.

Жалбоподателят навежда доводи, че след сключване на договора кредитополучателя не е заплатил нито една от погасителните вноски, като е изпаднал в забава още от датата на първата вноска. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 16.06.2025г. В договора и погасителния план ясно са посочени конкретните суми и техния падеж. Счита за недопустимо да бъде обявяван на формални основания за недействителен договора за кредит, без да се отчита поведението на длъжника и неговата недобросъвестност. Банката едностранно не е променяла договорните клаузи. Счита, че ако има отделни клаузи, които да са неравноправни ,следва да се обявят само те за недействителни. Твърди се, че само въз основа на представените към заявлението документи не може да се стигне до обоснован извод относно всички компонентни ,определящи общия дълг , като са необходими специални знания на вещо лице, за да се определи какви суми са включени или не към главницата и ГПР. Сочи се, че застраховката касае отделно правоотношение и представлява отделен договор, като не е условие за съществуване на договора за кредит Финансирането на застраховката със средства , които банката отпуска на кредитополучателя , не прави застраховката част от кредита. Твърди се, че е ирелевантно дали застраховката е включена в ГПР, тъй като кредитополучателят не е платил нищо по кредита, поради което няма и как да се оскъпи. Също така се сочи, че по делото не са претендирани застраховки и такси.

Направено е искане да се отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част и да бъде издадена заповед за всички претендирани от заявителя суми.

От данните по делото се установява, че с обжалваното разпорежда №1958 от 12.08.2025г. по ч.гр.д.№1680/2025г. на РС-Габрово заповедният съд е отхвърлил

1 заявлението по чл. 417 от ГПК, депозирано от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ” АД, ЕИК:

000694749, за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК против Т. А. М., ЕГН ********** за част от претендираните вземания - за сумата 2 385.52 лева / две хиляди триста осемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ договорна лихва за периода 15.06.2024 г. - 16.06.2025 г., сумата 2 851.57 лева /две хиляди осемстотин петдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/ мораторна лихва за периода 15.06.2024 г.

- 04.08.2025 г., на осн. чл. 411, ал.2 , т.2 от ГПК. Съдът е приел, че клаузата на чл. 2 от Договора е неравноправна. Приел е ,че при сключването на договора, е предвидено удържането на такса ангажимент от отпуснатата сума, т.е. чистата сума по кредита, получена от кредитополучателя е по-малка от посочения в договора размер на заемната сума. Приел е ,че е налице невярна информация относно общите разходи по кредита, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на главницата, която следва да плати потребителят – 20 964.48 лева, при кредит от 17000.00 лева, и годишна лихва от 12.86% е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Последното е нарушение и на ЗПК и е в разрез с изискването за добросъвестност между страните , като и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.

143 ЗЗП, още повече, че сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума. Поради недействителност на договор за потребителски паричен кредит PLUS-20582963/13.05.2024г., на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница /чистата стойност на кредита/ в размер на 17 000.00 лева.

Неоснователни са наведените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.

Заявителят „Юробанк България“ АД основава дължимостта на посочените в заявлението по чл.417 ГПК суми , като произтичащи от правоотношение по договор за кредит ,сключен с потребител. Предвид на това следва да се извърши проверка за неравноправност на клаузите на договора, каквато е извършена от заповедния съд в съответствие с изискванията на чл.411,ал.2 ГПК.

От съдържанието на представения от заявителя договор не може да се изведе, че клаузите са индивидуално договорени с потребителя.

Съгласно постановеното в решението на СЕС по дело С-714/22, т.40, за да се осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определяне на понятието “общи разходи по кредита за потребителя”, което означава всички разходи , които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора .

В случая е установено, че освен процесния договор за кредит , кредитополучателят е 2 сключил и застраховка, като месечните суми за застрахователната премия, които дължи, са включени в погасителния план към договора за кредит, но не се установява от клаузите на процесния договор за кредит как е формиран ГПР и че тези суми, както и удържаната такса ангажимент от 425лв. са включени в ГПР. С оглед на това е налице обоснована вероятност по процесния договор за кредит ГПР да е представен в по-нисък размер от действителния, изхождайки от това, че застрахователното правоотношение се явява като обезпечение на финансовия риск за кредитора за отпускане на кредита при съдържащите се в него условия, и разходът за него в размер на застрахователната премия , представлява общ разход по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК, какъвто се явява и въведената такса ангажимент. Неточният размер на ГПР води до недействителност на договор за потребителски кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК, с последиците по чл.23 ЗПК. В случая заповедният съд е съобразил тези обстоятелства и е отхвърлил заявлението по чл.410 ГПК за процесните суми, претендирани като договора и мораторна лихва .

На основание изложеното разпореждането в обжалваната му отхвърлителна част следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, предвид на което въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1958 от 12.08.2025г. по ч.гр.д.№1680/2025г. на РСГаброво в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението по чл. 417 от ГПК, депозирано от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ” АД, ЕИК: 000694749, за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК против Т. А. М., ЕГН ********** за част от претендираните вземания - за сумата 2 385.52 лева / две хиляди триста осемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ договорна лихва за периода 15.06.2024 г. 16.06.2025 г., сумата 2 851.57 лева /две хиляди осемстотин петдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/ мораторна лихва за периода 15.06.2024 г. - 04.08.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 990 гр. Габрово, 04.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500635 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на „Юробанк България“АД срещу разпорежда №1958 от 12.08.2025г. по ч.гр.д.№1680/2025г. на РС-Габрово в отхвърлителната му част.

Жалбоподателят навежда доводи, че след сключване на договора кредитополучателя не е заплатил нито една от погасителните вноски, като е изпаднал в забава още от датата на първата вноска. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 16.06.2025г. В договора и погасителния план ясно са посочени конкретните суми и техния падеж. Счита за недопустимо да бъде обявяван на формални основания за недействителен договора за кредит, без да се отчита поведението на длъжника и неговата недобросъвестност. Банката едностранно не е променяла договорните клаузи. Счита, че ако има отделни клаузи, които да са неравноправни ,следва да се обявят само те за недействителни. Твърди се, че само въз основа на представените към заявлението документи не може да се стигне до обоснован извод относно всички компонентни ,определящи общия дълг , като са необходими специални знания на вещо лице, за да се определи какви суми са включени или не към главницата и ГПР. Сочи се, че застраховката касае отделно правоотношение и представлява отделен договор, като не е условие за съществуване на договора за кредит Финансирането на застраховката със средства , които банката отпуска на кредитополучателя , не прави застраховката част от кредита. Твърди се, че е ирелевантно дали застраховката е включена в ГПР, тъй като кредитополучателят не е платил нищо по кредита, поради което няма и как да се оскъпи. Също така се сочи, че по делото не са претендирани застраховки и такси.

Направено е искане да се отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част и да бъде издадена заповед за всички претендирани от заявителя суми.

От данните по делото се установява, че с обжалваното разпорежда №1958 от 12.08.2025г. по ч.гр.д.№1680/2025г. на РС-Габрово заповедният съд е отхвърлил

1 заявлението по чл. 417 от ГПК, депозирано от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ” АД, ЕИК:

000694749, за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК против Т. А. М., ЕГН ********** за част от претендираните вземания - за сумата 2 385.52 лева / две хиляди триста осемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ договорна лихва за периода 15.06.2024 г. - 16.06.2025 г., сумата 2 851.57 лева /две хиляди осемстотин петдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/ мораторна лихва за периода 15.06.2024 г.

- 04.08.2025 г., на осн. чл. 411, ал.2 , т.2 от ГПК. Съдът е приел, че клаузата на чл. 2 от Договора е неравноправна. Приел е ,че при сключването на договора, е предвидено удържането на такса ангажимент от отпуснатата сума, т.е. чистата сума по кредита, получена от кредитополучателя е по-малка от посочения в договора размер на заемната сума. Приел е ,че е налице невярна информация относно общите разходи по кредита, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на главницата, която следва да плати потребителят – 20 964.48 лева, при кредит от 17000.00 лева, и годишна лихва от 12.86% е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Последното е нарушение и на ЗПК и е в разрез с изискването за добросъвестност между страните , като и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.

143 ЗЗП, още повече, че сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума. Поради недействителност на договор за потребителски паричен кредит PLUS-20582963/13.05.2024г., на основание чл. 23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница /чистата стойност на кредита/ в размер на 17 000.00 лева.

Неоснователни са наведените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.

Заявителят „Юробанк България“ АД основава дължимостта на посочените в заявлението по чл.417 ГПК суми , като произтичащи от правоотношение по договор за кредит ,сключен с потребител. Предвид на това следва да се извърши проверка за неравноправност на клаузите на договора, каквато е извършена от заповедния съд в съответствие с изискванията на чл.411,ал.2 ГПК.