Решение № 645 от 04.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. София, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20211001000118 по описа за 2021 година

Разглеждането на делото е повторно пред настоящата инстанция.

С решение № 129 от 2.02.2021 год., пост. по т.д. № 2697/2019 г.

Върховният касационен съд е отменил решение № 1923 от 26.07.2019 год. по т.д.№ 5690/2016 год. на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1367 от 28.06.2018г., постановено по т.д.№ 6397/2016г. на Софийския градски съд, VI т.о., 3 състав и е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Кремио“АД срещу решение № 1367 от 28.06.2018 г. по т.д.№ 6307/2016 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 3 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него по реда на чл. 626 от ГПК срещу „Ай Си Би Си с.р.о.“ („И.Ч.Б.Ч.“ООД)- Чешка Република иск с правно основание чл. 53 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, за установяване съществуването на вземане, за което е издадена 1 европейска заповед за плащане от 14.04.2016 г. по т.д. № 2607/2016 г. на Софийския градски съд, за сумата над 19 402,84 евро до пълния предявен размер от 24 417.84 лева, поради погасяването му чрез прихващане с насрещно вземане на ответника за сумата от 5015 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо за неизпълнение на задължението на ищеца да изработи и постави върху стоките, предмет на фактури № 63749/10.10.2014 г. и № 63850/28.11.2014 г., етикети с конкретно уговорено съдържание, начин на оформление и език, както и по въззивна жалба на ответника „Ай Си Би Си с.р.о.“ („И.Ч.Б.Ч.“ООД)- Чешка Република против същото решение, в частта, с която е признато за установено съществуването на вземане на „Кремио“АД за сумата от 19 402,84 евро, представляваща незаплатена цена по договори за продажба на стоки, обективирани във фактури № 63749/10.10.2014 г. и № 63850/28.11.2014 г., ведно със законната лихва от 11.04.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлено направеното от жалбоподателя-ответник възражение за прихващане с насрещното му вземане за сумата в общ размер от 8381,13 евро, претендирана като обезщетение по чл. 45, ал. 1, б. „b“, във връзка с чл. 74 от Конвенцията, за претърпени вреди от неизпълнение на задължението на продавача да достави качествена и годна за употреба стока, както и в частта, с която по иск с правно основание чл. 78 от Конвенцията е установено вземане на ищеца за сумата от 3070,96 евро, представляваща общо обезщетение за забава върху сумите по фактури № 63749/10.10.2014 г. и № 63850/ 28.11.2014 г., дължимо за периода от 10.12.2014 г. до 4.04.2016 г., за което е издадена същата заповед.

В жалбата на „Кремио“АД се твърди, че в производството по делото ответникът „Ай Си Би Си с.р.о.“ не е ангажирал доказателства, установяващи при условията на пълно и главно доказване, че праводателят на ищеца е произвел негодна и некачествена продукция, респ., че стоката е доставена с недостатъци, включително и по отношение на поставените етикети, от което ответното дружество да е претърпяло вреди, нито такива, доказващи направени от него разходи за етикетиране на стоките. Изложено е, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказани твърденията на ответника за наличието на съглашение между страните за етикетиране на стоките по специфично уговорен начин и неизпълнение на това задължение от страна на праводателя му „Кодап“ЕООД, тъй като единственото 2 доказателство за това е разменената между страните кореспонденция, която не съдържа признание на продавача за дължимост на сумата. Поддържа се, че направеното от „Кодап“ЕООД с електронно писмо от 17.11.2015 г. предложение за заплащане на сумата от 5015 евро, чрез приспадането ù от общо дължимата по двете фактури цена на доставените стоки, е единствено с оглед уреждане на отношенията между страните със споразумение, целящо продължаване на трайните търговски отношения между тях. Наведен е довод, че по делото липсват доказателства за сторени от ответника разходи за етикетиране или унищожение на доставената му от праводателя на ищеца стока и доколкото тя не е била върната на производителя „Кодап“ЕООД, е възможно ответното дружество да е използвало стоките с търговска цел и не само да не е понесло загубите, които твърди, но да е получило печалба от продажбата им. Поддържа се също, че калкулацията на твърдените от ответника разходи за етикетиране на стоките и за изтеглянето им от страна на търговската мрежа на „Макро“- Р. Чехия, както и за заплатени от ответника на същото дружество неустойки, формират сума от 4925 евро, а не претендираната такава от 5015 евро, предмет на възражението за прихващане. Формулиран е петитум за отмяна на решението в обжалваната му част, поради несъществуване на активното по компенсацията насрещно вземане на ответника за сумата от 5015 евро и за осъждане на ответника да му заплати същата сума, представляваща част от цената на продадените стоки. Претендират се разноските, направени от жалбоподателяищец по водене на делото пред всички инстанции.

Ответникът „Ай Си Би Си с.р.о.“ („И.Ч.Б.Ч.“ООД)- р. Чехия, оспорва въззивната жалба на ищеца. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез процесуалния му представител адв. Б.П., се твърди, че разменената между страните търговска кореспонденция, представена по делото, в частност електронното писмо от 17.11.2015 г., съдържа признание на праводателя на ищеца както за недостатъците на стоките, така и за размера на дължимото обезщетение от 5015 евро, което той се е съгласил да бъде приспаднато от общо дължимата по двете фактури сума, за която с решението е уважено и направеното от ответника възражение за прихващане. Оспорен е доводът на жалбоподателя-ищец, че между страните не е било договорено стоките да бъдат етикетирани и правилно опаковани, с възражението, че това изискване е нормативно установено, както и че ответникът своевременно е 3 уведомил праводателя на ищеца за наличието на този недостатък.

Формулирано е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част – потвърдено.

В ъ в въззивната жалба на ответника „Ай Си Би Си с.р.о.“ („И.Ч.Б.Ч.“ООД) се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателят-ответник е бил уведомен по надлежния ред за извършеното прехвърляне на търговското предприятие на „Кодап“ЕООД, придобито от „Кремио“АД по реда на чл. 37 от ЗОЗ с договор от 4.08.2015 г., вписано в търговския регистър на 28.10.2015 г., доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства за установяване на това обстоятелство.

Посочено е, че искането за плащане не представлява уведомление, по смисъла на чл. 15, ал. 1, изр. второ от ТЗ, поради което се твърди, че претенцията на ищеца е неоснователна само на това основание. Наведен е довод, че тъй като прехвърлителят „Кодап“ЕООД не е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя-ответник за извършеното прехвърляне, той не дължи заплащане на сумите по двете фактури на приобретателя на търговското предприятие, евентуално- че не е изпаднал в забава по отношение изпълнението на задълженията по тях, поради което не дължи заплащане на мораторна лихва преди да е бил уведомен за прехвърлянето. Твърди се, че съдът правилно е констатирал, че няма спор относно мястото на получаването на стоките, посочени в процесните фактури, както и че те са предадени на превозвач и са получени от „Ай Си Би Си с.р.о.“ („И.Ч.Б.Ч.“ООД), но не е съобразил заявеното от ответника оспорване на търговските отношения с „Кодап“ЕООД, с възражението, че е имал такива само с дружествотомайка „Кодап“- Италия, към което е била адресирана поръчката за доставка на процесните стоки, вкл. и описаните във фактурите такива. Изложено е, че по делото е установено, че стоките, които ответникът е поръчал чрез дружеството майка - „Кодап“- Р. Италия и е получил в Р. България от „Кодап“ЕООД- Р. България е била некачествена- негодна за консумация и следвало да бъде изтеглена от търговската мрежа, което е било установено веднага след предаването на стоките с марка „АРО“ от „Ай Си Би Си с.р.о.“ на „Макро Кеш енд Кери“- Р. Чехия. Посочено е, че съдът не е обсъдил доказателствата, установяващи негодността на доставените стоки за употреба съобразно предназначението им, както и за заплатените от ответното дружество неустойки на „Макро“- Р. Чехия, чрез извършено прихващане с 4 вземания на „Ай Си Би Си с.р.о.“ към него. Изложено е, че неизпълнението на задълженията на продавача да достави годна продукция и да я опакова по уговорения за това начин, се установява от представените доказателства и разменени писма. Формулирано е искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което предявените от „Кремио“АД искове да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално - до размера на сумата от 8381,13 евро, поради погасяване чрез прихващане на претендираните от ищеца вземания с насрещното вземане на ответника в същия размер, представляващо заплатените от него неустойки и разноски, направени вследствие доставка на некачествен продукт с марка „АРО“, както и да му бъдат присъдени направените по водене на делото разноски.

Жалбоподателят-ищец „Кремио“АД оспорва въззивната жалба на ответника. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му адв. Н. К.-М. се твърди, че възражението на ответника, че не е бил уведомен за прехвърлянето на търговското предприятие на „Кодап“ЕООД е недопустимо пред въззивната инстанция, тъй като такова не е било направено своевременно в първоинстанционно производство.

Евентуално се поддържа, че не е съществувало задължение за уведомяване на кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне, тъй като „Кремио“АД е придобило търговското предприятие на „Кодап“ЕООД по договор от 4.08.2015 г., вписан в търговския регистър на 28.10.2015 г., сключен по реда на чл. 37 от Закона за особените залози, който не предвижда такова задължение. Наведен е и довод, че качеството на прехвърлител по договора има заложният кредитор „УниКредит Булбанк“АД, с когото е сключен договорът, а не залогодателят „Кодап“ЕООД, поради което счита за неоснователен довода на жалбоподателя-ответник, че за прехвърлянето на предприятието той е следвало да бъде уведомен от „Кодап”ЕООД. Посочено е, че в клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора предвидено, че уведомяването на длъжниците следва да се извърши от „Кремио”АД, за което прехвърлителят „УниКредит Булбанк“АД е упълномощил приобретателя, който е уведомил за това „Ай Си Би Си с.р.о.“ чрез поканата за плащане, връчена по електронен път на 26.01.2016 г. и в офиса му на 27.01.2016 г. с покана от 26.01.2016 г.

Поддържа се, че продажбените правоотношения са възникнали между „Кодап“ЕООД и „Ай Си Би Си с.р.о.“, видно от товарителници CMR № CZ 0880501 от 28.11.2014 г. и CMR № CZ 00678952 от 10.10.2014 г., и 5 опаковъчни листове от същите дати, както и че по делото не са ангажирани доказателства, че доставката на процесните стоки е била извършена по договорни отношения на ответника с друго дружество. Поддържа се, че задълженията по процесните две фактури са потвърдени от длъжника „Ай Си Би Си с.р.о.“ и чрез потвърждение на салда между него и „Кодап“ЕООД към 31.12.2014 г., както и чрез осчетоводяването на издадените от праводателя на ищеца фактури. Оспорено е като недоказано твърдението на жалбоподателяответник за доставка на некачествени и негодни за употреба стоки, както и за понесени от него вреди с възражението, че тяхното връщане от „Макро кеш енд кери“- Чешка Република и понесените от ответника вреди под формата на разноски и неустойки не се подкрепят от представените доказателства.

Формулирано е искане въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната с нея част да бъде потвърдено.