Определение № 3798 от 29.11.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3798 гр. София, 29.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002101287 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. А. С. срещу решение № 135 от 21.11.2022 г. по в.гр.д.№ 227 от 2022 г. на Окръжен съд- Търговище, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 168 от 15.04.2022 г. по гр.д.№ 18 от 2021 г. на Районен съд- Търговище в частта му, с която е признато за установено по отношение на Т. А. С., че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.Търговище, ул.“П.“ № ...., вх.А, ет.1, ап.1, с обща застроена площ от 77,53 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и санитарни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 1 и със 108/1000 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Търговище, одобрена със заповед № РД-18-18 от 17.06.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи 1 чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Настъпил ли е транслативният ефект на гражданската конфискация с уважаване на иск по ЗОПДИППД /отм./ и конфискуваният имот преминава ли в държавна собственост, ако не е бил собственост на лицето, от което е конфискуван ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 75 от 10.06.2010 г. по в.гр.д.№ 183 от 2010 г. на Варненския апелативен съд и решение № 78 от 30.05.2018 г. по гр.д.№ 3910 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о.

2. Има ли транслативен ефект постановление за възлагане, което не е отменено по съдебен ред ? По този въпрос се сочи противоречие с определение № 60253 от 07.06.2021 г. по гр.д.№ 3981 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 1317 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о.

3. Вписването на съдебно решение по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ явява ли се противопоставимо на по-рано вписано за собственик лице, въз основа на постановление за възлагане, относно имотпредмет на решението ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 78 от 30.05.2018 г. по гр.д.№ 3910 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 586 от 28.06.2002 г. по гр.д.№ 154 от 2002 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 60253 от 07.06.2021 г. по гр.д.№ 3981 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о.

4. Има ли значение при решаването на ревандикационен спор, предходно влязло в сила решение по конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, основаващо се на извършена от съда проверка на собствеността на продавача, без позитивен отговор на която не е възможно обявяване на предварителния договор за окончателен ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 172 от 04.07.2019 г. по гр.д.№ 3960 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 537 от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 349 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 586 от 28.06.2002 г. по гр.д.№ 154 от 2002 г. на ВКС, ГК, II г.о.

5. Представлява ли пречка за възникване на транслативния ефект на решение по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./, когато е бил пропуснат срокът по чл.115, ал.2 ЗС за извършване на отбелязването му и същото е направено след като вече е била вписана възбрана по изпълнителното дело за принудително изпълнение на присъдени парични притезания ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 78 от 2

30.05.2018 г. по гр.д.№ 3910 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 586 от 28.06.2002 г. по гр.д.№ 154 от 2002 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 60253 от 07.06.2021 г. по гр.д.№ 3981 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о.

6. Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички доводи и възражения на страните ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 18 от 23.02.2021 г. по гр.д.№ 2356 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

В писмен отговор от 20.03.2023 г пълномощникът на Държавата, представлявана от МРРБ, оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и на Държавата да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /касаторката е получила препис от въззивното решение на 10.12.2022 г., а касационната жалба е подадена по електронната поща на съда на 10.01.2023 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му за уважаване на предявения от Държавата срещу Т. А. С. иск по чл.108 от ЗС в неговата установителна част за 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.Търговище, ул.“П.“ № ..., вх.А, ет.1, ап.1, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Видно от представения нотариален акт № 82 от 08.07.1997 г., процесният апартамент е бил придобит от М. И. А. по време на брака му с М.

О. А.. С присъда по н.о.х.д.№ 505 от 2006 г. на Търговищкия окръжен съд, влязла в сила на 25.04.2008 г., М. И. А. е бил осъден за извършено от него престъпление и е постановена конфискация на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент. На 19.06.2008 г. е вписана искова молба на Държавата срещу М.

И. А. и съпругата му М. О. А. по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД 3

/отм./ с искане за отнемане в полза на Държавата на няколко недвижими имота, сред които и останалата 1/2 ид.ч. от процесния апартамент № 1. По тази искова молба е било образувано гр.д.№ 240 от 2008 г. на Търговищкия окръжен съд, завършило с решение № 53 от 08.12.2009 г. за уважаване на исковете за конфискация срещу М. А. и съпругата му М. А. . С оглед представения по делото изпълнителен лист от 19.01.2011 г. съдът е приел, че това решение е влязло в сила поне към тази дата-19.01.2011 г. Решението е било отбелязано в имотния регистър на 16.06.2011 г. и вписано на 26.09.2011 г.

На 11.10.2010 г. е била вписана възбрана върху 1/2 ид.ч. от апартамента, собственост на М. А.. На 06.10.2011 г. е било вписано постановление от 21.07.2011 г. на ЧСИ Стойко Георгиев по изпълнително дело № 20118730400081, влязло в сила на 28.07.2011 г., с което след извършена публична продан процесният апартамент е възложен на „КТМ ЕКС“ ЕООД.

На 11.07.2012 г. е вписано съдебно решение № 271 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 161 от 2012 г. на Търговищкия районен съд, влязло в сила на 11.05.2012 г., с което на основание чл.19, ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният между „КТМ ЕКС“ ЕООД и ответницата Т. А. С. предварителен договор за продажба на процесния апартамент от 25.10.2011 г.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че Държавата е станала собственик на процесната 1/2 ид.ч. от апартамента на основание съдебното решение за уважаване на иска с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./. С влизане в сила на това решение /най-късно на 19.01.2011 г., както е приел съдът/ транслативният ефект на гражданската конфискация е настъпил и имотът е преминал в държавна собственост.

За неоснователно е прието възражението на ответницата Т. С., че тя е придобила имота от „КТМ ЕКС“ ЕООД, който от своя страна го е придобил на публична продан. Според съда, постановлението на ЧСИ за възлагане на имота от 21.07.2011 г. не е имало транслативен ефект, тъй като към момента на неговото вписване в имотния регистър на 06.10.2011 г. имотът вече е бил държавна собственост на основание вписаното решение по чл.28 ЗОПДИППД /отм./.

Прието е, че вписванията на постановлението за възлагане и на решението на ответницата по чл.19, ал.3 ЗЗД не могат да се противопоставят 4 на решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, което е било отбелязано и вписано в Службата по вписванията преди те да бъдат вписани: решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ е отбелязано на 16.06.2011 г. и вписано на 26.09.2011 г., а постановлението за възлагане и решението по чл.19, ал.3 ЗЗД са били вписани съответно на 06.10.2011 г. и 11.07.2012 г.

За неоснователно е прието и възражението на ответницата, че вписването на решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, извършено на 26.09.2011 г., е нищожно, като направено по искане на ненадлежен органНационална агенция за приходите. Предвид залегналите в чл.3, ал.1 Закона за НАП функции на агенцията, въззивният съд е приел, че тази агенция е била в правото си да иска вписване на решението по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./.

За неоснователно е прието и възражението, че преди вписването на решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ за процесния имот е била вписана възбрана от 11.10.2010 г. в полза на праводателя на ответницата „КТМ ЕКС“ ЕООД, която възбрана може да се противопостави на Държавата. От представените по делото справки от имотния регистър се установява, че действително на 11.10.2010 г. е била вписана възбрана върху 1/2 ид.ч. от имота, по искане на кредитора „КТМ ЕКС“ ЕООД за задължения на М. О. А., но тъй като вписването на възбрана лишавало само временно длъжника от правото да се разпорежда с имота, то, според съда, не било пречка решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ за конфискуване на имота в полза на Държавата да влезе в сила и да произведе транслативен ефект.

Не на последно място, в решението е прието, че съображенията на процесуалния представител на ответницата, че в производството по обявяване на предварителния договор за окончателен съдът е изследвал правото на собственост на нейния праводател, няма как да имат значение за решаване на спора по настоящото дело. Страни в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД са били само страните по предварителния договор /“КТМ ЕКС“ ЕОД и ответницата Т. А. С./ и по онова дело съдът е изследвал правото на собственост само въз основа на представените от тези страни доказателства.

По настоящото дело са представени и допълнителни доказателства от Държавата, които водят до други изводи за притежаването на правото на собственост върху процесната 1/2 ид.ч. от имота.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице 5 соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените въпроси, поради следното:

1. По първия поставен правен въпрос /Настъпил ли е транслативният ефект на гражданската конфискация с уважаване на иск по ЗОПДИППД /отм./ и конфискуваният имот преминава ли в държавна собственост, ако не е бил собственост на лицето, от което е конфискуван ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. В решението съдът не е приел, че Държавата е станала собственик на процесната 1/2 ид.ч. от апартамента на основание съдебното решение по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, въпреки че лицата, от което този имот е конфискуван /М. А. и М. А./, не са били собственици на имота. Напротив, напълно в съответствие с посочената практика на ВКС /решение № 78 от 30.05.2018 г. по гр.д.№ 3910 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о./, съдът е приел, че гражданската конфискация е деривативен /производен/ способ за придобиване на собственост, поради което решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ би имало транслативен ефект, само ако лицето, от което този имот е конфискуван, е било собственик на имота. Предвид събраните по делото доказателства /нотариален акт № 82 от 08.07.1997 г. и непротивопоставимите на Държавата постановление за възлагане и решение по чл.19, ал.3 ЗЗД/ съдът е приел, че към датата на влизане в сила на съдебното решението по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ имотът- предмет на конфискацията /1/2 ид.ч. от апартамента/ е бил собственост на Мустафа Алиев и Мюжгян Алиева, поради което решението за конфискация на имота от тези лица има транслативен ефект и е довело до придобиване на правото на собственост в полза на Държавата.