Решение № 1226 от 27.12.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. Сливен, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230103758 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС, вр.чл.51 ЗС.

Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот в *****, с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради. Северната стена на сграда с идентификатор *** била построена точно на имотната границата с имота на ответниците, с идентификатор ***.

Сочи, че искала да направи изолация на северната стена на сградата, а нямала достъп до нея. Друг подход към тази стена нямало, освен от към имота на съседите ответници. Те отказвали да осигурят достъп до стената от към техния имот.

С нотариална покана до ответника А., получена на 04.07.2024г., ищцата помолила да бъде осигурена възможност да влезе през имота им до стената за саниране за периода от 15 юли до 30 юли, за извършване на нужните СМР.

След получаване на нотариалната покана били проведени и разговори в тази насока с ответниците и техен посредник и близък. В тези разговори те се съгласили да разрешат да се санира стената и също изявили желание за доброволно уреждане на отношенията.

Ищцата твърди, че на 15 юли около 9,30ч.- 10ч. сутринта майка й завела 1 майстора, който трябвало да извърши санирането на стената. Съседите ответници били на двора и майстора ги попитал от къде да мине за да измери стената, за да се купят материалите за санирането. Ответникът не го допуснал.

Поискал от него рулетка и започнал да мери стената и казал, че ще се санира само част от нея, защото друга част била незаконна. Когато майсторът отговорил, че бил нает да санира цялата стена, ответникът заявил, че няма да позволи стената да бъде санирана.

Иска се от съда постановяване на решение, с което да се осъди ответната страна да осигури достъп до имота си за да бъдат извършени СМР - саниране на северната стена на сградата на ищцата, граничеща с имота на ответниците.

Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната страна.

Оспорва се иска, като се твърди, че не били налице строителни книжа, доказващи належаща нужда от саниране на северната стена на гаража на ищцата. Ответниците твърдят, че гаража и долепената до него стая били незаконно изградени на границата с имота им без те да са давали разрешение за това. След като с покана ищцата ги принудила да изрежат клоните на дърветата, които били надвесени над нейният имот, за тях гаражът пречел да упражняват в пълен обем правото на собственост. Той засенчвал голяма част от двора и при валеж водата се изливала в двора им и трудно изсъхвала земята.

Твърдят, че майстора, който ги посетил обяснил, че ще санира повече от това, за което се разбрали с ищцата. Освен това той не показал документ за това, че му била възложена някаква работа по санирането, нито пък пълномощно от ищцата, че има право да влиза в имота им да санира. Не могъл да обясни как ще извърши санирането, без да съсипе имота им или насажденията в него. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните и след преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и се установява, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Сливен, с площ 455 кв.м. и построените в имота сграда с идентификатор № 2

*** с площ 69 кв.м., друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор № *** – гараж /аргум. от Нотариален акт от 26.06.2018г. и от 12.06.2024г., двата на нотариус с рег.№ 524 и район на действие СлРС/. Не е спорно по делото, че ответниците са собственици на имота от север на този на ищцата с № 289. От приетата по делото скица на имота от 26.09.2022г. също е видно, че сграда с № 5 – гараж в имота на ищцата е построена на северната имотна граница с имота на ответниците.

С нотариална покана от ищцата до ответника, връчена му на 04.07.2024г., ответниците били поканени да предоставят достъп през имота си за да бъде санирана северната стена на гаража й за периода от 15.07.2024г. до 30.07.2024г. С поканата също така ответниците били поканени от ищцата да изрежат клоните на дърветата в имота им, които били надвесени над покрива на гаража й, за да не го повредят.

Не се спори по делото /обявено като безспорно обстоятелство в първото открито съдебно заседание/, че за да се извърши саниране на северната стена на гаража на ищцата, който бил построен на имотната граница с имота на ответниците, няма достъп от друго място, освен единствено през имота им.

На 02.07.2024г. ищцата депозирала жалба до кмета на Община Сливен с искане за проверка на незаконно строителство в имота на ответниците, а с писмо от 30.07.2024г. от зам.кмет на общината й било отговорено, че извършената на място проверка не установила нарушения по ЗУТ.

На 04.09.2024г. ответниците депозирали жалба до кмета на Община Сливен за незаконно строителство в имота на ищцата с искане да се извърши проверка.

В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

Показанията на свидетеля Т. Й. установяват, че след подадена от ищцата жалба в Община Сливен, ответниците изрязали клоните на дърветата си, които преминавали върху гаража на ищцата, както и разчистили в имота си зайчарник. Установяват, че страните не били в добри отношения по повод жалбата на ищцата, както и за това, че тя поставила в имота си камери за наблюдение. Свидетелят установява също така споделено й лично от ответниците, че майстор на ищцата идвал в имота им с цел да измери стената, която следвало да санира, но те не го допуснали в имота си.

3

Свидетелят М. С., майка на ищцата и живуща в процесния имот установява, че със съгласието на ответниците дъщеря й и зет й изградили ограда от бетонови блокчета. Също така имали желание да санират гаража си от северната страна, но тази стена граничела с имота на ответниците и трябвало да се влезе в техния имот за да се свърши работата. Първоначално ответникът дал съгласие, след което се отметнал и не предоставил достъп до имота си. Идвали служители от общината да правят проверки в имота, вкл. и за поставените камери от ищцата. Били водени преговори между свидетелката Т. Й., която работела в Община Сливен и била близка позната на ответниците и адвокат, нает от ищцата във връзка с камерите в имота на ищцата и санирането. Именно адвокатът на ищцата се обадил на свидетелката и казал да търси бързо майстор, тъй като ответниците се съгласили да предоставят достъп до имота си за санирането на стената на гаража на ищцата. Адвокатът съобщил на свидетелката, че ответниците казали, че ще откачат оградната мрежа, която била закачена с тел и кукичка точно до гаража на ищцата за да влезе от там майстора. След като свидетелката и майсторът отишли на място, ответниците отново отказали да ги допуснат в двора си. Никой от ответниците не ги е канил да влизат през вратата.

Показанията на свидетеля С.Л. установяват, че през лятото на 2024г. той бил нает от майката на ищцата и заведен на място за да санира една стена в имота на ищцата, която се намирала на границата с имота на ответниците. За да свърши работата трябвало да се влезе в имота на ответниците, но те отказали да го пуснат. Той дори предложил ролетката си на ответника, той лично да измери стената и въпреки това категорично отказал и не допуснал никой в имота си.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на представените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т. Й. в частта, с която сочи, че майстора искал да влиза в имота на ответниците през мрежата, а не през вратата и за това именно не бил допуснат от тях. В тази част показанията противоречат на тези на останалите свидетели, а именно, че отказът на ответника бил изобщо да не допуска никой в имота. Освен това противоречат и на елементарната житейска логика, при която няма значение от къде ще бъде 4 допуснат майстор на ищцата, като целта е единствено да се извърши санирането от към имота на ответника. В останалата част показанията се кредитират, както и тези на останалите свидетели, като последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, както и с показанията на останалите свидетели.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск с правна квалификация чл.109 ЗС е допустим, доколкото твърденията на ищцата са, че ответниците осъществяват бездействие, т.е. не предоставят достъп до имота си и с това пречат на цялостното упражняване правото на собственост на ищцата.

Разгледан по същество искът е основателен и доказан по следните съображения:

Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по предназначението му. С този иск се дава вещно-правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот.

С ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК ВКС РБ се прие, че двете задължителни условия за уважаването на иск по чл.109 ЗС са неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.

Следователно предпоставките за уважаване на негаторния иск са ищецът да е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта, спрямо която е насочено неоснователно въздействие на ответника, както и това въздействие/ действие или бездействие/ на ответника създава за ищеца пречки за използването на имота му по-големи от обикновените.

В конкретния правен казус се установиха всички предпоставки за уважаването на негаторния иск. Съгласно разпоредбата на чл.51 ЗС, когато за 5 извършването на работа в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това.

Доказа се, че ищцата е собственик на самостоятелен обект - гараж в поземлен имот, също нейна собственост. Няма спор, а и се установи, че северната страна на гаража граничи с имота на ответниците. Не се спори и по това, че за да се санира северната стена на гаража следва да се влезе в имота на ответниците и няма друг достъп.

В процеса категорично се установи, че достъп на ищцата и по- точно на нает от нея майстор за извършване на строително монтажните работи не бил осигурен от страна на ответниците, въпреки отправена от нея нотариална покана и водени след това преговори, чрез неин адвокат. Напротив дори достъп бил изрично отказан и в присъствието на майстора на ищцата.

Съдът не споделя аргументите на пълномощника на ответниците, че следва ремонтът да е наложителен или необходим. Ищцата не е длъжна да изчака да се разруши северната стена на гаража й за да извърши саниране /подобна дейност се извършва именно с превантивна цел/. Не такъв е смисъла на разпоредбата на чл.51 ЗС, с която се създава задължение на собственика на един имот да предостави достъп до него, след като е необходимо да се мине през този имот за да се свърши работата в друг имот. Необходимостта не касае самата работа или нейната наложителност, а се отнася до преминаване или достъп до чуждия имот. Съдът не споделя и аргументите на пълномощника на ответниците по оспорването на нотариалния акт, с който ищцата закупила гараж в имота си. Нотариалният акт е официален документ за изявления на частни лица и съдът е длъжен да приеме за установени фактите, отразени в него - по издаването на акта, дата, място, изявлението на нотариуса, отразено в акта, че са присъставли посочените в акта лица, че тези лица са направили отразените в акта изявления, че нотариусът е проверил собствеността на прехвърлителя въз основа на представените и описани в акта документи, че тези документи са били представени пред нотариуса и, че акта е подписан от участниците. Съдът е длъжен да приеме всички тези факти без да преценява тяхната достоверност по свободно вътрешно убеждение, освен ако те не се опровергават от други официални документи. В случая е прехвърлена собствеността върху сграда № 5 в имота на ищцата, с предназначение гараж, като тази сграда е отразена и на представената по делото скица от 2022г.