Решение № 673 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110120471 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

13.01.2026 година град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На тридесети септември

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав две хиляди двадесет и пета година

В публично заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

Секретар Ася Г.а

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело 20471 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „С., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ******************************, представлявано от изпълнителния директор Ч.Н.Г., против М.А., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********************************************, представлявано от 1 управителя М.Г.А.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 22.12.2023 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 71444/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, като срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение. По повод на подаденото възражение и дадените от съда указания ищецът предявява исковата си претенция. Твърди, че „С. е универсален правоприемник на „С.. Също така твърди, че между страните бил сключен Договор с рег. № Д-******* от 24.09.2020 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника услуги, изразяващи се в прием на строителни отпадъци на ответното дружество на обща стойност 2 286,28 лв., за което били издадени два броя фактури - фактура № ********** от 05.08.2021 г. на стойност 2 090,54 лв. и фактура № ************ от 07.09.2021 г. на стойност 195,74 лв. Във всяка от издадените фактури били описани видовете строителни отпадъци. Излага твърдения, че независимо от отправена покана ответникът не изпълнил задължението си да плати дължимите суми, като изпаднал в забава., поради което дължал и лихва за забава върху главниците. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на М.А., че ответникът дължи на „С. сумите, както следва: 1. сумата от 2 090,54 лв. - главница по фактура № ********** от 05.08.2021 г., 2. сумата от 548,21 лв. - лихва за забава върху главницата от 2 090,54 лв., дължима за периода от 06.08.2021 г. до 18.12.2023 г., 3. сумата от 195,74 лв. - главница по фактура № ************ от 07.09.2021 г., 4. сумата от 49,53 лв. - лихва за забава върху главницата от 195,74 лв., дължима за периода от 08.09.2021 г. до 18.12.2023 г., законната лихва върху главниците, считано от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба..

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество М.А.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва предоставяне на твърдените услуги от ищеца, като твърди, че не е депонирал съответните отпадъци. Също така твърди, че представител на ответника не е подписвал процесните фактури, както и кантарни бележки към тях. Оспорва съдържанието на кантарните бележки, като несъответстващо на сключения между страните договор, за което излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба, поддържа отговора. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното гр.д. № 71444/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 09.01.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която М.А., ответник в настоящото производство, е осъдено да заплати на „С. сумите, както следва: 1. сумата от 2 090,54 лв. - главница по фактура № ********** от 05.08.2021 г., 2. сумата от 548,21 лв. - лихва за забава върху главницата от 2 090,54 лв., дължима за периода от 06.08.2021 г. до 18.12.2023 г., 3. сумата от 195,74 лв. - главница по фактура № ************ от 07.09.2021 г., 4. сумата от 49,53 лв. - лихва за забава върху главницата от 195,74 лв., дължима за периода от 08.09.2021 г. до 18.12.2023 г., законната лихва върху главниците, считано от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 382,68 лв. - направени по делото разноски, от които: сумата от 57,68 лв. 2 платена държавна такса и сумата от 325 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника М.А.. В предвидения едномесечен срок заявителят „С., ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

От представения заверен препис от договор от 24.09.2020 г., сключен между страните по делото, се установява, че „С. се е съгласил да приема отпадъци /земни маси/, собственост на М.А. при спазване на законовите изисквания, в посочените нормативни актове, в посочен обем и от посочени обекти, като приемането се извършва на площадка за третиране на строителни отпадъци на „С., при договорена цена. Договорът е бил сключен за срок от една година.

От представените заверени преписи от фактури е видно, че ищецът е издал две фактури, както следва: фактура № ********** от 05.08.2021 г. на стойност 2 090,54 лв. с включено ДДС, и фактура № ************ от 07.09.2021 г. на стойност 195,74 лв. с включено ДДС.

Като доказателства по делото са приети и кантарни бележки,за които са били издадени фактури.

От постъпилото по делото писмо от ТД на НАП, офис ****** се установява, че процесните две фактури не са отразени в справки- декларации по ЗДДС и в дневниците за покупки и продажби на М.А..

От приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че процесните фактури са били осчетоводени в търговските книги на ищеца и не са били осчетоводени в търговските книги на ответника. В счетоводството на ищеца процесните фактури са намерили отражение в СД по ЗДДС и в дневниците за продажби през месец август и месец септември 2021 г. Вещото лице също така установява, че в ответното дружество по повод на Писмо с вх. № 194859 от 04.06.2025 г. от ТД на НАП – офис ****** процесните две фактури, издадени от ищеца, не са отразени в СД по ЗДДС, както и в дневниците за покупки и продажби. По процесните две фактури няма извършени плащания. Вещото лице определя размера на законната лихва за забава за процесните две фактури за процесния период в размер на 548,21 лв. върху главницата от 2 090,54 лв. и в размер на 49,53 лв. върху главницата от 195,74 лв.

От разпита на свидетеля Терзиев, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че същият работи като шофьор при ответното дружество, и е ходил до Враждебна, където се депонират отпадъци. Свидетелят също така установява, че преди да се депонират отпадъците, камионът се претегля на кантар, за да се определи тарата, изсипват се отпадъците и след това камионът се връща празен на кантара. След второто претегляне на място се заплащат разтоварените отпадъци, като цените са в зависимост от вида на отпадъците. Шофьорът се разписвал върху кантарни бележки. Впоследствие редът за депониране на отпадъци се променил. Сочи, че не са му били давани фактури. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля като кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че страните са търговци, регистрирани съгласно изискванията на ТЗ. Не се спори относно сключен между страните договор за услуги. Спори се за предоставяне на договорените услуги, липса на подписани фактури от представител на ответника, както и липса на документи за доставяне на услугите.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. По делото не се спори за извършените отбелязвания в счетоводствата на двете 3 дружества. Съгласно чл. 182 от ГПК редовно водените счетоводни книги могат да служат като доказателство за организацията, която ги е водила. С оглед на изслушаното по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че процесните два броя фактури са били отразени надлежно в счетоводните регистри на ищцовото дружество, съдът намира, че между страните не само са възникнали търговски отношения, но и ответното дружество е депонирало отпадъци при ищеца, което се установява от разпитания по делото свидетел.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ М.А. е било длъжно да плати цената при предаване на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Задълженията, посочени в процесните фактури са за доставка на услуги. Съдът приема, че ответникът е следвало да заплати дължимата цена за депонираните отпадъци съобразно сключения между страните договор. По делото не е направено възражение от страна на ответника, че е налице уговорка между страните за плащане на доставените услуги на дата, различна от посочената такава в издадената фактура. Ето защо за съда се налага извод, че за ответника е възникнало задължение да плати цената за доставените услуги, посочени в процесните фактури в претендирания размер. Доколкото по делото не са представени доказателства за извършено плащане на задълженията по фактурите, съдът намира, че ответникът е останал задължен към ищеца за претендираните суми по процесните фактури. Съдът намира исковата претенция за основателна и доказана, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.

Искът за заплащане на лихва за забава за претендирания период намира правното си основание в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора заплащането се извършва срещу издадени счетоводни документи. Ето защо съдът приема, доколкото липсва уговорка между страните за по-дълъг срок за изпълнение на паричните задължения за плащане на доставените услуги, че с издаване на счетоводните документи за ответника е възникнало задължението за плащане и от следващия ден ответникът е в забава. Видно от заключението на вещото лице законната лихва за забава за процесните две фактури за процесния период в размер на 548,21 лв. върху главницата от 2 090,54 лв. и в размер на 49,53 лв. върху главницата от 195,74 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана по размер за посочените периоди и размер, поради което следва да бъде изцяло уважена.

С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателен и акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което и същият следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на 382,68 лв., от които: сумата от 57,68 лв. – платена държавна такса и сумата от 325 лв. – адвокатско възнаграждение.