Определение № 10792 от 12.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20531/2022
- Вид
- Определение № 10792
- Подписан
- 12.03.2024
- Състав
- ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10792 гр. София, 12.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110120531 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № ............ г. съдът е уважил частично предявените от ищеца „Топлофикация София" ЕАД по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове, като се е произнесъл и по отговорността за разноските в исковото производство, в съответствие с изискването на чл. 78 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана молба от адв. К. Б. - процесуален представител на В. В. – длъжник в заповедното производство, в която е направено искане присъждане на разноски в заповедното производство. Изложени са подробни доводи, че при разпределяне на отговорността за разноските, съдът следва да разпредели адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените искове.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на молителя и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо, като е релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна с правен интерес, която е представила списък с разноски по чл. 80 ГПК. По същество същото има характера на искане за допълване на решението в частта за разноските, доколкото липсва произнасяне за направените такива от длъжника в заповедното производство.
Молбата е частично основателна, тъй като съдът действително не се е произнесъл относно отговорността за разноски на ищеца за заповедното производство.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да определи разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Б. за осъщественото безплатно процесуално представителство на длъжника в заповедното производство в размер на общо 50 лв., като с оглед размера на отхвърлената част от исковете, следва да й бъде присъдено такова в размер на 0,59 лв.
При определяне на размера на възнаграждението, съдът съобрази следното:
Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение не се постановява в самостоятелен състезателен процес, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково 1 производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК и др). От друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира възражението си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като страните по договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят възнаграждение и за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При разпределяне на отговорността за разноски, обаче, съответно при натоварване на насрещната страна, следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва с разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита. Доколкото адвокатът има признато от закона право на възнаграждение, респективно и на страната, която го е упълномощила, следва да се присъдят разноски за заплащане на такова, когато защитата е успешна, то при направени разноски в заповедното производство това право следва да бъде упражнено в рамките по чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се присъди адвокатско възнаграждение като за изготвяне на молба, т.е. в размер от 50 лв.
(в този смисъл: определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА постановеното по делото Решение № 20300 от 08.12.2023 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: .........., със седалище в град София и адрес на управление: ............., да заплати на адв. К. И. Б.САК, с адрес на кантората: град ..........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал.
2 ЗАдв, сума в размер на 0,56 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по ч. гр. д. № .......... г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2