Решение № 954 от 18.07.2018, Районен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ /18.07.2018 година, гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пазарджик, XXVII граждански състав на двадесет и втори юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Десислава

Тодорова секретар: Иванка Панчева прокурор: като разгледа гражданско дело № 160 по описа за 2018 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът „Юробанк България“ АД, ЕИК

*********, претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Х.И.М., ЕГН **********, че за ищеца съществува парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2346/2017 г. на РС – Пазарджик, за сумата от 1659,06 лева за главница по Договор за потребителски кредит № 390-73/2009 от 07.05.2009г., ведно с Анекс от 08.12.2009 г., с 396,79 лева за договорна лихва за периода от 08.02.2011 г. до 08.12.2013 г., с 2018,85 лева за неустойка за забава за периода от 08.02.2011 г. до 30.05.2017 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от 26.06.2017 г. до окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че по силата сключен на 07.05.2009 г. Договор за потребителски кредит № 390-73/2009 КЧТ „Алфа Банк-клон България“ е предоставило на ответника Х.М. заемна сума в размер на 2000,00 лв. с цел покриване на текущи нужди, която ответникът да ползва и върне в срок до 07.05.2011г.

Посочва се, че с Анекс към договора от 08.12.2009 г. страните уговорили промяна в погасителния план, като крайният срок за връщане на кредита продължили до 08.12.2013г. при условията на 42 месечни вноски, включващи главница и лихва. Поддържа се, че съгласно чл. 2 от Анекса кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на тримесечен Софибор плюс 12% договорна надбавка. Съгласно чл. 3 от Анекса, в случай на просрочие, на която и да е погасителна вноска, такси, комисионни и др., ответникът дължи обезщетение за забава в размер на лихвата по чл. 2 от Анекса плюс надбавка от 10% върху непогасените в срок суми за времето на забава. Твърди се, че последната падежна дата 08.12.2013г. е настъпила, но останали непогасени процесните суми. Поддържа се, че страните са уговорили в чл.12.1 от договора паричните задължения по него да се погасяват в поредност разноски, такси и комисионни, лихви и накрая главница.

Пояснява се, че на 29.02.2016 г. е сключен между КЧТ „Алфа Банк-клон България“ и ищеца договор по чл. 15 от ТЗ, за което ответникът е уведомен с писмо, получено на 13.03.2017 г. Сочи се, че за претендираните суми ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК на 26.06.2017 г., по което е образувано ч. гр. д. № 2346/2017 г. по описа на PC-Пазарджик, като против издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист длъжникът подал възражение. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК с довод, че делото не е с фактическа и правна сложност.

В срока по чл. 131 от ГПК и чл. 414 от ГПК ответникът оспорва по основание и размер претенциите. Не се излагат конкретни фактически твърдения. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД за главницата и за договорна лихва, и мораторната неустойка. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на тези на ищеца.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правният спор е с основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

За да възникне спорното материално право ищецът следва да установи наличието на валидно основание за възникване задълженията на ответника и техния размер, а именно – сключен между между Хр. М. и КЧТ „Алфа Банк-клон България“ Договор за потребителски кредит № 390-73/2009 от 07.05.2009 г., ведно с Анекс от 08.12.2009 г., по силата на които кредитодателят е предоставил кредит в размер на 2000.00 лв. и получен от ответника, както и настъпила изискуемост на задълженията по договора. Фактът на плащане на паричните вземания следва да бъде установен от ответника, чиято доказателствена тежест е и за направеното възражение за давност.

С оглед въведените в процеса фактически твърдения, претендираната и наречена от ищеца „мораторна лихва” за 2018,85 лева за периода 08.02.2011 г. до 30.05.2017 г.,съдът с доклада по делото, неспорен от страните, е приел, че представлява уговорено неустоечно вземане, тъй като неговия размер не се определя според този на законната мораторна лихва по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, а от страните и съобразно чл. 2 от Анекса. Поради това искът е квалифициран по чл. 92 от ЗЗД.

От приложеното ч. гр. дело № 2346/2017 г. на РС-Пазарджик се изяснява, че на 22.06.2017 г./дата на пощ.кл./ ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против ответника. Със Заповед №1443/29.06.2017г. ответникът е осъден да заплати исковите претенции. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е оспорил, че дължи изпълнение.

От Договор за потребителски кредит № 390-73/2009/07.05.2009 г. се изяснява, че между ответника М. и Алфа Банк А. Е., действащо чрез КЧТ „Алфа Банк-клон България, е възникнало заемно правоотношение, по силата на което Банката се е задължила да предостави парична сума в размер на 2000,00 лв., с цел покриване на текущи потребителски нужди, а ответникът да ползва и върне при уговорени условия и срок от 24 месеца. Съгласно чл. 4 от Договора, усвояването на кредита се извършва чрез превеждане по сметка на кредитополучателя с №BG**************, открита при Банката. Според предвиденото в чл. 12.1 от Договора, погашенията по кредита се извършват в последователност – първо задълженията за разсноски, такси и комисионни, след това лихвите и накрая сумите по главницата.

От Анекс № 1 от 08.12.2009 г. към Договор за потребителски кредит № 390-73/2009 се установява, че страните признават, че към 08.12.2009 г. дължимите към Банката суми са в размер на 1876.84 лева. Според съглашението, срокът на плащането им се удължава до 08.12.2013 г., при условията на 42 месечни вноски, с включен 6м. гратисен период, през който се заплащат само лихвите. Според чл. 2 от Анекса, кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на тримесечен Софибор плюс 12% договорна надбавка годишно. Съгласно чл. 3 от Анекса, при просрочени, на която и да е погасителна вноска, вкл. и на такси, комисионни или разноски, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на лихвата по чл. 2 от Анекса плюс надбавка от 10% върху непогасените в срок суми. От представения към анекса погасителен план се установява, че всяка вноска е с падеж 8-мо число, като за главница първата е на 08.07.2010г., а за лихва на 08.01.2010г.. Главницата за периода 08.07.2012г. до последната падежна дата 08.12.2013г. е в общ размер от 884,49 лв.

От Уведомление от 09.03.2017г. и Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016г., връчени на ответника с пощенска разписка на 13.03.2017г., както и по реда на чл. 131 от ГПК, се изяснява, че длъжникът е уведомен за настъпило универсално правоприемство между ищеца и КЧТ „Алфа Банк-клон България.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, вещото лице, по която установява, че заемните средства са усвоени чрез превод по разплащателна сметка на ответника с №BG**************, открита при Банката-кредитор. Вещото лице представя към заключението в табличен вид приложение относно дължимата лихва, неустойка, главница и направени плащания.

От същото се изяснява, че в счетоводството на ищеца са отразени начисления по кредита до 08.05.2016г., а последното плащане е от 07.12.2012 г. за главница от 9,63лв. Вещото лице установява, че за периода от 07.05.2009г. до 08.12.2011 г. месечните анюитентни вноски са погасени изцяло. Наказателните лихви са погасени изцяло до 08.08.2011 г., а за периода 08.08.2011 г.-08.09.2011 г. са заплатени частично 4,13 лв. и остават непогасени 9,89 лв. Предвид това, непогасеният остатък по кредита според ССчЕ е за главница-1659,06 лева; за договорна лихва- 403,18 лева за периода от 08.01.2011 г. до 08.12.2013 г.; за наказателна лихва /неустойка/ -1876,86 лева за периода от 08.09.2011-08.05.2016 г. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че мораторна лихва не е начислявана от ответника.

По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност:

Договорено връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от длъжника на части, с арг. от чл. 66 ЗЗД, което, безспорно, не превръща съглашението в такова с периодично изпълнение. При това, приложима за вземания за главница, произтичащи от договор потребителски кредит е петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от настъпване на падежа за всяка вноска.

Исковите претенции, по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК, са предявени на 22.06.2017 г. /дата на подаване на заявлението по чл.

417 отГПК/, когато спират да текат давностните срокове, съгласно чл. 116,б.б от ЗЗД. При това положение, частично основателно се явява възражението на ответника, релевирано по реда на чл. 414 от ГПК, за погасяване на главното парично вземане, защото към деня на предявяване на иска-22.06.2017г. общатата петгодишна давност е изтекла за падежиралите месечни вноски от 08.07.2010 г. до 08.06.2012г., включително. Следователно, падежиралата главница за периода от 08.07.2012г. до -08.12.2013г. в общ размер на 884,49 лева е непогасена и изискуема. От тази сума следва да се приспадне частично заплатените 9,63лв. на 07.12.2012г., или остава незаплатена главница от 874,86 лева.

Съобразно разпределената доказателствена тежест, обстоятелството, че възникналите от договора парични задължения за ответника през процесния период са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване от него по правилата на чл. 154 от ГПК.

Съгласно чл. 77 ЗЗД, при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. За непогасената част от главницата този правнорелевантен факт не бе установен от ответника чрез събраните по делото доказателствени средства, поради което за съдът се явява ненастъпил в правната действителност и искът следва да бъде уважен за сумата от 874,86 лева. За разликата над уважената част до пълния предявен размер от 1659,06 лв. искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.

Съгласно чл. 111, б. в от ЗЗД, правото на паричното вземане за лихва и неустойка се погасява с изтичането на тригодишна давност. В случая ищецът претендира вземане с характер на лихва, а именно – паричното вземане за договорна лихва за 396,79 лева за периода от 08.02.2011 г. до 08.12.2013 г. Считано три години назад от датата на предявяване на исковата молба-22.06.2017г. до крайната дата на периода са изтекли повече от три години, и при изрично наведеното възражение от страна на ответника, то претенцията се явява погасена по давност и изцяло неоснователна.

Основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност и по отношение на задължението за заплащане на неустоечното вземане, но за периода три години преди предявяване на иска /от 22.06.2014г. назад/, тоест за претендирания период от 08.02.2011г. до 21.06.2014г., включително и поради сторените от ответника частични плащания, установени от ССчЕ. Предвид липсата на доказателства по делото за размера на неустойката за забава за непогасения период от 22.06.2014 г. до 08.05.2016 г., съдът с оглед на правомощията си по чл. 162 от ГПК го определя като съобрази събраните писмени доказателства относно кредитното досие на ответника и данните от ССчЕ, и приема, че непогасеният и доказан размер за неустоечното вземане възлиза на 895,16 лв. Доказателства за заплащането й ответникът не е представи по делото, поради което искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД следва се уважи в тази му част, а в останалата, като погасен по давност и с оглед изчисленията на ССчЕ, отхвърли за разликата над 895,16 лв. до пълния предявен размер от 2018,85 лв. и за периода от 08.02.2011г. до 21.06.2014 г. и за периода от 09.05.2016г. до 30.05.2017 г.