Решение № 6744 от 14.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6744 гр. София, 14.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря Ц.А ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110122805 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. М. М. против о, с която са предявени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 20 000 лева, представляваща частичен иск от сумата в общ размер на 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, както и на сумата в размер на 15 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в разходи за ОХ/ЛКК, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 16.03.2023 г. в обект „Sensata Technologies“ – Ботевград, ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до окончателното плащане на сумите.

Ищецът М. М. М. твърди, че от 14.09.2020 г. се намирала в трудово правоотношение с ответника о, при когото заемала длъжността „чистач/хигиенист“ за проект Сенсата, гр.

Ботевград и с определено място на работа „административни и производствени сгради по договори с клиенти на о на територията на България. Поддържа, че на 16.03.2023 г., около 10:06 часа, при придвижването си от „зона ГТП“ в обслужвания обект „Sensata Technologies“ – Ботевград, към мястото за почивка, преминала през стъпала, като на последното стъпало, стъпила накриво, загубила равновесие и паднала в резултат на което получила фрактура на крака. Сочи, че след инцидента била прегледана в ЦСМП в гр. Благоевград, като след направени изследвания, се установило наличието на фрактура в основата на пета метатарзална кост на дясно стъпало. Твърди, че в резултат на травмите изпитвала силни болки и страдания, като не се чувствала добре физически и емоционално. Сочи, че била зависима от чужда помощ в ежедневието си, като твърди и към момента на подаване на исковата молба да не се е възстановила. Посочва, че с Разпореждане № 32987/31.03.2023 г. злополуката била приета за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО. По така изложените доводи моли предявява разглежданите искове и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника о, с който оспорва иска.

Поддържа, че претендираното от ищеца М. М. обезщетение е в завишен размер и не съответства на критерия за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Оспорва интензитета на твърдените болки и страдания. Поддържа, че пострадалата е допринесла за настъпване на трудовата злополука поради проявена от нея груба небрежност, изразяващо се в понижено 1 внимание от страна на пострадалата по стълби в лоши метеорологични условия, водещи до повишена влажност и опасност от подхлъзване. Отделно от това счита, че дължимото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 200, ал. 3 КТ с платеното на ищеца обезщетение по общественото осигуряване поради временна неработоспособност. По така изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност да се уважи направеното от ответника възражение за съпричиняване, като се присъди обезщетение в намален размер съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ правопораждащият спорното вземане за обезвреда фактически състав включва наличие на трудово правоотношение между ответника и пострадалия, през времетраенето на което е настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО, претърпени от ищеца вреди – неимуществени, изразяващи се в причинени физически и психически страдания, респ. имуществени – твърдените извършени разходи свързани със злополуката, както и пряка и непосредствена причинна връзка между злополуката и вредоносния резултат. В приложение на правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на посочените релевантни факти е в доказателствена тежест на ищеца.

В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца и да докаже възраженията си, направени в отговора на исковата молба.

Между страните не се спори, а и от представения трудов договор № 218/14.09.2020 г. се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „чистач/хигиенист“ в ответното дружество.

От представените по делото декларация за трудова злополука с № 296/30.03.2023 г. и разпореждане № 32987 от 30.03.2023 г. на ТП-София град – НОИ се установява, че на 16.03.2023 г. по време на почистване на помещения на територията на работодателя - сграда на „Сенсата Технолоджис“, ищцата при слизане по стълби се е спънала, паднала, вследствие на което е получила счупване на метатарзална кост на десен крак. С посоченото разпореждане на ТП-София град – НОИ злополуката е приета за трудова на основание чл.

55, ал. 1 КСО.

От неоспореното от страните и прието заключение на съдебно-медицинската експертиза, което съдът намира за обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че при настъпилата трудова злополука ищцата е получила контузия на дясна подбедрица и ходило, счупване в основата на метатарзална /предходилна/ кост на дясно стъпало. Съгласно заключението фрактурата в областта на десен долен крайник е изисквала и по отношение на нея е предприето консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация и провеждане на терапия с обезболяващи и антикоагуланти, като общият възстановителен процес при такъв тип травми продължава около 2-2,5 месеца от датата на инцидента. Посочено е, че в случая са налице данни за по-продължително възстановяване.

Съгласно заключението към втори - трети месец след увреждането ищцата е придобила възможност да се обслужва сама, като преди това за придвижването си е използвала патерици. При изслушването му вещото лице посочва, че възстановителният период е продължил до 27.06.2023 г., до който момент е издаден и последният болничен лист свързан с процесните увреждания, като след проведения на 24.07.2023 г. преглед не е издаван болничен лист. Вещото лице допълва, че при проведения от него преглед на ищцата за целите на експертизата са констатирани ограничени движения в травмираната област, но кракът е функционално възстановен, като е налице намалена дорзална флексия, извиване на крака назад и съпътстваща болка, т.е. функцията на крака е възстановена, но не е приключил клинично-възстановителния процес, като продължаващите оплаквания за болка ще бъдат налице през продължителен период от време при натоварване и при промяна във времето, което е характерно за такъв вид травми. Посочва, че като фактор следва да се отчете и възрастта на пострадалата, доколкото при жените настъпват промени в костния апарат, водещи до по-трудно възстановяване. По отношение на отразения в болничния лист за периода от 03.07.2023 г. до 27.07.2023 г. световъртеж от централен произход излага, че симптоматиката не е свързана с проблеми на костно-ставния апарат, респективно с 2 травмите, получени при трудовата злополука.

На следващо място във връзка с твърдените имуществени вреди в заключението на вещото лице е посочено, че в този период от време ищцата несъмнено се е нуждаела от контролни прегледи и изследвания, редовно проследяване на състоянието й и закупуване на обезболяващи, общоукрепващи и антикоагулантни медикаменти, както и от закупуване на помощни средства за придвижване.

От представените по делото болнични листи се установява, че в периода от 16.03.2023 г. до 27.06.2023 г. ищцата се е намирала в отпуск поради временна неработоспособност свързана с претърпения инцидент.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите тк – снаха на пострадалата М., мм - син на пострадалата, мм и мг - колеги на ищцата. Свидетелката к посочва, че след инцидента ищцата е била с гипсова имобилазция за около 42-43 дни и е била на легло близо три месеца, като през този период свидетелката се е грижила за нея.

Сочи, че след третия месец пострадалата е започнала да се обслужва сама - да се къпе, храни без чужда помощ, както и да се разхожда. Свидетелят м М. м в своя разказ за случилото се отбелязва, че майка му е била неподвижна и на легло за около месец и половина, като не е можела да ходи до тоалетна, правила е всичко на легло, като към настоящия момент се оплаква от болки в крака и походката й е променена. Свидетелите м И. м и м Б. г дават показания, че са виждали пострадалата да се разхожда сама, без помощни средства веднъж в края на месец май и веднъж в края на месец юни на различни места в града (на центъра, след това в района на магазин в махалата, в която ищцата живее). Към днешна дата и двамата посочват, че М. ходи на работа и не са забелязали да има проблеми с крака. Съдът намира, че са налице две групи свидетелски показания във връзка с продължителността на възстановяването на пострадалата. Съдът намира, че не следва да бъдат ценени показанията на свидетелката к в частта относно периода, в който ищцата е била обездвижена – за период от три месеца, доколкото противоречат на останалите гласни доказателства - с посоченото от сина на пострадалата, че последната е била на легло около месец и половина, а и с обстоятелствата, изложени от работниците м и г, че са я видели след приблизително същия период (месец и половина) да се разхожда без патерици. При това положение се налага извод, че по делото се установява, че ищцата е била обездвижена за периода, през който е била с имобилизиран крак, след което е започнала да се обслужва сама и постепенно се е възвърнала към нормалния си начин на живот, като процесът е протекъл за около 3 месеца до функционалното възстановяване на крака. Този извод се обуславя и от заключението на вещото лице и допълненото от него при изслушването му, съгласно което функционалното възстановяване на крака от травмата е настъпило до към 27.06.2023 г. В останалата част съдът намира показанията на свидетелите за добросъвестно дадени, последователни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, поради което следва да бъдат ценени.

При така установените факти се налага правнорелевантният извод за наличието на две от предпоставките, обосноваващи ангажирането на отговорността на ответното дружество, в качеството му на работодател, при настъпване на процесния професионален риск. Към датата на злополуката – 16.03.2023 г., страните са се намирали в трудово правоотношение, като именно по време и във връзка с осъществяване на трудовите си функции, произтичащи от заеманата длъжност „чистач/хигиенист“, ищцата е претърпяла внезапно увреждане на здравето, причинило установените увреждания. Злополуката е установена и приета за трудова с влязъл в сила индивидуален административен акт – разпореждане на длъжностно лице към НОИ. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са и страните по делото (пострадало лице и осигурител). Доколкото няма данни и не се твърди разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО да е било обжалвано и е влязло в сила, гражданският съд е длъжен да приеме (поради забраната да ревизира законосъобразността му съгласно чл.

17, ал. 2, изр. 2 ГПК), че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и че същото съставлява трудова злополука.

При определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, съдът следва да съобрази комплексния критерий за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по 3 смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е настъпило, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, перспективата и трайните последици, естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, ръководейки се от обществения критерий за справедливост.