Решение № 4676 от 21.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4676 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330113400 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от П. А. М., ЕГН ********** против „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: 200688545, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение, предвидена в договор за паричен заем № *** от 31.12.2021г., сключен между страните и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер н а 359,52 лв. – недължимо платена по клауза за неустойка по договор за за паричен заем № *** от 31.12.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с ответника имат сключен договор за кредит от 31.12.2021 г., по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 500, 00 лева, при годишен процент па разходите - 49,779%.Съгласно член 6 от договора, договорът за заем е следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9, ал.2 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от 1

„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от лях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в ч.л.6 от договора, респ. на чл. 9, ал.2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за кредит се дължи неустойка по чл.8 в размер па 463,94 лева, която следва да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Ищецът бил усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка, поради следните съображения: Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 3,300% не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва.

Поради по-високия лихвен процент нараствала и стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му/, но същият не е обявен на потребителя и не бил посочен в чл.З от договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер па 3,300 %, към който се кумулира вземането, представлявал скрита печалба визирана в чл.8 от договора за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатявал и така се нарушавали добрите нрави и се внасяла неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение. Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума, като била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, и така се нарушавал принципът на добросъвестност. Освен това възнаградителната лихва следвало да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, както и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/. Съдебната практика приемала, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне можело да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.

Противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер па законната лихва, а за обезпечени кредити двукратния размер на законната лихва. В тази насока: Решение № 906/30 .12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС,; Решение № 378/18 .05.2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение No 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение N 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. По аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми възнаградителната лихва следвало да не надхвърля повече от три пъти законната лихва, а в настоящия случай договорената между страните лихва надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави. Съгласно чл.8 от договора, заемополучателят следвало 2 да представи обезпечение визирано в чл.6 от договора, респ. на чл. 9, ал.2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за кредит от договора, като същият дължал неустойка на кредитора в размер на 463,94 лева в случай на неизпълнение. За да заобиколят материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции.

Така кредитодателите създават предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, като включват в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането па неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми - гаранти, небапковитс финансови институции си осигуряват допълнителна печалба. Преценката за действителността на клаузата за неустойката и за нейния обоснован размер следва да се извърши с оглед претърпените вреди от неизпълнението и при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т. д. № 1/09. По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора дa бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учреди ш точно обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 566,77 лева била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо от 100 % от заетата сума в размер на 700,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тьй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Кумулирането й към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

3

Неустойката имала санкционен характер, но поставянето на условието за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане па поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създавало значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. Поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Ето защо се иска прогласяване нищожността на клаузата за неустойка в чл.8 от договора за кредит от 31.12.2021 г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от 3ПK , накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, и се иска осъждането на „КРЕДИ ЙЕС" ООД да върне сумата от 50,00 лева платена неустойка по договор за кредит oт 31.12.2021 г., получена в периода от 31.12.20211. до 30.06.2022г. поради нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

От ответника е постъпил писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковете.

В откритото съдебно заседание, проведено на 15.11.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Е.И., е направил изменение на размера на иска, чрез неговото увеличаване, на основание чл.214, ал.1 ГПК. В протоколно определение от 15.11.2023 г. така заявеното изменение е прието от съда.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че на 31.12.2021 г. е сключен процесният договор за паричен заем, по силата на който ответникът, заемодател е предоставил на ищеца заемател, сумата в размер от 500 лв., която следвало да се върне на 10 месечни погасителни вноски, с падеж на първата от тях – 23.01.2022 г. и на последната – 23.10.2022 г. Уговорен бил месечен лихвен процент от 3,330 %, ГПР от 49,779 %, като общата дължима сума за плащане била в размер на 596,06 лв. В чл.6.2 от договора било уговорено и задължение за обезпечение с гарант /и, отговарящ/ на условията на чл. 10, ал. 2,т. 1 ОУ и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемополучателя: ипоткеа, особен залог върху дв. имущество, банкова гаранция и зенне книга, издадена в полза на заемодателя, като при неизпълнение на това задължение съгласно член 8 се дължи неустойка от 463,94 лева с начин на разсрочено плащане.

4

По отношение на това дали ищецът е заплатил по процесната клауза за неустойка няккава сума е изслушано заключение, неоспорено от страните, според което платената по клауза неустойка сума е в размер на 359,52 лева. Поради изложените обстоятелства фактът на плащането на процесната сума се установи по делото.

Съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност на клаузата за неустойка.