Решение № 27 от 12.02.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Троян, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20244340100295 по описа за 2024 година за да се произнесе - съобрази:

Настоящето дело е образувано по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, от Д. С. Г. от гр. Троян, чрез адв. Е. И. от АК – гр. Пловдив, срещу „Микро кредит“ АД – гр.

София, представител В.В. и Г.А..

В молбата се излага, че на 02.05.2023 г. ищцата сключила с ответника договор за кредит № 8052-00165339.

Ищцата намира, че т. 3 от договор за допълнителни услуги към договор за кредит, именуван „Разглеждане до минути" с цена на пакета в размер на 949,50 лева, е изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 949,50 лева противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК. Г. моли съда да обяви посочената клауза за нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави.

Освен горното Г. твърди, че е заплатила част от цената на пакета и моли ответника да бъде осъден да й възстанови платената сума. Първоначално иска е бил предявен за сумата от 50 лева, а в последствие съобразно заключението на СИЕ, размера на основание чл. 214 от ГПК е увеличен на 569,70 лева.

Ответното дружество „Микро кредит“ АД не е представило отговор по реда на чл. 131 ГПК. На 16.09.2024 г. ответника е представил становище, в което освен възражението за нередовност на исковата молба, касаеща непредставяне на банкова сметка, са посочени бланкетни възражения. Прави се искане съда да отхвърли изцяло така предявения иск.

1

В съдебно заседание ищцата и нейния пълномощник не се явяват.

Представени са писмени молби, изразено е становище по същество с искане предявеният иск да бъде уважен, като адв. И. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество не изпраща представител в с. з. Изразено е същото бланкетно становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства: Договор за допълнителни услуги към Договор за Микрокредит онлайн № 8052-00165339 от 02.05.2023 г., Договор за заем Микрокредит онлайн № 8052-00165339 от 02.05.2023 г. и Погасителен план към договор за заем Микрокредит онлайн № 8052-00165339,както и заключението на допусната и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Д. Н., намира за установено следното:

По делото е приложен Договор за заем № 8052-00165339, сключен между страните на 02.05.2023 г., съгласно който на Г. е отпуснат заем в размер на 1 000 лева, който заем същата се е задължила да върне чрез десет погасителни месечни вноски, като последната е на 02.03.2024 г.

Между страните е подписан и договор за допълнителни услуги към договор за кредит № 8052-00165339/02.05.2023 година.

Видно от т. 3 от договор за допълнителни услуги към договор за кредит, Г. се е задължила да заплати сумата от 949,50 лева за услугата „Разглеждане до минути".

От приетото заключение по СИЕ се установява, че платената сума по пакета допълнителни услуги по чл. 3 от договора е в размер на 569,70 лева – шест вноски по 94,95 лева. Изчислен е ГПР с включен пакет допълнителни услуги в размер на 547,17 %.

На основание чл. 214 от ГПК по искане на ищцата, съда е допуснал увеличение на иска, като същия се счита за предявен за сумата от 569,70 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна, намира следното:

Безспорно в процеса се установи, че между страните са били налице облигационни отношения, произтичащи от сключения между тях Договор за заем Микрокредит онлайн № 8052-00165339 от 02.05.2023 г.

Предмет на настоящата претенция е клаузата на чл. 3 от сключения между страните Договор за допълнителни услуги към Договор за Микрокредит онлайн № 8052-00165339 от 02.05.2023 г.,

При хипотезата на чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая с чл. 3 от договора за допълнителни услуги , предвижда заплащането на суми, представляващи такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е изрично забранено 2 с разпоредбата на чл.10а, ал. 2 от ЗПК, затова тези уговорки са нищожни поради противоречие със закона.

Посочената такса представлява действие по усвояването и управление на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита.

Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 949,50 лева противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно.

Поради изложеното, настоящия състав намира, че е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 от ЗЗП и по арг. т. 19 на чл. 143 ЗПК/,тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения иск срещу „Микро кредит“ АД , като прогласи нищожността на клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги към договор за кредит № 805200165339/02.05.2023 година, сключен между страните, като противоречаща на закона и принципа на добрите нрави, и заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В процеса се установи, че Г. е заплатила част от процесната сума на четири вноски по 94,95 лева или в размер общо на 569,70 лева, която сума следва да й бъде върната, като платена без основание.

По разноските:

По реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата е освободена от такси и разноски в настоящето производство. С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата ДТ за исковете в размер на 100,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Троянски районен съд, както и сумата 400,00 лева, платена от бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице по СИЕ.

Ищцата е била представлявана безплатно в производството по делото от адв. Е. И. съгласно представен Договор за правна защита и съдействие, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в полза на адв. И. следва да бъде определено минимално адвокатско възнаграждение при условията на чл. 7, ал.

2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. С молба от 10.01.2025 г., адв. И. претендира за плащане на адв. възнаграждение да всеки един от двата иска в размер на общо 960 лева, с ДДС.

В чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., в сила от 04.11.2022 г., е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие при дела с интерес до 1000 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че „Е. И.“ ЕАД е регистрирано по ДДС - акт за регистрация по ЗДДС от 22.08.2023 г. на НАП – ТД - Пловдив, протокол от 22.08.2023 г. на НАП - ТД_Пловдив. Съобразно разпоредбите на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, съдебни разноски за адвокатско 3 възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а в договора следва да е вписан начина на плащане. Настоящата инстанция счита, че се касае до субект, който е регистриран по ЗДДС и доставчикът на услугата е данъчно задължено лице смисъла на чл. 3 от ЗДДС. В чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е установено, че когато при договаряне на „доставката“ изрично е посочено, че данъкът не е включен в договорената цена, нейният окончателен размер се формира след начисляване на ДДС. Доставените адвокатски услуги съставляват облагаема сделка и проц. представител на Г. дължи ДДС, независимо, че за ищцата адвокатската помощ е била безплатна на основание чл. 38 от ЗА. Следователно върху опредЕ.та сума за адв. възнаграждение 800 лева следва да бъде начислен и 20% ДДС или общо дължимия размер на адв. възнаграждение, платим на „Е. И.“ ЕАД възлиза на сумата 960 лева, съгласно трайната практика на ВКС. В посочения смисъл - определение №82/18.02.2020 г. по т.д.ч.х. № 104/2020 година,определение № 220 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1810/2016 г., IV г. о., ГК, определение № 109 от 18.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2015г., I т. о., ТК. В тази връзка направеното възражение за прекомерност на адв. хонорар от ответника се явява неоснователно.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК клаузата на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги към договор за кредит № 8052-00165339/02.05.2023 година, сключен между Д. С. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „Х.Б.“ № 171 и „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, седалище и адрес: гр. София, р-он „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представители В.В. и Г.А., с която е уговорена цена на закупен пакет допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ в размер на 949,50 лева, като противоречаща на закона и принципа на добрите нрави, и заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, седалище и адрес: гр.

София, р-он „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представители В.В. и Г.А. да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „Х.Б.“ № 171 сумата 569,70 – петстотин шестдесет и девет лева и 70 стотинки, представляваща заплатена от ищцата част от цената на пакет допълнителни услуги.

ОСЪЖДА „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, седалище и адрес: гр.

София, р-он „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представители В.В. и Г.А., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр. Троян сумата 100,00 – сто лева, представляваща държавна такса и 400,00 – четиристотин лева възнаграждение за СИЕ.

ОСЪЖДА „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, седалище и адрес: гр.

София, р-он „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представители В.В. и Г.А. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА да заплати на „Е. И.“ ЕАД, ЕИК 180978004, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3, представлявано от Е. Г. И., сумата 960,00 - деветстотин и шестдесет лева с ДДС, представляваща минимално адв. възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата Д. С. Г..

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 5