Решение № 4968 от 12.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4968 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Й. ЙОНКОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110210565 по описа за 2024 година Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-75282/16.07.2024г. по описа на ОПП СДВР от Ж. А. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр. С., бул. „Б.” № * срещу Наказателно постановление № 24-4332-011420 от 28.05.2024г., издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 150 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят Д., редовно призован, се представлява от адв. П. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си иска отмяна на процесното наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен представител на въззиваемата страна, в които се изразява становище за законосъобразност на оспореното НП, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното: Жалбата на Ж. А. Д. срещу Наказателно постановление № 24-4332011420 от 28.05.2024г. , издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП“, е 1 подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 12.05.2024г. С. Х. П. - служител в ОПП СДВР, в присъствието на двама свидетели, съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1243836/12.05.2024г. срещу Ж. А. Д. с ЕГН ********** за това, че: "на 11.05.2024г. в 23:50 часа, в гр.С., по бул. "П. Ю. Т." с посока на движение от ул. "Б. Ч." към ул. "Н." управлява лек автомобил "П.

*" с рег. № ***, собственост на "О. И.", ЕИК ***, като водачът не спира на подаден сигнал по образец с палка тип MBР на указаното от контролния орган място на бул. "П. Ю. Т." № *. Водачът е спрян на ул. "Х. г." № *." Нарушението е квалифицирано от контролния орган, като такова по чл.

103 от ЗДвП.

Актът бил предявен на Ж. Д., който го подписал и отбелязал, че няма възражения.

Възражения постъпили в законоустановения 7 дневен срок.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление № 24-4332-011420 от 28.05.2024г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 150 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .

Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от

ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.

Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти не се установиха в хода на съдебното следствие.

По делото не са приобщени никакви годни доказателствени източници в 2 подкрепа на твърденията на наказващия орган за извършено административно нарушение. Въззиваемата страна не прояви необходимата процесуална активност, произтичаща от разпределението на доказателствената тежест, като не посочи и не представи годни доказателства, включително не осигури разпита на свои служители в качеството на свидетели. Единственият документ, съдържащ информация за процесния случай се явява докладна записка от 11.05.2024г., изготвена от Г. Т., която обаче не е сред предвидените в НПК доказателства и доказателствени средства и поради това не представлява годен източник на доказателствена информация.

От изложеното следва, че административното обвинение е изцяло недоказано, и поради недоказаност на нарушението, обжалваният санкционен акт следва да бъде отменен, като съдът не намира за нужно да обсъжда законосъобразността на процедурите по съставяне на АУАН и НП, компетентността на контролния и наказващия орган, вида и размера на наложените наказания.

При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за адвокатско представителство, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в размер на 600 лева. Съдът намира релевираното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като в случая с обжалваното НП са наложени две административни наказания, едното от които лишаване от право да управлява МПС, за което минималното нормативно предвидено възнаграждение е в размер на 500 лева, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът,

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 24-4332-011420 от 28.05.2024г., издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП“, с което на Ж. А. Д. с ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 150 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Ж. А. Д. с ЕГН ********** сумата в размер на 600 лева, представляваща разноски за адвокатско представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3