Решение № 1655 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1655 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100512028 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника „Компютър 2000 България“ ЕООД срещу решение № 12126 от 21.06.2025 г., постановено по гр. дело № 55544/2024 г. по описа на СРС, 58 състав, с което са уважени предявените от „Рам Трейдинг“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на следните суми: 1335,16 лева, главница, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.07.2011 г. до окончателното плащане;

7,48 лева, мораторна лихва за периода 07.07.2010 г. – 11.07.2011 г.; 15,79 лева, мораторна лихва за периода 07.07.2010 г. – 11.07.2011 г.; 96,89 лева, мораторна лихва за периода 12.07.2010 г. – 11.07.2011 г.; 10,69 лева, мораторна лихва за периода 14.07.2010 г. – 11.07.2011 г. и 629,32 лева, направени разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30121/2011 г. по описа на СРС, 24 състав.

В жалбата са развити оплаквания за недопустимост на обжалваното решение поради липса на правен интерес от предявяване на исковете, доколкото изпълнителното дело е перемирало и взискателят впоследствие не е предприел действия за събиране на вземанията си. Ето защо въззивникът моли за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото.

1

Въззиваемият „Рам Трейдинг“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и частна жалба на ответника „Компютър 2000 България“ ЕООД срещу определение № 39203/20.09.2025 г., постановено по гр. дело № 55544/2024 г. по описа на СРС, 58 състав, с което първоинстанционното решение е допълнено в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски, а молбата на ответника по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционното определение, тъй като ответникът е признал иска и не е станал повод за завеждане на делото, поради което не дължал разноски на насрещната страна. Ответникът по частната жалба „Рам Трейдинг“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като възраженията на въззивника в обратен смисъл са несъстоятелни. Исковата претенция за отричане на едно парично притезание поради погасяването му по давност не е недопустима, тъй като при наличие на извънсъдебно търсене на вземането от кредитора пътят на защита за длъжника, който релевира възражение за погасителна давност, е именно инициирането на исково съдебно производство, в рамките на което ще бъде установена със сила на пресъдено нещо основателността на това възражение и наличието или липсата на право на принудително удовлетворение на паричната претенция.

В настоящия случай ответникът се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца и е образувал изпълнително производство срещу него – изп. дело № 20118510402022 по описа на ЧСИ М.П.. В хода на изпълнителния процес са предприети изпълнителни действия – наложени са запори върху вземания на длъжника по банкови сметки, както и са подавани молби от взискателя за прилагане на конкретни изпълнителни способи, последната от която е депозирана при съдебния изпълнител на 18.07.2019 г. След тази дата е налице бездействие на ЧСИ и на взискателя в продължение на повече от две години, поради което с постановление от 13.09.2024 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното 2 производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради перемпция. Постановлението е връчено на взискателя на 16.09.2024 г. и е влязло в сила на 01.10.2024 г.

Следователно в настоящия случай несъмнено е налице извънсъдебно търсене на оспорените вземания от страна на ответника, който се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца и е образувал изпълнително производство срещу него. Обстоятелството, че впоследствие същото е било прекратено, не води до отпадане на интереса за ищеца да установи погасяването на вземането по давност, доколкото кредиторът продължава да е в държане на годен изпълнителен титул, въз основа на който би могъл да предприеме действия по принудително изпълнение, като образува ново изпълнително дело срещу длъжника. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и на конкретните правни последици на това прекратяване. Правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитораответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл – Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.гр.д. № 1660/2020 г. на ВКС, I т.о., Решение № 50041/10.05.2023 г. по т.д. № 20/2022 г. на ВКС, I т.о., Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г. на ВКС, III г.о. и др.

С оглед на изложеното, правният интерес на длъжника да установи със сила на пресъдено нещо недължимостта на паричните си задължения, обективирани в изпълнителен лист в държане на неговия кредитор, не може да бъде отречена, поради което претенциите в настоящото производство са допустими, респ. допустимо е и първоинстанционното решение, с което същите са били разгледани по същество. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу правилността на решението, като въззивният съд не констатира нарушение на императивна материалноправна норма, за която следи служебно, поради което не следва да излага изрични мотиви по основателността на исковите претенции. По същество ответникът признава (макар и при условията на евентуалност), че оспорените вземания са погасени по давност, поради което исковите претенции несъмнено са основателни и следва да бъдат уважени. Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

По частната жалба по чл. 248 ГПК

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отхвърли искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските, 3 като присъди същите на ответната страна, а не на ищеца, СРС е приел, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в случая е неприложима, тъй като ответникът е оспорил исковете и с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

Настоящият въззивен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК в случая не са изпълнени, като в тежест на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски поради оспорване на исковете в хода на производството. Смисълът на цитираната разпоредба е да се овъзмезди ответника, който нито извънсъдебно, нито в хода на процеса оспорва претендираното от ищеца материално право, поради което съдебният спор е бил неоснователно предизвикан от ищеца и ответникът е бил принуден да се защитава и да прави разноски. В настоящия случай е видно, че ответникът е оспорвал исковите претенции в хода на първоинстанционното производство – в срока по чл. 131 ГПК същият не е подал отговор на исковата молба, но преди първото открито съдебно заседание е депозирал писмена молба от 12.03.2025 г. (л. 22 от делото на СРС), с която е изразил становище за неоснователност на претенциите с искане същите да бъдат отхвърлени. С молба от 29.04.2025 г. (след постъпване по делото на копие от процесното изпълнително дело) ответното дружество е признало факта, че последното изпълнително действие е от 25.10.2018 г., но по съществото на спора е претендирало недопустимост на исковите претенции с искане към съда производството по делото да бъде прекратено поради липсата на правен интерес и само при условията на евентуалност ответникът е заявил, че признава иска и моли да му бъдат присъдени разноските по делото, тъй като не е дал повод за завеждането му.

Следователно, от цялостното процесуално поведение на ответника е видно, че в хода на процеса пред СРС същият е оспорвал исковите претенции – както по същество, така и по отношение на тяхната допустимост. Промененото становище на ответната страна с изразено признание на иска преди последното открито съдебно заседание по делото не обуславя приложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото признанието е направено при условие на евентуалност и с поддържане на основно искане за прекратяване на производството по делото, което сочи на цялостно оспорване на претенциите и даване на повод за завеждане на делото.

Ето защо, не е налице основание за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските извън допълването му с определението от 20.09.2025 г., което се явява правилно, поради което частната жалба срещу него следва да се остави без уважение.

По разноските

При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12126 от 21.06.2025 г., постановено по гр. дело № 55544/2024 г. по описа на СРС, 58 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 309641/23.09.2025 г. на ответника „Компютър 2000 България“ ЕООД срещу определение № 39203/20.09.2025 г., постановено по гр. дело № 55544/2024 г. по описа на СРС, 58 състав.

ОСЪЖДА „КОМПЮТЪР 2000 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 831816173, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, бул. „Шипченски проход“ № 63, Производствена сграда, ет. 4, да заплати на „РАМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 200905810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 44, ет. 9, ап. 153, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 255,65 евро (с равностойност от 500 лв.), разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5