Решение № 640 от 11.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Варна, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100501201 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 10459/09.05.2025г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител С... К...-Д..., рег.№ ... с район на действие ОС-Варна, подадена от „Д... З...“ АД, ЕИК ... – длъжник по изпълнително дело № 2025...0400148 по описа на ЧСИ С... К...-Д... срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 28.04.2025г., с което е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 1000 лева до 200 лева.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление за разноски, с което съдебният изпълнител е намалил размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя от 3000 лева до 1000 лева, но е отказал да го намали до 200 лева, колкото е дължимото само за образуване на изпълнителното дело съгласно чл.10 от Наредба 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поддържат се възражения, че същото е прекомерно предвид липсата на извършвани действия по принудително изпълнение, доколкото задължението е било доброволно изплатено от длъжника в срока за доброволно изпълнение.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя М.

С. С., действаща лично и със съгласието на своята майка А. Н.. Същото е за неоснователността й предвид на това, че упълномощеният й адвокат е извършвал действия и по процесуално представителство, заявявал е становища по искания на насрещната страна, включително и по настоящата жалба.

1

Частният съдебен изпълнител С... К...-Д... в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, считано от връчването на жалбоподателя /на 28.04.2025г./ на съобщението, с което ЧСИ отказва да ревизира /да намали/ размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до 200 лева; от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима. Видно от съдържанието на самата жалба, с нея се оспорва законосъобразността на отказа на ЧСИ да намали приетият разход за адвокатско възнаграждение на взискателя, който подлежи на самостоятелно обжалване като акт за разноски /аналогично на чл.248 от ГПК/.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 2025...0400148 по описа на ЧСИ С... К...-Д... № 2025...0400148 по описа на ЧСИ С... К...-Д... е образувано на 21.03.2025г. по молба на М. С. С., действаща лично и със съгласието на своята майка А. Н. за принудително събиране на присъдените с изпълнителен лист № 110/18.03.2025г. парични суми в общ размер на 136500 лева, дължими от длъжника „Д... З...“ АД.

Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие сключен между взискателя и адв. П. В. с предмет образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, съдържащ и разписка за заплатено в полза на адвоката възнаграждение в размер на 3000 лева.

До длъжника „Д... З...“ АД е изпратена призовка за доброволно изпълнение получена на 21.03.2025г. съдържаща данни за размера на дълга включващ 130 000 лева, ведно със законна лихва в размер на 33 371,68 лева за периода от 09.05.2023г. до 04.04.2025г., 6500 лева присъдени разноски, 3000 лева – адвокатско възнаграждение по изп.дело и 8085,29 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ.

На 25.03.2025г. преводно нареждане, длъжникът „Д... З...“ АД е превел по сметка на ЧСИ С... К...-Д... сумата от 180956,97 лева.

С възражение от 27.03.2025г. длъжникът е сезирал съдебния изпълнител с възражение за прекомерност на приетото възнаграждение от 3000 лева и искане за намаляването му.

Взискателят е изразил писмено становище за неоснователност на възражението за прекомерност.

С обжалвания акт от 28.04.2025г., съдебният изпълнител е приел, че са налице предпоставки за намаляване на определения адвокатски хонорар и е изменил размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя като го е редуцирал до сумата от 1000 лева – 200 лева с основание чл.10, ал.1, т.1 от ГПК и 800 лева – с основание 2 чл.10, ал.1, т.2 от Наредба 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.

№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.

Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размерът на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

В случая съдебният изпълнител е изменил размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя чрез намаляването им от 3000 лева до 1000 лева, от които 200 лева – за образуване на изпълнителното дело и 800 лева за процесуално представителство по изп.дело.

По въпроса за приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изп.дело не е налице оспорване от жалбоподателя.

Възраженията са срещу приетите разноски по чл.10, т.2 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно за процесуално представителство, като се твърди, че такова не е осъществявано от упълномощения адвокат.

Съобразно размера на подлежащото на принудително изпълнение вземане на взискателя по изпълнителния лист и натрупаната законна лихва, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело по чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата е в размер на 5722 лева.

Вярно е, че изпълнителното производство не се отличава със съществена фактическа или правна сложност, като предвид постъпилото плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение не се очаква да бъдат предприемани изпълнителни действия. В същото време, упълномощеният представител на взискателя е извършвал по делото действия в защита на правата на упълномощителя, давал е становища по искания на насрещната страна, включително и по настоящата въззивна жалба. Т.е освен образуването на изпълнителното 3 дело, пълномощникът на взискателя е извършвал договорените действия по процесуално представителство, представляващи основание на вземането за адвокатско възнаграждение.

При определяне на размера му съдът съобразява извършената работа и факта, че предвид доброволното изпълнение на задължението не се очаква необходимост от предприемане и на други процесуални действия от страна на пълномощника на взискателя.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че приетото от съдебния изпълнител възнаграждение, което се следва на процесуалния представител на взискателя формирано като сбор от възнаграждението за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. и това за процесуално представителство по изпълнителното дело № 2025...0400052 по описа на ЧСИ С... К...-Д... и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.10, т.2 от Наредбата е в справедлив размер от 1000 лева. На това основание отказът на ЧСИ Д... от 28.04.2025г. да намали поради прекомерност приетият размер на адвокатското възнаграждение на взискателя от 1000 лева на 200 лева е правилен и законосъобразен.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК жалба с вх.

№ 10459/09.05.2025г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител С... К...-Д..., рег.№ ... с район на действие ОС-Варна, подадена от „Д... З...“ АД, ЕИК ... – длъжник по изпълнително дело № 2025...0400148 по описа на ЧСИ С... К...-Д... срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител от 28.04.2025г., с което е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 1000 лева до 200 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, пр. 2 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебното решение на ЧСИ С... К...-Д... по № 2025...0400148.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4