Определение № 25912 от 17.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25912 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Клаудия Р. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100505545 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр чл.262, ал.3 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 56052/17.02.2025г от З. К.

С., ЕГН********** от София ж.к. „******** против определение № 6489 от 07.02.2025г по гр.д.№ 3058/2019 г. по описа на СРС, 175 състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - гр. Костинброд.

Моли съда да го отмени като непълно, неточно и незаконосъобразно.

Ответникът Софийски районен съд не е взел становище по частната жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Районният съд е бил сезиран с предявен на 18.01.2019г. от ищеца З. К.

С. иск против СРС за обезщетяване на неимуществени вреди, от мотивите на постановеното решение № 5527/08.01.2019г. по гр.д.№ 60783/2017г. на СРС 164 състав,, конкретно на 14, стр. 4 ред отгоре - „Не следва да се пренебрегва и факта, че ищецът С., по всички три съдебни производства, за които търси 1 обезщетение поради бавно правосъдие, е използвал образуването на настоящото такова (по гр.д.№ 60783/17г. по описа на СРС) като един вид заплаха и оказване на натиск върху съдебните състави, принудили в крайна сметка и съдия Иванова, разглеждаща в.гр.д.№ 15432/16г. да се отведе от същото, което е довело отново до определяне на нов докладчик, който понастоящем е насрочил ОСЗ за 21.01.2019г.“. Твърди, че като го прочел му прилошало и припаднал, защото написаното представлявало твърдение за извършено от С. престъпление по чл.289 от НК и след като било написано от съдия, последният можел да инициира наказателно преследване против него и да бъде осъден на шест години затвор. Освен това получил и сърцебиене, аритмия, отпадналост, нервно напрежение по цялото тяло (треперене, изтръпване, схващане, болки), замрежване на зрението, шум в ушите, нарушение на говора (заекване), главоболие, гадене, повръщане, виене на свят, стрес, имал неадекватно поведение и отношение с околните (опасност от пътно и други произшествия). Пояснил е допълнително, че искът предявява против СРС, като възложител на работа на съдията, постановил решението.

По искане на ищеца, първоначално определеният съдия-докладчик, разглеждал делото и изготвил проект за доклад с насрочване за разглеждане в открито заседание, се е отвел от разглеждането му. Делото е разпределено на следващи съдии, които са се отвели с нарочно постановени от тях актове, като е било преразпределено с определен за съдия-докладчик съдия П.И.М.. От него е постановено обжалваното разпореждане, в което той е възприел вече дадената в проекта за доклад правна квалификация на иска като такава по чл.

49 ЗЗД. Позовал се е на мотивите в решенията на ЕСПЧ по делото „Д.И Х. срещу България” от 10.05.2011 г., „М. срещу България”, Б.Г. срещу България от 05.04.2018 г., Sramek vs. Austria; Piersack vs. Belgium. и др., в които било прието, че след като искове за обезщетяване против даден съд се разглеждат от съдии от същия този съд, то това може да породи сериозни съмнения в безпристрастността на съдиите от този съд.

Позовал се е също и на ТР № 5 от 15.06.2015г. по тълк.д. № 5/2013г на ОСГК на ВКС, както и на ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., с който е създадена нормата на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, предвиждаща, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд.

Посочил е че ЗОДОВ е със специално приложно поле и преждецитираната 2 разпоредба е приложима единствено за производствата по този закон, каквато разпоредба законодателят не е приел за водените производства по общия гражданскоправен ред на чл. 49 ЗЗД. Позовал се е на чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ, защитаваща правото на всяко лице на разглеждане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, без изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок да има приоритет пред другите равни нему такива - разглеждане на делото от справедлив и обективен съдебен състав, осигуряване на равенството на страните и състезателното начало. Приел, че в тези случаи съдът, пред когото делото е висящо за разглеждане, следва да търси баланса между тези принципи, като осигури справедливо и безпристрастно разглеждане на делото, същевременно свеждайки до минимум общата продължителност на делото, а последното било нарушено и създавало положение на правна несигурност за страните по него, доколкото актовете на съда по отвод не подлежали на съдебен контрол.

Като краен извод е посочил, че доколкото всеки национален съд на всички държави - страни по Конвенцията е и национален съд по правата на човека по смисъла на чл.13 от ЕКПЧ е длъжен да предприеме мерки за гарантиране правото на страните на достъп до независим и безпристрастен съд, като същевременно обезпечи и разглеждането на делото в разумен срок, за постигане на което и по аналогия следва да приложи чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, като прекрати впроизводството пред себе си и го изпрати по подсъдност на най-близкия равен по степен съд по данни от системата Google Maps.

Частният жалбоподател не е съгласен с мотивите на първоинстанционния съд и посочва, че разпоредбите на ЗОДОВ, като специални не се прилагат субсидиарно, а и не следва да намерят приожение по гражданскоправен спор. Оспорил е като неотносими цитираните решения на ЕСПЧ, тъй като били постановени в хипотеза на преюдициална зависимост относно делата, а тук такава липсвала. Според него е неправилно да се смята, че всички съдии в СРС не могат да гарантират справедлив, обективен, непредубеден, независим съдебен процес и се позовава на постановеното решение на СРС по гр.д. № 4492/2028г., с ответник СРС - осъден. Позовава се на диспозитива на СЕС по дело № С-369/2023г., в които съдът (четвърти 3 състав) решил:

„ … Член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която дадена юрисдикция разглежда като последна инстанция в рамките на касационно обжалване дело относно отговорността на държавата вследствие на твърдяно нарушение на правото на Съюза поради постановено от тази юрисдикция решение, по което дело посочената юрисдикция има качеството на ответник, при условие че тази национална правна уредба и мерките, приети за разглеждането на това дело, позволяват да се отстрани всяко основателно съмнение у правните субекти в независимостта и безпристрастността на съответната юрисдикция …“.

Въззивната инстнация намира, че от начина, по който ищецът е посочил в исковата си молба причините за претърпените от него неимуществени вреди, а именно – мотивите на съдия в постановено съдебно решение, сочи на търсена защита по чл.2 от ЗОДОВ, по която СРС е надлежен ответник, но същата да се нуждае от допълнително уточняване, тъй като не може да се подведе под конкретна хипотеза от всички изброени от разпоредбата и във връзка с разрешенита на Тълкувателно решение № 5 от 15. 06. 2015 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГК, още повече, че търсената отговорност произтича от постановен съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, т.е. налице е законово уреден ред за защита.

С последваща молба от 17.01.2020г, от пълномощника на ищеца по предоставена му правна помощ е уточнено, че вредите се претендират от издаден против ищеца изпълнителен лист през 2011г от РС – Стара Загора, което уточнение няма никаква връзка с първоначалната искова молба.

Препис от исковата молба е изпратен на ответника, който с отговора си е направил възражение за недопустимост на иска по изложени от него подробни съображения.

С изготвения по делото проект за доклад искът е намерен и за допустим, без да са изложени мотиви, и за редовен. Определена му е правна квалификация по чл.49 от ЗЗД – общият деликтен състав, също без да са изложени мотиви въз основа на кои твърдения на ищеца се достига до нея – 4 подобна квалификация предпоставя твърдения за извършени действия от даден съдия, не в качеството му на съдия, за което има имунитет, а в лично качество, което от своя страна изключва отговорността на СРС като възложител. В исковата молба не се твърди, посоченият съдия да е инициирал наказателно преследване против ищеца и в този смисъл последният също дъжи да уточни от какво са настъпили вредите, тъй като твърденията му за вреди са от неизвършено и хипотетично действие, ако това ще се поддържа.

Независимо дали ще се приеме, че СРС е сезиран с иск по ЗОДОВ или по ЗЗД, разглеждането на делото, а и въобще на всички дела, изисква всеки един определен съдия-докладчик да извърши свободна преценка налице ли са конкретни основания, налагащи отвеждането му от разглеждане на конкретното дело. Тази преценка е строго лична, без да може да бъде извършена от трето лице вместо конкретния съдия, като дори наведени основания за отвод от страна по делото не са абсолютни по своя характер, а подлежат на преценка от съответния съдия. Строго личният характер на правото на отвод и произтичащите от това последици са подробно обсъдени в мотивите на ТР №1/2023 г. о т 21.11.2023 год. по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСГТК, с което именно на това основание е отклонено предложението на състав на ВКС по чл.292 от ГПК за постановяване на тълкувателно решение по въпросите:

1. Участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по настоящото висящо дело, или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?

2. Налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?

В конкретната хипотеза, на образувано производство по предявена искова молба на дата 18.01.2019г, разпоредбата на приетата по-късно изменена редакция на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ е неприложима, тъй като изрично в § 6, ал.1 и ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ, ДВ, бр. 94 от 2019 г. законодателят е предвидил, че този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, което означава, че неприключилите до влизането му в сила производства се довършват от съдилищата по досегашния ред, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.

5

Следователно, предвиденият специален ред по чл.7, ал.2 от ЗОДОВ за определяне на компетентен съд е неприложим към спора, с който СРС е бил сезиран.

На следващо място, налице е изрична, действаща правна норма, чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове, определяща хипотезите, при които се използва правната техника на „прилагане по аналогия“ на разпоредба от един нормативен акт към кръга регулирани отношения от друг и това е единствено при съществуваща непълнота във втория нормативен акт. В случая непълнота не съществува нито в ЗОДОВ, нито в ЗЗД, а законодателят е възприел различен подход при определяне на компетентния съд по предявени искове по общия граждански ред и по ЗОДОВ, чийто разпоредби като специални не намират приложение, извън приложното поле на ЗОДОВ.

На следващо място разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, редакция ДВ, бр. 94 от 2019 г. е с процесуален характер, каквато унификация на материята липсва на ниво закоконадетлство на Европейския съюз, като ЕКПЧОС се счита за част от това законодателство в областта на защитата на основните права и свободи, но отново не съдържа процесуални норми, а още по-малко такива, на които българските процесуални норми да противоречат, та да се ръзсъждава по въпроса дали и кои от тях да се прилагат към конкретния спор, още помалко такива, изключващи преценката на всеки съдия-докладчик от това дали да се отведе от разглеждане на даден спор.

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60a878c2-87ca-4010-8b23-88f8445888c2