Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 22.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 101/2024
Вид
Решение № 141
Подписан
22.03.2024
В сила
28.05.2024
Състав
Грета Илиева Чакалова

Цитирани разпоредби

  • чл.530 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.11, ал.1 · Търговски закон
  • чл.7, ал.2 · Търговски закон
  • чл.7, ал.4 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20245300900101 по описа за 2024 година

Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Подадена е жалба от К. Д., роден на ********** г. в гр.****, в качеството му на заявител да се регистрира в ТРРЮЛНЦ „Б и М ТРЕЙДИНГ“ ООД против Отказ № 20242021144947/05.02.2024 г. на

Длъжностно лице при Агенция по вписванията.

Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен, като излага мотиви за това и иска отмяната му.

АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА излага становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

След преценка на доказателствата Съдът намира за установено:

Подадената жалба е допустима, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните причини:

Пред АВп е подадено заявление за първоначална регистрация на дружество с ограничена отговорност с фирма „Б и М ТРЕЙДИНГ“. При извършената от Длъжностното лице проверка се установява, че в ТРРЮЛНЦ е вписан търговец с фирма „БИМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 202590886, като степента на сходство е достатъчно голяма, за да създаде основателна опасност от въвеждане в заблуждение.

Търговската фирма е словесното означение, под което търговеца сключва търговски сделки, тя е "търговското име" на търговеца и търговското предприятие и съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал.

Всеки търговец сам определя фирмата, но Законът предвижда изисквания при нейното формиране: трябва да отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 ТЗ – да не въвежда в заблуждение и не трябва да подвежда третите лица, да не накърнява обществения ред и морала. Името трябва да е изписано на кирилица и така се вписва в ТРРЮЛНЦ, но може допълнително да се изписва и на друг език.

Към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата обаче не следва да се включват препинателни знаци и разстояния, които при изписване и изговаряне на наименованието не могат да изпълняват функциите си по индивидуализация на търговеца.

Същественото в настоящия казус е наличието на установено сходство в наименованията на регистриран търговец и дружеството, което е в процес н а регистрация, което води до констатираната от Длъжностното лице възможност третите лица да бъдат въведени в реално заблуждение при идентификацията на търговеца.

Вярно е, че Законът не въвежда изрична забрана фирмените наименования да нямат еднакво звучене, но се съдържаща забрана за това имената на фирмите да не въвеждат в заблуждение и да отговарят на 2 истината, тъй като служат и обезпечават ясната, несъмнена и безспорна идентификация на търговеца, за който се отнасят.

Търговското наименование въвежда в заблуждение не само когато е напълно идентично с името на друг, вече регистриран търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, както е в конкретния случай. В такъв смисъл следва да се разбира и текста на разпоредбата на чл.7, ал.4 ТЗ.

В случая описаното сходство се поражда от факта, че при изписването наименованията на посочените фирми – „БИМ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД и „Б и М ТРЕЙДИНГ“ ООД е налице минимална разлика, свеждаща се до това в единият случай буквите Б, И и М да се изписват разделени, а в другия случай – да се изписват слято, но и в двата случая звуковото изражение е едно и също, което означава, че за устната реч посочената отлика ще остане изцяло неразграничима, защото имената на двете дружества имат висока степен на звуково сходство, а това ще доведе до объркването и заблудата на потребителите и останалите търговци относно субекта, с който договарят. Ето защо Съдът счита, че не е спазено изискването на чл.7, ал.2 ТЗ фирмата да не въвежда в заблуждение.

При така установеното Съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен, а жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Регистърното производство по чл.13 и следващите от ЗТРРЮЛНЦ има характера на охранително производство по смисъла на чл.530 ГПК и Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената и със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Нормата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че се присъждат разноски по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като отговорността за разноски се прилага само в спорните съдебни производства, при които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за 3 разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя.

Ето защо на АВп не следва да се присъждат разноски.

Предвид изложеното Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената чрез адв.Ш. от К. Д., роден на ********** г. в гр.****, в качеството му на заявител да се регистрира в ТРРЮЛНЦ

„Б и М ТРЕЙДИНГ“ ООД жалба против Отказ №

20242021144947/05.02.2024 г. на Длъжностно лице при Агенция по вписванията по Заявление вх.№ 20242021144947/02.02.2024 г.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7дневен срок от връчването му на страните Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4