Решение № 391 от 25.05.2023, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 391

25.05.2023 г., гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател:

Петър Вунов секретар: Светла Иванова прокурор: Невена Владимирова като разгледа докладваното от съдията

Петър Вунов административно дело № 479 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците

(ЗУБ).

Образувано е по жалба на Р.Х.М., гражданин на С., против Решение № 6266/30.03.2023 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон. Твърди се, че административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на жалбоподателя, а и неправилно приел, че И. била трета сигурна държава за него. Прави се и общо позоваване на Квалификационната директива, както и на чл. 33 от Женевската конвенция от 1951 г., на чл. 18 и чл. 19 от Хартата за основните права на ЕС и на практиката на ЕСПЧ - делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 6266/30.03.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Заместник-председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – старши юрисконсулт М. Х., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки, поради което моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.

144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от

31.10.2022 г. и от 07.11.2022 г. до ДАБ при МС Р.Х.М. е поискал закрила от Република България.

На 07.11.2022 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП 25216/08.11.2022 г. с горепосочените имена, гражданство - С., етническа принадлежност - кюрд, роден на *** г. в С., гр. Камишли, със същия постоянен адрес, професия - дърводелец, образование - основно, религия - мюсюлманин, сунит, семейно положение - женен, без документи за самоличност.

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.

Oт Протокол с рег. № УП25216/06.03.2023 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с Р.Х.М., с цел да се изяснят причините, поради които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България, в което е посочил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Не можел да представи документи за самоличност, тъй като притежаваните от него семейна книжка, военна книжка и лична карта останали в С.. Споделил е, че няма роднини в държава-членка на ЕС, а съпругата му и четирите им деца се намирали в И., където били родени две от тях. През 2014 г. той и цялото му семейство напуснали С. и нелегално преминали в И., а през месец септември 2022 г. напуснал нелегално И., влязъл нелегално в Турция, после в Република България през телена ограда, като през месец ноември 2022 г. тръгнал за Румъния с крайна цел Германия. Избягал от С. заради войната, но в И. нямало работа, не можел да издържа децата си, а и там не било много сигурно. В Турция не се регистрирал като бежанец, защото чувал много пъти, че там връщали сирийците, а и той като кюрд щял да се чувства още по-несигурно в Турция. Заявява и че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС, и освен в България, не бил подавал молба за закрила в друга държава. Не била арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава, нямал и проблеми заради принадлежността си към кюрдската етническа група, нито заради изповядваната религия. Не бил имал проблеми с официалните власти в страната си, нямал близки роднини, пострадали от войната, не е имало заплахи към него и семейството му, не било оказвано насилие спрямо тях и не членувал в политически партии или организации.

Протоколът от проведеното интервю с Р.Х.М. е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца кюрдски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла му и няма възражения по него.

В писмо с рег. №

М-627/09.01.2023 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ гр.

Харманли към ДАБ-МС като Р.Х.М., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства още: Справка вх. № МД – 54/30.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република И. и Справка вх. № МД – 77/06.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република.

Със становище рег. № УП25216/24.03.2023 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на Р.Х.М. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 6266/30.03.2023 г. на Заместник - Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на

Р.Х.М..

На 10.04.2023 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 12.04.2023 г.

По делото е приетa като писмено доказателство и представена от ответника – Справка вх. № ЦУ – 482/26.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република И..

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Заместник-председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, чл. 52 ЗУБ и представената по делото на Заповед № 03-15/03.05.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС /л. 15 по делото/ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 6266/30.03.2023 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход и в страната, в която продължително време е пребивавал - С., респ. И..

Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Oт приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на Р.Х.М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него кюрдски език и подписан от всички участници. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Заместник - председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 6266/30.03.2023 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са подробно обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснато нарушение на нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК не могат да бъдат споделени.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.