Решение № 2911 от 19.12.2022, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2911 гр. Бургас, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20212120103561 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Г. З. А. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Б., *** против П. В. Р. с ЕГН **********, с адрес с. Г., ***, И. В. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., *** и К. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца сделка, обективирана в нотариален акт за замяна № **, том *, рег. № ****, дело № *** от 2016 г. на нотариус О.Ж., с която П. Р. е прехвърлил правото си на собственост върху 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на И. С., към която дата последната е в граждански брак с К. С..

Твърди се, че с присъда № 61 от 06.04.2016 г., постановена по НЧХД № 3088/2016 г. по описа на Районен съд - Бургас, П. Р. е бил признат за виновен за това, че на *** г. чрез намушкване с нож в областта на коремната кухина и десен горен крайник е причинил на ищеца лека телесна повреда, за което е бил осъден да заплати сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, което е било намалено на 4000 лева с решение № 139 от 13.07.2016 г. по ВНЧХД № 459/2016 на Окръжен съд Бургас.

С решение №VI-30 от 14.08.2017 г. постановено по в.гр.д. № 122/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас П. Р. е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева за отправени на *** г. закани за убийство, за което има одобрено споразумение по НОХД № 2328/2015 г. по описа на БРС. Твърди се, че към момента посочените суми в общ размер на 9 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – ***година, не са заплатени от ответника. Счита, че с извършването 1 на разпоредителната сделка длъжникът съзнателно го е увредил като кредитор по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е съзнавал, че с това разпореждане е намалил имуществото си, което на основание чл. 133 от ЗЗД служи за обезпечаване на вземането му. Твърди, че първият и вторият ответник са брат и сестра, и поради това, счита, че е налице знание у ответника И. С. за увреждащите действия. Към дата на сключване на разпоредителната сделка втората ответница е в граждански брак с третия ответник К. С. и придобитата идеална част от имота представлява СИО, поради което насочва претенцията си и към този ответник. Представя доказателства. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника И. С., с който се твърди, че искът е недопустим и неоснователен. Сочи, че в случая не са налице действия, с които длъжникът уврежда кредитора, тъй като в замяна на прехвърлената й идеална част от имота е направена замяна с идеална част от друг недвижим имот в полза на ответника.

Твърди, че към момента на извършване на сделката не е знаела, че брат й има или би могъл да има дълг. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска, тъй като са изминали повече от пет години от сделката. Счита, че кредиторът, към момента на завеждане на делото, няма вземане по отношение на ответника П. Р., тъй като вземането е платено. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника П. Р., с който се твърди, че претенцията е неоснователна, неправилна и несъответстваща на действителната правна и фактическа обстановка. Счита, че към момента на предявяване на иска вземането на ищеца е погасено по давност. Признава, че посочените суми не са заплатени на ищцовата страна. По силата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на открИ.ето на дееца и от същия момент то става изискуемо, защото от тогава длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Твърди, че видно от приложения като доказателство по делото нотариален акт двете страни са осъществили замяна на собствени идеални части от два различни недвижими имота. Предвид това, имуществото на ответника не е намаляло, а е останало в същия си обем. Твърди, че ответника И. С. е добросъвестен приобретател. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника К. С., с който се твърди, че искът е недопустим и неоснователен. Сочи, че в случая не са налице действия, с които длъжникът уврежда кредитора, тъй като в замяна на прехвърлената и идеална част от имота е направена замяна с идеална част от друг недвижим имот в полза на ответника. Няма намаляване на имуществото на ответника до такава степен, че кредиторът да не може да удовлетвори вземането си, а размерът на дълга е значително по-малък от стойността на придобитата от първия ответник ид.ч. от недвижим имот. Твърди, че не е налице знание за увреждането, тъй като с П. Р. никога не е поддържал отношения, а съпругата му не е поддържала такива повече от 20 години, дори не присъствал на сватбата им. Не са знаели, че Р. има или би могъл да има дългове. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска, тъй като са изминали повече от пет години от сделката. Счита, че 2 ищецът няма качеството кредитор към момента на завеждане на иска, тъй като не представя справка за актуалния размер на дълга.

Предявените искове са с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Разпоредбата на чл.135 ал.1 ЗЗД урежда потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на него сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда, като се лишава от свое имущество или по какъвто и да е начин затруднява принудителното удовлетворяване на кредитора. Целеният с предявяване на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими на кредитора, като за него се считат неизвършени. Уважаването на иска по чл.135 ЗЗД дава на кредитора възможност да се удовлетвори принудително от имуществото, предмет на сделката. Обявената по този ред относителна недействителност е само в отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял, а по отношение на всички останали лица, в това число в отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя.

За да бъде уважен предявеният от ищеца иск за обявяване за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда, с правно основание чл. 135 от ЗЗД, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване качеството си на кредитор, извършената от длъжника му увреждаща сделка, чрез която имуществото на последния се намалява и по този начин се затруднява удовлетворението на кредитора, съзнанието у длъжника, че с процесното разпоредително действие уврежда кредитора си, а когато действието е възмездно и знание за увреждането у лицето, с което длъжникът е договарял.

По делото е представено влязло в сила на 14.08.2017г. Решение №VI-30 от 14.08.2017 г. постановено по в.гр.д. № 122/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което П. В. Р. е осъден да заплати на ищеца Г. З. А. обезщетение в размер на 5000 лева за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане за отправени на *** г. закани за убийство, за които има одобрено споразумение по НОХД № 2328/2015 г. по описа на БРС, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане на задължението.

Представена е и влязла в сила на 13.07.2016 г. присъда № 61 от 06.04.2016 г., постановена по НЧХД № 3088/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас, изменена с решение № 139 от 13.07.2016 г. по ВНЧХД № 459/2016 на Окръжен съд Бургас, с която П. В. Р. е осъден да заплати на ищеца Г. З. А. обезщетение в размер на 4000 лева за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане за причинена лека телесна повреда на *** г. чрез намушкване с нож в областта на коремната кухина и десен горен крайник, представляваща прободна рана в лявата част на коремната половина и прорезна рана в дясната мишница с парциална лезия на мускул бицепс, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане на задължението.

3

Представено е копие на нотариален акт за замяна на недвижими имоти № **, том *, рег. № ****, дело № *** от 16.06.2016 г. на нотариус О.Ж., рег. № *** по регистъра на НК, с район на действие районен съд – Бургас, сключен между П. В. Р. и И. В. С., с който ответникът Р. е прехвърлил на ответницата С. собствеността върху притежаваната от него 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в град Б., ***, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Бургас, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 61.05 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 6 с площ от 3 кв.м., както и 1,13% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Данъчната оценка на идеалните части от имота е възлизала на 14968 лв. В замяна на прехвърленото право на собственост Р. придобива по силата на същия нотариален акт собствеността върху притежаваната от С. 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се в град Б., ***, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Бургас, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 60,89 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 3 с площ от 3 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Данъчната оценка на идеалните части от имота е възлизала на 6658,80 лв.

Видно от представените по делото удостоверения за родствени връзки, семейно положение и сключен граждански брак, първите двама ответници са брат и сестра, а вторият и третият ответник са съпрузи, като бракът им е сключен през 2001г.

По делото е разпитана свидетелката Н.И., *** на ответницата от първи клас, която заявява, че познава и брата на И. от дете, но не е виждала П. от 11-ти клас. От 2000 г. И. се преместила в жилището в ж.к. З., *** при баба си. Свидетелката сочи, че И. не е в добри отношения с брат си и не знае да се е виждала с него. Не го е виждала при бабата на И., откакто последната живее там. Ответницата споделяла на свидетелката, че й тежи факта, че семействата им не се познават и П. дори не присъствал на сватбата на И.. На свидетелката е известно, че П. има семейство, с което И. изобщо не се е срещала. Не знае той да е имал проблеми с правосъдието, нито на И. да е било известно за това, тъй като ответницата не е поддържала връзка и с баща си. Счита, че би й споделила, ако е знаела, тъй като е емоционален човек.

По делото е разпитана свидетелката Д.Д., *** на И. и К. от 2000г., когато те се преместили при бабата на И.. Знае, че И. има брат, но свидетелката никога не го е виждала.

Известно й е, че И. не поддържа връзка с него от дълги години. И. не й е споделяла брат й да има проблеми с правосъдието, но заявява че са близки с ответницата и тя би й споделила, ако знае за такива.

Според изготвената и приета съдебно-техническа експертиза средната пазарна стойност на придобитите от първия ответник 1/6 идеални части от самостоятелен обект в 4 сграда с идентификатор *** възлиза на 10 300 лева.

С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че ищецът е кредитор на първия ответник въз основа на разрешен със сила на пресъдено нещо спор по посочените влезли в сила присъда № 61 от 06.04.2016 г., постановена по НЧХД № 3088/2016 г. по описа на Районен съд - Бургас, изменена с решение № 139 от 13.07.2016 г. по ВНЧХД № 459/2016 на Окръжен съд – Бургас, и Решение №VI-30 от 14.08.2017 г. постановено по в.гр.д. № 122/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с които първият ответник П. В. Р. е осъден да заплати на ищеца Г. З. А. обезщетение в общ размер на 9 000 лева за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане на задължението.