Решение № 3961 от 10.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3961 гр. Пловдив, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330102221 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, против Ц. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.

П., ул. „З.“ № *, ет. *, ап. *, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2 866,51лв. на основание Договор за потребителски кредит № ****, от която: главница – 1780,53лв., договорно възнаграждение – 417,59 лева за периода 20.09.2022г. - 20.08.2023г., възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 343,75 лева, дължимо до ****г.; лихва за забава в размер на 232,86лв. за периода от 21.09.2021г. до 20.08.2023г.; законна лихва в размер на 91,78 лв., дължима от *****г. до датата на изтичане на погасителния план до ****г.; ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба ****г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на ****г. Ц. Т. подала до „Профи Кредит България“ ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри.

Съгласно чл.15 от ОУ на Договора избрала да закупи и допълнителна услуга „Фаст“, като за нея се дължало възнаграждение, което се заплащало разсрочено като част от погасителната вноска. На *** г. бил сключен договор за потребителски кредит № *** с ответника, по силата на който му била отпусната сумата от 3000 лв. Сумата била преведена по посочена от Ц. Д. Т.

1 банкова сметка на същия ден. Ответницата получила одобрение да закупи и поисканата услуга „Фаст“. Задължила се да върне уговорената като общо задължение сума в срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 214,60 лв. и падежна дата – всяко 20-то число на месеца. Договорът бил подписани при ОУ, които били предадени на ответницата, като с подписа си тя декларирала, че е запозната със съдържанието им и ги приема.

Договорът за кредит бил сключен при следните условия: отпусната сума – 3000 лв., срок на кредита – 24 месеца, размер на месечна погасителна вноска – 183,35 лв.; падежна дата – 20-то число на месеца; ГПР – 49,06%; годишен лихвен процент – 41,00%; лихвен процент на ден – 0,11; общо дължима сума по кредита – 4400,44 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги били както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 750,00 лв. и размер на вноската по закупена допълнителна услуга – 31,25 лв.

С оглед изложеното общото задължение на ответницата по договора и закупена допълнителна услуга било както следва: общо задължение по договора – 5150,44 лв.; общ размер на месечна вноска по договора – 214,60 лв. и дата на погасяване 20-ден от месеца. Твърди се, че не е изпълнено поетото задължение с договора, като ответницата преустановила плащанията на погасителните вноски и изпаднала в забава. Последната вноска по погасителния план била с дата 20.08.2023г., т.е. към момента на подаване на исковата молба вземането било изискуемо в пълния си размер. Общата сума на направените плащания била в размер на 2918,69лв., като с нея била погасена сума в размер на 2608,57лв. съгласно задължението по погасителния план (12 пълни вноски). Частично плащане в размер на 33,37 лв. имало за 13та вноска. В общата сума на получените плащания били включени и плащанията по начислените лихви за просрочие на вноските – 190,12лв. Били начислени лихви за забава в размер на 422,98лв., които били заплатени частично. Заплатени били и разходи за събиране при забава в размер на 120 лв. Начислена била законна лихва в размер на 91,78лв. за периода от 20.08.2023г. до 28.11.2023г.

Твърди се, че на ответницата е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК, получил Стандартен европейски формуляр, както и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, ведно с Договора за потребителски кредит. С оглед на принципа на свобода на договаряне страните по своя собствена воля се съгласили да сключат договор за кредит, включващ услуга „Фаст“. Закупуването на услугата било изцяло по желание на потребителя и предоставяла приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Услугата била използвана и съответно се дължало възнаграждение за това.

Ищецът описва процедурата по сключване на договора за потребителски кредит и прави извода, че е налице съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като била изразена воля от страна на потребителя за приемането им. Сочи, че ответницата е имала 2 възможност да се откаже от договора при условие, че не я удовлетворява, както и да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, като не се възползвала от тези си права. Предоставената в заем сума била усвоена и ответницата поела ангажимент за изпълнение на уговореното в договора съгласно погасителния план към него.

С оглед гореописаното предявява настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове както по основание, така и по размер.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК не е спазено изискването за вид, форма и размер на шрифта, на който е изготвен процесният договор, не бил изготвен и на ясен и разбираем език. Ответницата излага, че договорът е недействителен, тъй като не съдържал погасителен план, отговарящ на изискванията на ЗПК. Поради недействителността на договора, твърди, че на основание чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

В нарушение на чл.11, ал.1, т.9а ЗПК в договора липсвала методиката на изчисляване на референтния лихвен процент. Излага, че при съвкупна преценка на всички компоненти, включени в ГПР, размерът му надвишавал 50%. Не ставало ясно дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Така на потребителя не му било ясно каква част от вноската представлявала „оскъпяване“ на кредита.

В договора не фигурирала информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК – за правото на потребителя на отказ от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсвал редът за прекратяване на договора за кредит, както и наличието на извънсъдебни способи за решаване на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване. Твърди са от ответницата, че не са ангажирани доказателства процесната сума да й е предоставяна. Твърди още, че предвид изложените основания целият договор за кредит е недействителен, а ако съдът прецени, че е действителен, при условията на евентуалност поддържа тезата за недействителност на отделните клаузи на договора. Счита, че клаузата за предоставяне на допълнителна услуга е нищожна поради липса на основание и достатъчно определено съгласие на страните, както и че не били предоставени реално никакви услуги.

Потребителят не можел да влияе нито върху съдържанието на преддоговорната информация, нито върху размера на възнаграждението, което било нарушение на добрите нрави, както и неравноправност по смисъла на ЗПК. Смята, че клаузата за допълнителни услуги по чл.15 от ОУ е нищожна, 3 тъй като това били услуги по усвояването и управлението на договора и за тях не се дължат такси съгласно чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК. Клаузата била неравноправна и следователно нищожна на основание чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Счита, че поради накърняване на добрите нрави се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации и до злепоставяне на интересите на ответника с цел извличане на изгода за кредитора ищец.

Размерът на договорната лихва – 38,30% бил определен едностранно от ищеца и не подлежал на договаряне от ответника, което нарушавало добрите нрави и съставлявало злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 ТЗ.

Излага, че договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала три пъти законната лихва. Нищожността на клаузата, уреждащата договорната лихва водила до нищожност на целия договор.

Оспорва получаването на главницата в посочения размер.

Прави възражение за погасяване на претенциите по давност.

Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора – лихвен процент и ГПР- представляващи част от същественото съдържание на договора, правила цялото заемно съглашение нищожно, тъй като не били спазени и изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК. Нарушени били и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Предвид недействителността на договора за кредит, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят следвало да върне единствено чистата стойност на кредита, в която насока се развиват подробни съображения.

Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С молба за първото по делото открито съдебно заседание от „Профи Кредит България“ ЕООД изразяват подробни съображения за неоснователност на възраженията на ответницата в отговора на исковата молба. В частност за неоснователно намира възражението за изтекла погасителна давност, както и това, че сумата по кредита не била преведена по постъпилата банкова сметка на ответницата, в която насока изтъква представени по делото писмени доказателства, както и твърденията, че по договора били извършени плащания от Ц. Т. в размер на 2918,69 лв. Развива подробни съображения, с оглед на които счита за неоснователни твърденията и аргументите на ответната страна за недействителност на процесния договор за потребителски кредит. В частност относно съответствието на договора с изискванията на чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и т. 11 и чл. 19, ал. 1-4 от ЗПК. Счита, че липсват нарушения, свързани с изчисляването на ГПР, както и такива, водещи до накърняване на добрите нрави. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски. Заявява се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

4

Установява се от приложените към исковата молба договор за потребителски кредит и приложенията към него /л.6-26/, че между ответника Ц. Д. Т., като кредитополучател, и „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № **** от дата **** г., с който на ответницата е предоставен паричен заем в размер от 3 000 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 41,00 %, при посочен ГПР от 49,06 % и обща дължима сума – 4 400,44 лв. От представените от ищцовата страна писмени доказателства – Договор за издаване на предплатена карта на името на Ц. Т. и справка за наредена сума от 3000 лв. по тази сметка с основание „№ ****“, е видно, че кредитът е усвоен от ответницата. В подкрепа на този извод е и безспорното обстоятелство, че Ц. Т. е извършвала плащания по процесния кредит в общ размер на 2918,69 лв., като е житейски неоправдано същата да заплаща суми по заем, който не е получила. Съгласно съдържанието на договора за кредит и искането за отпускане на кредита, на Т. като кредитополучател е предоставена допълнителна услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. За тази услуга кредитополучателят дължи допълнително възнаграждение на кредитора в размер на 750 лв., което се заплаща, видно от представения погасителен план, заедно с вноските по кредита, като общата вноска в размер на 214,60 лв., включвала 183,35 лв. вноска по кредит (сбор от главница и договорна лихва) и 31,25 лв. вноска по закупената допълнителна услуга.