Определение № 427 от 09.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 427 гр. Ловеч, 09.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. И. при участието на секретаря ПРЕСЛАВА Ц.А в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от И. И. Частно наказателно дело № 20244300200310 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е Молба от М. Ц. В., с която моли да бъде условно предсрочно освободен. Излага, че е осъден на 12 години лишаване от свобода.

Излежал е общо 9 години и 2 дни. Има 6 награди, от които 2 – свободно удължен свиждане, 1 – хранителна добавка и 3 – похвали. Сочи, че е участвал активно в различни мероприятия, не е конфликтна личност, изпълнява разпоредбите и правилата в затвора. Семеен е с 3 деца, които в момента живеят със съпругата му. Моли да бъде условно предсрочно освободен.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч Инспектор „РД“ С. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището, представено от Началника на Затвора-Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч зам. окръжен прокурор Д. счита, че не са налице доказателства за трайно поправяне и превъзпитание на лишения от свобода, поради което моли молбата на М. Ц. В. да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на М. Ц. В. - адв.

Б. К. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на чл. 70 от НК. Позовава се на множеството награди, които е подлучил подзащитния му, както и на свидетелските показания на разпитаната Д. Б.

1

Лишеният от свобода М. Ц. В. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно. Заявява, че не е имал конфликти с други лишени от свобода, не са му налагани наказания и през цялото време на престоя си работи на различни обекти.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с Протокол № 2503/16.07.2020 г. по ЧНД № 2060/2020 год. по описа на Софийски градски съд в размер на 12 години лишаване от свобода, от което наказание към днешна дата е изтърпял 6 години, 9 месеца и 11 дни, от предварителен арест 4 месеца и 24 дни, фактически изтърпял 7 години, 2 месеца и 5 дни, от работа 1 година, 5 месеца и 21 дни, или ВСИЧКО 8 години, 7 месеца и 26 дни и има ОСТАТЪК от 3 години, 4 месеца и 4 дни.

Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание лишаване от свобода. От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение на В. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне.

Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.

439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е видно, че лишения от свобода В. е постъпил в затвора на 30.06.2018 г. Рискът от рецидив при постъпването е 51 т., като ясно изразени дефицити в зоните на нуждите са отчетени настоящето правонарушение, отношение към правонарушението, взаимоотношения и умения за мислене. Анализът на рискът от вреди е висок насочен към обществото, с материално-имуществен характер, както и с опасност за живота и здравето на хората.

2

При последваща оценка риска от рецидив е завишен на 61 т., 58 т., 60 т. през 2023 г. и 56 т. при текущата оценка от 11.06.2024 г., като зоните с дефицит остават същите. Рискът от вреди остава висок. На В. е изготвен индивидуален план на присъдата, като е заложено повишаване на личната отговорност, формиране на социално приемливи форми на поведение и повишаване на образователния ценз. За постигане на целите с лишения от свобода се водят беседи, индивидуални и при възможност групови работи.

Мотивиране и включване в учебната 2024/2025 година. В. бързо се адаптира.

Желанията му за включване в пенитенциарните мероприятия са с цел получаване на облага и възползване от прогресивната система за оценка на правонарушителя. От 11.09.2023 г. е настанен в ученическа група за придобИ.е на образователен ценз. От 24.06.2024 г. по негово желание е назначен като строител по чл. 80 от ЗИНЗС и настанен в 5-та група. Има наложени две дисциплинарни наказания, като към момента се води не наказван.

Награждаван е общо шест пъти – Заповед № 346/18.09.2019 г. – писмена похвала; Заповед № 72/10.03.2020 г. – писмена похвала; Заповед № 66/09.05.2022 г. – писмена похвала; Заповед № 182/14.12.2022 г. – удължено свиждане за срок до 4 часа; Заповед № 1035/15.12.2023 г. – удължено свиждане за срок до 4 часа; Заповед № 445/31.05.2024 г. – извънредна хранителна пратка.

В зоните с дефицит не се наблюдават настъпили позитивни промени.

Поставените цели в плана на присъдата все още не са постигнати. Не е дал доказателства, че е започнал да се поправя и превъзпитава. Ресурсът от положителна промяна е оскъден. Има желание единствено да работи, но това му желание е с цел съкратяване на престоя му в Затвора.

Становището на Началника на Затвора е, че към настоящия момент не е завършен поправителния процес при В. и изразява отрицателно становище по отношение на условно предсрочното му освобождаване.

В доклада инспектор СДВР препоръчва да продължи корекционновъзпитателната работа, която да бъде насочена и съобразена с индивидуалните потребности на осъдения. Спрямо В. ще продължи да се работи съобразно изготвения план на присъдата и създаване на умения да решава възникналите проблеми, както и ще се провеждат индивидуални беседи с цел изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот на свобода.

От правна страна:

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от ГДИН Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на М. Ц. В. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не помалко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като В. е изтърпял повече от половината от 3 наложеното наказание. Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото общежитие при Затвора Ловеч по отношение на В., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.

70, ал. 1 от НК.

В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, в качеството на свидетели са разпитани ИСДВР И. И., който е посочил, че е ползвал при изготвяне на текущия доклад – доклад изготвен от ИСДВР Д. Б., като се е позовал на същия. Посочил е също така, че лишения от свобода В. е пребивавал преди настоящата молба около месец и няма преки впечатления от осъдения В., с оглед на което е и конституиран в качеството на свидетел ИСДВР Д. Б.. В показанията си същата определено сочи, че и към настоящия момент са налични дефицитните зони – липса на образование, умения за мислене, по която е работено и се работи в настоящия момент, но свидетеля е категоричен, че не са настъпили позитивни промени в пълен обем в тази насока. Налична е и друга проблемна зона, а именно уменията за мислене, които не са настъпили в пълен обем, тъй като съгласно прогресивната система и към настоящия момент не е извършена промяна на режима на изтърпяване в по-лек, извеждане на „открит тип“, които стъпки следва да са налични, респективно от същите да се направи извод, че е настъпила позитивна промяна в пълен обем с изтърпяната част от наказанието. Все в тази връзка Б. сочи, че и към настоящия момент са налични самооправдателни нагласи, тъй като осъдения В. се счита за подведен за извършване на деянието, както и към настоящия момент все още не осъзнава изключително високата степен на обществена опасност на извършеното от него деяние, както и причините за това. Налична е и склонността към рисково и безразсъдно поведение, както и 4 налична възможност за овладяване на гнева. В тази насока свидетелят Б. сочи, че от нейна страна е установено от поведението му в групата, което на моменти е било импулсивно към други лишени от свобода. Констатирано от нейната страна е и негативно поведение, за което като пример сочи поставянето на параван в килията, за което по метода на убеждението и без наказание е мотивирала осъдения В. да не прибягва до такова нарушение, което по начало възпрепятства наблюдението в килийното помещение.

Категорична е, че и към настоящия момент В. от части приема вината си и търси оправдание в поведението на други лица за извършване на същото.

Свидетелските показания на свидетелят Б. се потвърждават и от наложеното наказание на В. със Заповед Л-1261 от 24.11.2020 г., съгласно която В. е наказан за конфликт с друг лишен от свобода,който е прераснал във физическа саморазправа, изразяваща се в взаимно нанасяне на юмручни удари. В тази връзка настоящата инстанция приема за неоснователно становището на В., че не е извършвал нарушения, респективно не е влизал в конфликт с други лишени от свобода. Безспорно налични са множество награди след това деяние, с които е награден осъдения В., но така или иначе към настоящия момент не е настъпил изцяло поправителен ефект с изтърпяната част от наказанието, поради което и процесната молба на осъдения М. В. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В тази връзка следва да бъде посочено, че не е налице позитивна промяна и относно и отношение към правонарушението, за което в първоначалния доклад изготвен от ИСДВР П. Н. е посочено, че осъдения от части приема вината за извършеното правонарушение, смята за се подведен, което е индикатор за наличие за самооправдателни нагласи. (л.38 от делото) Идентична е констатацията и в доклада изготвен от ИСДВР И. И. и потвърден от ИСДВР Б., че и към настоящия етап осъдения от части приема вината за извършеното престъпление, смята се за подведен и разбира формално мотивите за криминалното си поведение. (л.15 от делото) Нещо повече, категоричен е ИСДВР И. и ИСДВР Б., че и към настоящия момент рискът от сериозни вреди е на високо ниво, тъй като осъдения не обмисля последствията от действията си и лесно се води в криминална среда. (вж 4.4.) (л.15) С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода М. Ц. В. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 години, 4 месеца и 4 дни от наложеното му наказание с Протокол № 2503/16.07.2020 г. по ЧНД № 2060/2020 год. по описа на Софийски градски съд в размер на 12 години лишаване от свобода, като неоснователна.