Решение № 761 от 20.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Варна, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделч* мл.с. Симона Р. Дон* при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделч* Въззивно гражданско дело № 20223100500755 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на вх. №6640/02.02.2022г. на М. Г. Т., ЕГН ********** срещу решение №27/06.01.2022г., постановено по гр.дело №8679/2021г. по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявения от нея срещу Н.В. иск за приемане за установено, че тя е собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ Апартамент №10 с идентификатор *** по давност чрез владение, упражнявано в периода от 11.05.2007 г. до 10.06.2021г. с присъединено владение, упражнявано от Г. Х. Т. в периода от 11.05.2007г. до 19.09.2020г., на основание чл.124 от ГПК. Според жалбоподателката, решението е постановено при неизпълнение на чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, тъй като в нарушение на процесуалните правила относно разпределената доказателствена тежест към ищеца, решаващият състав формира извод, че не са доказани рел*нтните факти, поради което предявеният иск е бил отхвърлен. Предвид изложеното, моли ОС - Варна да разпредели доказателствената тежест към ищеца за относимите за установяване от него факти, според уточнението, направено в първото с.з., за да има процесуална възможност да установи своите твърдения /чл.8 ал.2 във връзка с чл.154 ал.2 от ГПК/, което е и функция на съда - да окаже съдействие на страните за установяване на фактическата обстановка /чл.7 ал.1 изр.посл. във връзка с чл.10 от ГПК/, заявена от тях като основание на отправената молба по смисъла на чл.2 от ГПК. На следващо място счита, че решението е необосновано, тъй като съдът е формирал мотив, че показанията на 1 свидетелите не са ясни и категорични, а общи и неопределяеми, което е послужило като основание да приеме, че искът следва да бъде отхвърлен. В тази връзка излага, че когато са налице противоречиви показания или непълни показания на свидетели, които не установяват с категоричност заявените от страната твърдения и когато тези обстоятелства подлежат на доказване чрез свидетели, е допустимо да бъдат поискани нови свидетели, поради което и формулира искане в тази насока. Счита също, че съдът е обсъдил само част от показанията на свидетелите, а не в тяхната цялост, като по този начин е достигнал до погрешни фактически, а като резултат от това -и правни изводи, водещи до отхвърляне на предявения иск. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Моли за присъждане на разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник Ответната страна, чрез депозирания писмен отговор оспорва изцяло въззивната жалба, като твърди, че изложените възражения са неоснователни и необосновани, а първ. съд не е допуснал твърдЯ.те процесуални нарушения.

Излага, че съдът е извършил коректен доклад, като правилно е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищцата, че следва да установи упражняваната от нея фактическа власт върху имота, продължила повече от 10 години. Твърди, че ищцата не е провела категорично, пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав, в резултат на което и твърдението, че е придобила по давност имота, е останало недоказано. В заключение въззИ.емата счита, че след като е обсъдил всички обстоятелства и доказателства по делото, първ. съд е постановил правилно, законосъобразно и мотивирано решение, което моли да бъде потвърдено, както да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от М.Г. Т. против Н. Г. В. за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/6 ид. част от недвижим имот, представляващ Апартамент №10 с идентификатор ***, находящ се на адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. Младежка, бл. 3, вх. В, ет. 2, заедно с прилежащото му избено помещение, ведно с 2.2127 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място с идентификатор ***, в което е разположена сградата, по силата на давностно владение, осъществявано необезпокоявано несмущавано в периода 11.05.2007- 10.06.2021г., в който се включва владението, осъществявано в периода от 11.05.2007 г. до 19.09.2020г. от нейния наследодател Г. Х. Т., а след това -до 10.06.2021 г. осъществено лично от ищцата. Ищцата твърди, че с ответницата са сестри, като след смъртта на майка им Д.Н. Т., починала на 28.04.1993г., получили в наследство по 1/6 /една шеста/ идеална част от 2 закупен от родителите им недвижим имот, представляващ Апартамент №10.

Ищцата твърди, че след сключването на гражданския си брак през 1980г., ответницата Н. Г. В., след остър конфликт с родителите си, напуснала гореописаното жилище и заживява със съпруга си в гр.Варна, у*********. От тогава, дори след смъртта на майка им, тя не се е връщала в жилището; не е посещавала апартамента, нито е посещавала майка си и баща си. Според ищцата, ответницата не е проявявала интерес към притежаваната от нея 1/6 идеална част от имота, не го е стопанисвала, не е желала да го управлява, нито да се грижи за него и да го ползва; не е участвала в извършваните ремонти, нито се е грижила за доброто състоЯ.е на същия. Ищцата излага, че на 11.05.2007г. Г. Х. Т.-баща на страните, продава на ищцата притежаваните от него 4/6 идеални части от процесния имот, като сделката е извършена в присъствието на ответницата, която ядосано напуснала нотариалната кантора и от този момент е прекратила всякаква комуникация с цялото семейство.

Твърди, че вече двадесет и пет години ответницата не е посещавала апартамента за повече от час-два и винаги, когато го е правила, било като гост. В същото време ищцата владее изцяло имота, тя е направила ремонт в него; живяла е и е отгледала сина си Г. Ян.М.; грижила се е за баща си.

Твърди, че от 1993 г. е извършила действия, с които е престанала да държи идеалните части от наследствения имот за съсобственика Н.В. Г.*, и е започнала да ги свои, при което е настъпило преминаване от държането във владение. Тези факти и обстоятелства са доведени до знанието на ответницата нееднократно, като завладяването на наследствените й идеални части от апартамента са били манифестирани пред ответницата посредством осъществявани явни и непрекъснати действия, отблъскващи владението й и установяващи своенето на апартамента. По изложените съображения, ищцата моли предявения от нея иск да бъде уважен като основателен, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответницата, чрез депозирания писмен отговор, в срока по чл.131 ГПК и в о.с.з. чрез процесуалния си представител излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Счита, че обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на правото на собственост.

Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. Сочи, че фактът на едноличното ползване на част от имота от ищцата Т. и съзнанието на същата, че е считала имота за свой, не са достатъчни за доказване на твърдението за придобивна давност. Позовава се на липсата на субективния елемент на владението за претендирания период, през който ищцата Т. е била обикновен държател на имота и не го е владяла, поради което и правото на собственост по отношение на 1/6 на заявеното основание - придобивна давност не се доказва. Ответницата твърди, че е посещавала имота редовно и се грижела за родителите си до смъртта им. Излага, че бащата на страните- Г.

3

Т. е живял в жилището до смъртта си /19.09.2020 г./, правил е ремонти и подобрения, стопанисвал го е, ползвал го е и го е владял. Оспорва ищцата да е осъществила явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху Апартамент № 10 за периода от 28.04.1993г. до 10.06.2021 година, като излага, че ищцата по време на брака си с М.М. е живяла на квартира, след това в апартамента на майка му, отново на квартира и съвсем малко при баща си в ап. №10. По време на съжителството й с Я.М. /бащата на сина й/ е живяла в къщата на Я. за периода от 2001 до 2009 година, находяща се в местност Евксиноград, ул.16, а след раздялата си с М., се е върнала при баща си в ап.

№10 за около година в периода 2009-2010 година. След конфликт с него се е изнесла от жилището и е обитавала апартамент под наем в кв. Бриз в периода 2010-2019 година, а след това през 2019 година отново се е върнала в жилището на ул. „******. Възразява, че владението на ищцата не е било и необезпокоявано, тъй като ответницата многократно е настоявала за достъп до жилището и ключ от него, но такъв не и бил предоставен. Сочи, че съдържанието на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41, том 2, per. № 8016, дело № 226 от 11.05.2007, се установява, че продавачът Г. Х. Т. си запазва правото на ползване върху 4/6 идеални части от Апартамент № 10, необезпокояван от никого до края на дните си и безвъзмездно, от което счита, че ищцата М.Т. не може да се позове на придобивна давност за срок от 10 години като придобивен способ, тъй като този срок още не е изтекъл, предвид обстоятелството, че баща им Г. Т. е починал на 19.09.2020 година, до която датата е имал запазеното право на ползване на процесното жилище.

Твърди, че собствената 1/6 идеална част от имота до 19.09.2020 г. е била в държание на баща ѝ, като през цялото това време-от открИ.не на наследството на майка й, Н. е считала, че баща й ползва и живее в собствените й идеални части от имота, именно защото признава и зачита правата й като наследник на починалата. Твърди, че в никакъв момент и чрез никакви свои действия Г. Т. не е дал основание на Н. да се съмнява, че той държи 1/6 ид.ч. от апартамента не за Н., а за сестра й М.. Твърди също, че М.Т. не я е уведомила писмено, че превръща държанието на идеалните й части от имота във владение за себе си с намерение да придобие по давност собствеността върху тях. Ответницата излага, че винаги се е считала за собственик на 1/6 идеална част процесния имот, като през м. април 2021 се е обърнала към своя позната -агент по недвижими имоти за съвет и съдействие какво може да предприеме и как да се разпореди със собствената си идеална част от ап.№10. На 19.04.2021 година И. Х.а от агенция Иведа имоти е провела разговор по телефона с М.Т., за да я уведоми за желанието на съсобственика В. относно предприемане на действия за реализиране на съдебна делба на жилището и я покани за разговор, но последната реагирала изключително грубо и затворила телефона.

След този разговор, Н.В. е предприела действия по снабдяването й с всички необходими документи за разпореждане със собствената си част от имота, като е поканила ищцата да закупи притежаваната от ответницата 1/6 ид.ч.

Ответницата излага, че е заплащала и задълженията си към Община Варна. С 4 оглед изложеното, ответницата моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да ѝ бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

От приетото по делото копие на договор №9428/11.11.1987г., се установява, че на същата дата Г. Т. и Д. Т. са закупили недвижим имот, находящ се на ул. Ап. Славов,бл.3,вх.В,ет.2,ап.10, представляващ апартамент с площ 59,73 кв.м., с принадлежащо избено помещение с площ 7.50 кв.м. и 2.2127 ид.ч. от общите части на сградата и от право на строеж върху мястото.