Решение № 300 от 17.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20235001000322 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №19/3.02.2023 г., постановено по т.д. № 109/2022 г. на ОС-П., с което е осъдено „ЗАД Д.Б.:Ж.З.АД-гр.С. да заплати на И. Н. С. сумата 50 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания и сумата 1 859,31 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, включващи 1 600 лв. – стойност на заключен пирон, 17,40 лв. – потребителска такса за престоя в болничното заведение от 10.03.2022 г. до 13.03.2022 г., 5,80 лв. – такса за лекарска комисия от 3.09.2020 г. за установяване на работоспособността и резултатите от лечението и 236,11 лв. – стойността на заплатените лекарства, ведно със законната лихва върху главниците от 21.03.2022 г. до окончателното плащане, всички вреди настъпили от ПТП от 28.07.2020 г. по вина на Б.К.Д., управлявал лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. №**********, на основание чл. 432,ал.1 от КЗ, отхвърлен е искът за неимуществени вреди за разликата над присъдените 50 000 лв. до претендираните 70 000 лв., осъден е И. Н. С. да заплати на „ЗАД Д.Б.:Ж.З.АД-гр.С. сумата 97,41 лв., 1 представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете на основание чл. 78,ал.3 от ГПК и е осъдено „ЗАД Д.Б.:Ж.З.АД-гр.С. да заплати по сметка на ОС-П. сумата 2 074,37 лв. ДТ за производството и 126,29 лв. депозит за вещо лица по СМЕ, съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78,ал.6 от ГПК, както и 5 лв. ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

Жалбоподателят И. Н. С. моли решението да бъде отменено като неправилно в частта му, с която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 50 000 лв. до 70 000 лв., ведно със законната лихва от 21.03.2022 г. и ведно с разноски, по съображения, изложени във въззивната жалба от 20.02.2023 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 6.07.2022 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.АД-гр.С. да му заплати сумата 70 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията, настъпили при и в резултат на ПТП на 28.07.2020 г. по вина на водача Б.К.Д. при управлението от него на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.

№***********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, както и да му заплати сумата 1 859,31 лв. като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на същото ПТП, които обезщетения се претендира пряко от застрахователя от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумите от 21.03.2022 г. – датата на изпратеното от него до дружеството уведомление за настъпилото ПТП с искане за изплащане на обезщетенията.

Ответникът по тази въззивна жалба „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.АД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор от 21.03.2023 г.

Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.АДгр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно в неговите части, с които на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 50 000 лв. за 2 претърпените неимуществени вреди и обезщетение в размер на 1 859,31 лв. за претърпените имуществени вреди, ведно със законна лихва от 21.03.2022 г. и ведно с разноски, по съображения, изложени във въззивната жалба от 9.03.2023 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба И. Н. С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 28.07.2020 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. №***********, управляван от Б.К.Д., при което е пострадал ищецът И. С.. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил Д. е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца на 21.03.2022 г. е било отправено до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени и имуществени вреди.

Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на подаването на исковата молба 6.07.2022 г. не е било изплатено на ищеца обезщетение.

Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че настъпилото ПТП е в резултат само и единствено на противоправното поведение на водача Д., който в нарушение на правилото на чл. 50,ал.1 от ЗДвП не спрял на кръстовище и не осигурил безпрепятственото преминаване на МПС, движещо се по път с предимство – мотоциклет „Ямаха“, управляван от ищеца, - при което ПТП на ищеца е причинена средна телесна повреда – счупване на тялото на бедрената кост, закрито. Твърди, че вследствие на фрактурата е получил огромен оток, тъй като в областта на травмата се е изляла около 2-3 литра кръв. Твърди, че на 29.07.2020 г. му е била извършена оперативна интервенция „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур“ и тъй като счупването е било многофрагментно в дисталния фрагмент е 3 поставен заключен интрамедуларен бедрен пирон с два винта. Твърди, че след изписването му от болницата лечението за продължителен период е продължило в домашни условия по предписан от лекуващия го лекар план за домашно лечение на такава фрактура. Твърди, че в продължение на 2 месеца не е можел да се обслужва сам за ежедневните си хигиенно-битови нужди, а е ползвал чужда помощ. Твърди, че 14 дни след операцията са му били свалени конците и тогава е започнал предписаната му процедура по раздвижване чрез сядане в леглото, като състоянието му било толкова тежко, че в продължение на около 3 седмици придвижването му е ставало само на инвалидна количка, а хигиената е осъществявана чрез специален санитарен стол. Твърди, че първото му изправяне на крака е станало на 20-я ден от операцията с помощта на патерици, при което е получил силен световъртеж, като е имал такъв при всяко изправяне в леглото, дори и в седнало положение. Твърди, че ползването на патерици е продължило 4 месеца, като в началото не е имал достатъчно сили в горните крайници за придвижване с патерици, махането на патериците станало в края на 4-я месец от травмата, той продължил да куцука, мускулите на увредения му крак били толкова отслабнали, че нямал сили да стъпи на крака, започнал е домашна рехабилитация – предимно упражнения в леглото с цел възстановяване на мускулната маса. Твърди, че след 9-я месец е започнал фитнес упражнения, като увреденият крак бил отслабнал от към мускулна маса почти двойно на другия крак. Твърди, че е ползвал обезболяващи, за да преодолее болката. Твърди, че е бил зависим от грижите на своите близки, че е претърпял значителен социален дискомфорт, сънят му бил трайно нарушен, чувствал се непълноценен, изпитвал страх дали ще може отново да се движи като преди катастрофата. Твърди, че и две години след катастрофата няма достатъчно сила в крака и мускулната маса не е напълно възстановена, изпитва болка при изкачване на стъпала, при попродължителен престой на крака, при смяна на времето, като двигателната му активност не е напълно възстановена. Твърди, че на 10.03.2022 г. е претърпял допълнителна оперативна намеса за премахване на пирона и винтовете, което му причинило допълнителни болки и страдания. Твърди, че за лечението си е заплатил сумата 1 859,31 лв. за описани разходи. Затова претендира за присъждането на обезщетение в размер на 70 000 лв. за причинените му неимуществени вреди и в размер на 1 859,31 лв. за причинените му вреди, ведно със законната лихва от датата на изпратеното от него до дружеството 4 уведомление за настъпилото ПТП 21.03.2022 г.

С подадения на 9.09.2022 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Оспорва твърдението на ищеца, че водачът на лекия автомобил, застрахован при дружеството, носи изключителна вина за настъпването на ПТП. Твърди, че ищецът при управлението на мотоциклета е създал предпоставки за настъпването на ПТП, тъй като е управлявал МПС с превишена и несъобразена с процесната пътна обстановка скорост, поради което заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца на настъпването на процесното ПТП и вредоносните последици от него. Оспорва ищецът да е получил при ПТП описаните в исковата молба травми, както оспорва и твърденията по отношение проведеното лечение и здравния статус на ищеца вследствие на ПТП.

Евентуално, ако са причинени действително посочените от ищеца вреди, твърди, че настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес се дължат на неспазване на лекарските предписания и непровеждане на необходимото лечение и рехабилитация от ищеца, поради което обезщетенията следва да бъдат намалени. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен.

Оспорва и искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди като недоказан, както и акцесорният иск за присъждане на лихви.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът преценява като неоснователно възражението на ответника за съпричиняване поради това, че пострадалият е управлявал мотоциклета си с превишена и несъобразена скорост в нарушение на чл. 20,ал.2 и чл.21,ал.2 от ЗДвП и така е създал предпоставки за настъпване на инцидента, тъй като в случая ищецът е управлявал мотоциклета със скорост под предвиденото ограничение от 50 км./ч., а именно с 47 км./ч. Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50 000 лв., като отчита, че пострадалия ищец, който към момента на ПТП е бил на 22 години, е получил закрито счупване на дясната бедрена кост в областта на диафизата й, както и две разкъсно-контузни рани по гърба на дясното ходило и в областта на петата, като основната и най-тежката травма, тази на костта, му е причинила трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за около 10-12 5 месеца, бил е хоспитализиран двукратно – първия път за седмица 128.07.3.08.2020 г.) веднага след ПТП, когато е претърпял операция за открито наместване и вътрешна фиксация на счупената бедрена кост с пирон и винтове, които по-късно поради възникнало дразнене на меките тъкани и по препоръка на лекуващия лекар са били премахнати оперативно на 210.03.2022 г., година и 8 месеца след инцидента, когато е била втората хоспитализация на ищеца (10.03.-13.03.2022 г.). Освен това съдът отчита, че към момента може да се определи, че ищецът е възстановен, но е възможно да има болки в дясното бедро при физически натоварвания, клякане, изкачвания, които могат да се провокират и от метеорологични промени, като при този тип травми може да се заключи, че възстановяването никога не може да е напълно пълноценно. Съдът отчита и че ищецът за дълъг период от време е бил зависим от други хора, за да може да се обслужва, трудно се е придвижвал, изпитвал е силни болки, наложили постоянен прием на обезболяващи медикаменти. Съдът отчита, че се касае за човек, който благодарение и на силната си воля да преодолее травмата и да се възстанови е ограничил последиците до остатъчни оперативни белези по увредения крак, които се опитва да скрие под татуировки, и възможните болкови усещания при значително натоварване на крака, което обуславя по-високо обезщетение.