Решение № 635 от 15.08.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Казанлък, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510103317 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2, чл.143 ал.2 и чл.149 от СК.

Ищецът твърди, че заживели с ответницата на семейни начала през м.май 2022г., в с.Е. в дома на родителите му. По време на съвместното им съжителство, на 27.11.2022г. се родило детето им Я. И.ов Я., с ЕГН**********. В началото живота им вървял добре, но в последствие нещата се променили. Ходел да работи в Германия за кратки периоди от време, за да ги издържа и после се връщал при семейството си. На 26.05.2024г. докато бил в Германия, ответницата около полунощ избягала от дома им в с.Е., като оставила детето Я. И.ов Я. само в къщата. От този ден тя живеела с друг мъж и не искала да е част от живота на детето им. Откакто ответницата избягала от дома им, не знаел къде е, тя не се обаждала, не помагала за отглеждането на сина им, не му купувала нищо и не се интересувала от него. За сина си Я. И.ов Я. се грижел само той с помощта на родителите си, като се стараел да осигури на детето всичко нужно, за да е здраво и добре отгледано. Моли съда да постанови решение, с което да предостави на И. Я. Я., с ЕГН-********** упражняването на родителските права по отношение на детето Я. И.ов Я., роден на 27.11.2022г., с ЕГН-**********; да постанови местоживеенето на детето Я. И.ов Я. роден на 27.11.2022г., с ЕГН-********** да е при него, в жилището в което живее – с.Е., общ.Н. , обл.С.З.; да определи на ответницата режим на лични контакти с детето Я. И.ов Я., с ЕГН**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без приспиване от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в събота и от 10.00ч. в неделя до 17.00ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада е платения му годишен отпуск.; да 1 осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на детето Я. И.ов Я., роден на 27.11.2022г., с ЕГН-********** в размер на 270 лв. месечно, считано от месец юни 2024 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, като издръжката да му се заплаща по „Изипей“ до 30-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Счита, че и на двамата родители липсвал достатъчно житейски опит, за да разберат сериозността на проблема и последващите отговорности. Ответницата била на петнадесет години, когато родила детето Я. И.ов Я., ЕГН-********** и след като била оставена от ищеца сама, при неговите родители, изпитвала значителни трудности далеч от своите близки, живеещи в отдалечено населено място. Вероятно имало и съществени разногласия между тях, което можело да е направило непоносимо съвместното им съжителство или пък да са я принудили да остави детето и да си отиде при родители си в с.Р.. Освен това, е било възможно да не е била допускана до детето и затова да няма възможност да го вижда, лишавайки я от възможността да предостави необходимата майчина грижа. Ищецът претендирал родителските права спрямо детето Я. И.ов Я., но отсъствал за значителни периоди от страната. Ноторно било известно, че предоставените за упражняване родителски права от съда, не можели да бъдат предостъпвани на трети лица. Законодателят предвидил наличието на спор между родителите относно упражняването на родителските права. Затова упражняването на родителските права спрямо малолетния Я. И.ов Я., с ЕГН-********** следвало да се предоставят на майката Е. З. М., с ЕГН-**********, тя с детето да живеят на постоянния й адрес с.Р., общ.Казанлък като се определи режим на лични контакти на бащата И. Я. Я., с ЕГН-********** с детето Я., всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 15.00ч. без преспиване, и да заплаща на детето Я. И.ов Я. чрез майката Е. З. М., с ЕГН-********** месечна издръжка в размер на 280 лв., считано от влизане в сила на решението.

От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Съгласно заверено копие на удостоверение за раждане, ищецът И. Я. Я., с ЕГН-********** и ответницата Е. З. М., с ЕГН-********** са родители на детето Я. И.ов Я., с ЕГН-**********.

От показанията на свидетеля Я. Я. М., преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и кредитирани от съда като преки, непосредствени и необорени се установява, че в средата на 2024 г. Е. З. М. напуснала сама жилището, в което задно с ищеца живеели в с.Е., общ.Н., оставяйки детето Я. на грижите на неговите баба и дядо по бащина линия. Ищецът, който по това време бил в Англия, където работел сезонно, се върнал и поел преките грижи за отглеждането на малолетния Я., в които му помагали неговите родители. От 2 една година ответницата не се обаждала и не е осъществявала контакти. През м.04.2025 г. ищецът заживял с друга жена, която му помагала в грижите за детето. Майката не е пращала и пари за издръжка на детето. Родителите на детето не поддържат контакти.

Съгласно представената декларация от 02.06.2025г., средномесечният доход на бащата е 1000 лв.

Съгласно социален доклад на ДСП-Г., след раздялата на родителите основните грижи за детето Я. Я., роден на 27.11.2022 г. са поети изцяло от бащата И. Я. Я., на когото М.К. и Я. Я.- баба и дядо на детето по бащина линия - помагат ежедневно. Детето се отглежда при добри хигиенно-битови условия и са задоволени основните му жизнени потребности, свързани с храна, облекло, подслон и здравни грижи при нужда. Детето има избран личен лекар с адрес на практиката в с.Е.. Бащата е осигурил на малолетния Я. сигурна и безопасна среда на живот. Взаимоотношенията между членовете на семейството на бащата И. Я. са добри и те му помагат и подкрепят изцяло.

Детето Я. е силно привързано към своя баща и между тях има трайно изградена емоционална връзка. Бащата се отнася отговорно и с ентусиазъм в отглеждането на сина си.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и ако същите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по горепосочените въпроси. В случая ищецът и ответницата са родители на детето Я. И.ов Я., с ЕГН-**********, не са в брак и не живеят заедно. Основно задължение на родителите, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК, е да се грижат за правилното отглеждане и възпитание на детето. Установи се, че след раздялата на родителите в средата на 2024 г., малолетният Я. живее при ищеца, който единствен полага преките, ежедневни и непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание, с помощта на своите родители, при които живее. Бащата е осигурил необходимите социално-битови условия и задоволява базовите потребности на детето. Между бащата и малолетния Я. е изградена стабилна емоционална връзка предвид грижите и обичта, която детето получава от него и роднините му. По делото не се установи след раздялата на страните ответницата да е търсила детето и да е била препятствана да осъществява грижи и контакти с него от ищеца и/или неговите роднини. Съдът като взе предвид установените по делото обстоятелства счита, че в интерес на детето Я. И.ов Я. е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото живее и който е доказал, че притежава необходимите качества и отговорност за правилното му развитие. Предвид това местоживеенето на детето Я. И.ов Я., с ЕГН-********** следва да се определи на адреса на бащата в с.Е., абщ.Н., обл.С.З..

Следва да се посочи, че ако настъпи промяна в обстоятелствата, установени по делото, съдът по молба на единия от родителите и по искане на Дирекция „Социално подпомагане“ може да измени постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права и да определи нови.

3

Иманентна черта на упражняването на родителските права спрямо детето от единия родител е режима на лични контакти с другия родител. Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители.

Поддържането на лични отношения с родителя, при когото детето не живее е важен момент в развитието му, защото позволява то да се осъществи при условия, близки до нормалните - при грижите и на двамата родители.

Безспорно детето има нужда от редовни срещи и с майката, на която не са предоставени за упражняване родителските права. Затова съдът счита, че както за правилното развитие на малолетния Я., така и за създаване на възможност чрез общуването с ответницата, той да създаде и развива чувство на обич, привързаност и доверие към нея като родител, и да бъде изградена стабилна емоционална връзката между тях, следва да се определи режим на лични контакти, който да се осъществява от Е. З. М.: всяка първа и трета, събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване между дните, както и 30 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като майката взема и връща детето от и до жилището на бащата. Така определения режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.

Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг. чл.143, ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде помалка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2024 г. е 933 лв., а от 01.01.2025 г. -1077 лв. Ищецът претендира издръжка на детето за минало време - за шест месеца назад от датата на подаване на исковата молба. Към датата на подаване на исковата молба малолетният Я. е на две години. Въпреки указаната доказателствена тежест по делото не са ангажирани доказателства за средномесечния доход на майката, но тъй като тя е в активна трудоспособна възраст, за неин доход следва да се приеме минималната работна заплата за страната. Предвид характера на задължението, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи, възрастта и нуждите на детето, доходите и имуществените възможности на родителите, съдът намира, че ответницата следва да заплати на малолетния си син Я. чрез ищеца като баща и законен представител, издръжка за минало време, в размер на 233.30 лв. месечно, за периода от 01.06.2024 г. до 31.12.2024 г., а от 01.01.2025 г. месечна издръжка в размер на 270 лв. до 30-то число на текущия месец, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети от бащата. Искът за издръжка за минало време в частта над уважения до претендирания размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва- чл.146, ал.1 от СК.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението в частта относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

Ответницата следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 30 лв. държавна такса и 560.23 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, 4 както и 600 лв. разноски за особен представител.

Ответницата следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Казанлък 116.64 лв. държавна такса за постановената издръжка съгласно чл.83, ал.1, т.2 от ГПК .

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Я.