Решение № 1947 от 01.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1947 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Виктория Недева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100507512 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2727/16.02.2024 г. по гр. д. № 72633/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че всеки от ответниците Р. А. Е. и Р. И. Е. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД в условията на разделност по 1/2 от следните суми: 928,75 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за следния топлоснабден имот: апартамент № 142, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 233754, ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането; 112,78 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г.; 40,83 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.07.2021 г. по ч. гр. д. № 34162/2021 г. на СРС, 59 състав. Със същото решение са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ срещу Р. А. Е. и Р. И. Е. за мораторна лихва върху цената на доставена от дружеството топлинна енергия за разликата над уважения размер от 112,78 лв. до пълния предявен размер от 115,49 лв., за разликата над уважения размер от 40,83 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение до пълния предявен размер от 42,68 лв. и за м.05.2018 г., както и за сумата от 8,49 лв. 1 мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Р. А. Е., чрез адв. С. К., е обжалвал решението на СРС, в частите, в които са уважени предявените срещу него искове на „Топлофикация София“ ЕАД. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита се, че не са налице достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод за основателност на исковете. Не било безспорно доказано Р. Е. да е вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. Поддържа се, че в случая не е налице хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Сочи се, че при наличие на вещен ползвател на имота, той е в облигационни отношения с доставчика на топлинна енергия, а не формалният собственик. Оспорва се и дължимостта на мораторна лихва, тъй като съгласно общите условия на дружеството от 2014 г. длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на интернет страницата на продавача на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, а ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период. Липсвало и основание за присъждане на сумите за стойност на услугата за дялово разпределение, тъй като ищецът не е представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата, съобразно изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. По тези съображения се иска отмяна да решението в обжалваните му части и цялостно отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски.

Първоинстанционното решение е обжалвано и от Р. И. Е., чрез адв. И. Н., в частите, в които исковете на „Топлофикация София“ ЕАД са уважени срещу нея.

Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита се, че не са налице достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод за основателност на исковете. Неправилно било прието, че Р. Е. има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото по делото било установено, че другият ответник по делото - Р. Е. е вещен ползвател и титуляр на партида, поради което облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия съществувало само между него и ищеца. Поддържа се, че съгласно действащата законова уредба потребител на топлинна енергия е вещният ползвател на имота, на който е открита партида. В тази насока били и другите доказателства по делото, доколкото всички фактури, отчети за дялово разпределение и изравнителни сметки били издадени единствено на името на Р. Е.. Сочи се, че въззивницата притежава 2 единствено „голата собственост“ върху имота, поради което не може да се приеме за задължено лице. Поддържа се, че в случая не е налице хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Сочи се, че с откриването на индивидуална партида на ползвателя по силата на подадената от него молба-декларация е възникнал договор между това трето лице и топлопреносното предприятие. Сочи се, че при наличие на вещен ползвател на имота, той е в облигационни отношения с доставчика на топлинна енергия, а не формалният собственик. Оспорва се и дължимостта на мораторна лихва, тъй като съгласно общите условия на дружеството от 2014 г. длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на интернет страницата на продавача на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, а ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период. Липсвало и основание за присъждане на сумите за стойност на услугата за дялово разпределение, тъй като ищецът не е представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата, съобразно изискването на чл.36, ал. 2 от ОУ. По тези съображения се иска отмяна да решението в обжалваните му части и цялостно отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор, с който поддържа становище за неоснователност на жалбите.

Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не взима становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. В частите, с които предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове са отхвърлени, решението е влязло в сила като необжалвано. В останалите му обжалвани части същото е допустимо.

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, като титуляри на правото на собственост върху имота.

3

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено д а монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

При специалната уредба на Закона за енергетиката не е необходимо подписване на писмен договор с ответника. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ, най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.

150, ал. 2 ЗЕ). Следователно договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Видно е от представените писмени доказателства (договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 29.01.1991 г., справка от Столична община, район „Младост“, и справка от Столична община за сключен между ответниците граждански брак № 249/17.11.1985 г., издаден от СО, район „Люлин“), че собствеността върху процесния апартамент е придобита от ответниците по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност - чл. 19 СК - 1985 г. (отм.), като няма данни този вещен статут на имота да е бил променен към периода, за който се претендират процесните вземания.

С оглед на това е неоснователни са възраженията на въззивниците, че не се доказва да са били потребители на топлинна енергия в процесния период. Качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е обусловено от фактическото обитаване и ползване на имота, нито от това кой е титуляр на партидата за имота и на чие име са издават фактурите и изравнителните сметки. Фактът, че партидата се води на името само на един от собствениците, не означава, че единствено той е страна по облигационното правоотношение с доставчика на топлинна енергия предприятие. Разпоредбите на ЗЕ императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или 4 вещно право на ползване. Поради това неоснователен е доводът на въззивницата Е., че само вписаният в издадените документи ответник е отговорен за заплащане на доставената в имота топлинна енергия, във връзка с което се позовава на ТР № 2/2017 г. на ОСГК. Цитираното тълкувателно решение дава отговор на въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярят на облигационното право на ползване. С него е прието, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В случая ТР № 2/2017 г. е неприложимо, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства за наличието на такъв договор, сключен между ползвател на имота по силата на договорно правоотношение със собствениците и „Топлофикация София“ ЕАД. Фактът, че единият съпруг е подал молба за откриване на партида, не обуславя извод за възникване на облигационно правоотношение само между този съпруг и доставчика на топлинна енергия, респ. че само той дължи цената за доставената топлинна енергия.