Решение № 140 от 18.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000502184 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 1345 от 07.03.2024 г. по гр. д. № 7255/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-9 състав, съдът на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е признал за установено по отношение на ответницата З. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, че в полза на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, съществува част от вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3632/2022 г. по описа на СРС, 75 състав, а именно сума в общ размер на 72 650, 54 лева (седемдесет и две хиляди шестстотин и петдесет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща непогасена главница по сключен договор за ипотечен кредит от 10.12.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в общ размер на 3 047, 46 лева (три хиляди четиридесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.03.2021 г. до 11.01.2022 г., както и сума в общ размер на 282, 53 лева (двеста осемдесет и два лева и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 12.01.2022 г. до 25.01.2022 г.

С решението съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 1

121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, срещу З. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1 от ГПК, В ЧАСТТА относно признаването за установено по отношение на ответницата, че в полза на ищеца съществува вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3632/2022 г. по описа на СРС, 75 състав, а именно сума в общ размер на 31, 45 лева (тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 11.01.2022 г., както и сума в общ размер на 281, 75 лева (двеста осемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща заемни такси, включващи следните вземания – сумата от 120 лева (сто и двадесет лева) – разходи по изискуем кредит и сумата от 161, 75 лева (сто шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) – застраховка „обезпечение“.

С оглед изхода на делото, съдът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил З. М.

Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, сума в общ размер на 2 166, 94 лева (две хиляди сто шестдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки) – разноски за исковото производство пред първоинстанционния съд, както и сума в общ размер на 1 569, 40 лева (хиляда петстотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки) – разноски в заповедното производство пред Софийски районен съд.

Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата З. М. Н., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалваВ ЧАСТТА, в която установителните искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са уважени. Наведени са възражения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. По същество и на първо място във въззивната жалба се излага, че по делото не се установявали предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на процесните парични вземания на банката – ищец, а освен това клаузите от процесния договор за банков кредит и общите условия на банката относно настъпване на предсрочна изискуемост били неясни и поради това нищожни. Освен това, бива релевирано възражение, основаващо се на влязло в сила Решение по гр. д. № 1579/2014 г. по описа на СРС, I-7 с-в, с което е уважен ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, предявен от трето лице за настоящия спор – предходен продавач на имота, за закупуване на който е бил отпуснат процесния банков кредит с мотив, че същият е прехвърлил този имот на продавачите на ответницата, без да разбира свойството и значението на постъпките, поради което и самата сделка била нищожна, респективно ответницата не е придобила процесния недвижим имот по давност, а в същото време предвид евицирането й от имота, то било отпаднало и основанието за дължимост от нейна страна на търсените от банката – ищец суми. Поради това се отправя молба към въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендират се разноски.

В подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор, „Банка ДСК“ АД оспорва така депозираната въззивна жалба като неоснователна по подробно изложени в същия съображения. Претендират се разноски.

Решението, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете при квалификация чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, относно признаването за установено по отношение на ответницата, че в полза на ищеца съществува вземането, предмет 2 на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3632/2022 г. по описа на СРС, 75 състав, а именно сума в общ размер на 31, 45 лева (тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 10.04.2021 г. до 11.01.2022 г., както и сума в общ размер на 281, 75 лева (двеста осемдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща заемни такси, включващи следните вземания – сумата от 120 лева (сто и двадесет лева) – разходи по изискуем кредит и сумата от 161, 75 лева (сто шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) – застраховка „обезпечение“, като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на проверка в настоящото производство.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.

ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна по делото не е спорно, предвид съдържанието на изготвения и приет от страните доклад по делото, обективиран в Определение № 5681/09.05.2023 г. по гр. д. № 7255/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданко отделение, I – 9 състав, а допълнително от доказателствената съвкупност се обосновава извод, че на 10.12.2008 г. между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя 3

З. М. Н. е бил сключен Договор за ипотечен кредит, с който банката ищец е предоставила банков кредит в размер на 41 200 Евро (чл. 1) със срок за издължаване 324 месеца (чл. 2), считано от 10.02.2009 г. (датата на разрешаване на кредита), като кредитът бил усвоен на 10.02.2009 г. по разплащателната сметка на продавачите на процесния ипотекиран недвижимия имот, служещ като обезпечение по кредита. На следващо място, видно от съдържанието на процесния договор за банков кредит, то към датата на неговото сключване лихвеният процент е възлизал на 8.29% годишно, формиран като сбор от БЛП в размер на 4.69% и стандартна надбавка в размер на 3.60%. Към този договор са били приложени и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, от което съдържание се установява, че при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, то целият остатък от кредита става предсрочно изискуем (раздел VII „Отговорност и санкции“, т. 20.2 от Общите условия).

На следващо място, установява се, че процесният договор за ипотечен кредит е бил на няколко пъти изменян от страните, както следва.

Н а 17.12.2010 г. е сключено Допълнително споразумение към процесния договор за ипотечен кредит, с което страните са приели, че остатъкът от дълга към датата на сключването на споразумението е в размер на 41 292 Евро, договорен е гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца, без да бъде променян крайният срок за издължаване на ипотечния кредит, в който шест месечен срок, ответницата е следвало да заплаща част от месечната лихва в размер на 50 %.

На 06.10.2016 г. е сключено второ по ред Допълнително споразумение, с което размерът на дълга е бил превалутиран от 38 876, 62 Евро в 76 198, 18 лева. Променен е и лихвеният процент, като остатъкът от кредита страните са договорили да бъде олихвяван с преференциален променлив лихвен процент в размер на 5.40% годишно.

С това споразумение, ответницата, в качеството й на кредитополучател, е освободена от годишната такса за управление на банковия кредит.

На 26.02.2018 г. е сключено трето по ред Допълнително споразумение, с което страните са приели, че остатъкът от дълга възлиза на сума в размер на 72 912 лева, като е договорен и гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца, през който ответницата е следвало да заплаща месечна лихва в размер на 50 % от стойността й. Договореният лихвен процент към датата на това споразумение е бил в размер на 5.232% годишно.

Н а 10.03.2020 г. е сключено четвърто по ред Допълнително споразумение, с което страните са приели, че остатъкът от дълга възлиза на сума в размер на 70 181, 74 лева. Променен е и лихвеният процент по кредита, като остатъкът бива олихвяван с променлив лихвен процент в размер на 5,052% годишно.

На 18.06.2020 г. е сключено пето по ред Допълнително споразумение, с което страните са приели, че остатъкът от дълга възлиза на сума в размер на 70 085 лева, като е договорен гратисен период за издължаване на главница и лихва от 9 месеца, считано от първата падежна дата след подписване на това споразумение.