Решение № 1240 от 09.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1240 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000500908 по описа за 2023 година

С решение № 260018 от 25.11.2022 г. по т. д. № 43/2019 г., ОС Перник, ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ ЗАД "Евроинс" АД, да заплати на С. В. С., сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.09.2018 г., ведно със законната лихва от 5.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв. като неоснователен.

Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв. е постъпила въззивна жалба от ищеца С. В. С.. Твърди, че съдът е постановил решението си без да обсъди всички доказателства по делото и в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал събиране на относими доказателствени средства. Счита, че не е спазен принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, не са съобразени икономическите условия и съдебната практика.

Моли да се отмени решението в обжалваната част.

Ответникът по въззивната жалба ЗД „Евроинс“ АД оспорва същата, като сочи, че КСМЕ е правилно ценена от съда. Претендира решението да се 1 потвърди.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищецът С. В. С. твърди, че като пътник на задна седалка, пострадал при ПТП, настъпило на 25.09.2018 г. поради противоправно и виновно поведение на водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.

Твърди, че получил счупване на цялата горна челюст и разкъсване корените на шест зъба с последващо възпаление от скъсаните корени на общо 6 зъба, което наложило тежко и болезнено оперативно лечение и отстраняването им, закрита черепно-мозъчна травма и контузия на мозъка, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел, като последното довело до последваща епилепсия. Подчертава, че търпял болки, имал трудности с храненето, изпитвал световъртеж, гадене, загуба на равновесие, замъглено виждане. Заради епилепсията бил на постоянно лечение с лекарства, напуснал работа, не може да се грижи пълноценно за бебето си, развил психоорганичен синдром. Претендира като обезщетение на неимуществените вреди да получи сумата от 300 000 лв., ведно със законната лихва от 5.04.2019 г. и разноски.

Ответникът ЗД "Евроинс" АД оспорва исковата претенция досежно механизма, виновността на водача, вредите и причинно следствената връзка, размера. Твърди съпричиняване поради неизползване на предпазен колан.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Спорът в настоящото производство е съсредоточен около естеството на травмите, предизвиканите от тях неимуществените вреди и размера на тяхното обезщетяване.

По делото пред настоящата инстанция е представено писмо от 28.06.2023 т. (л. 98), от УМБАЛ „Пирогов“, в което с оглед изисканата информация е посочено, че Лист за преглед № 191333 от 26.09.2018 г. е издаден на друго лице, а не на С. С. и при извършена проверка на имената за пациенти, преминали през кабинета по неврохирургия, е установено, че няма 2 вписано лице с такова име за преглед на посочената дата. Документи за лице с тези имена не се съхраняват и в „Деловодство и архив“ към болницата.

Посочения лист № 191333 от 26.09.2018 г. (ден след инцидента) е приложен по делото (л. 91) и е видно, че в него са изписани имената на ищеца, но с различно ЕГН. Отразено е, че основната диагноза е нарушение на темпоромандибуларна става (ставата, която свързва темпоралната кост, намираща се отстрани на главата, с мандибулата, т.е. долната челюст), с установена открита рана на устните и устната кухина. Направен е рентген, под анестезия е възстановена охлузията на захапката с поставени шевове.

Препоръчана е КТ за поставяне на диагноза и хоспитализация в отделение по лицево-челюстна хирургия.

По делото се съдържа и резултат (разчитане) от КТ-изследване на глава от 27.09.2018 г. (л. 20 след искова молба), в което е отразено, че е констатиран едем (оток), в ляво фронтално е налице хиподенсна зона с размер 8/4 мм с характеристика на постконтузионно огнище. В шийния отдел са установени данни за динамичен блок с изглаждане на физиологична лордоза – вероятно постконтузионно.

Видно от амбулаторен лист от 4.10.2018 г. (л. 25 след искова молба) ищецът се е оплаквал от болезнени движения в шиен сегмент и му е назначено ЕМГ-изследване. В същото (л. 26) няма данни за отклонения.

Отоневрологичното изследване на л. 28 сочи, че се касае до световъртеж от централен произход в декомпенсация.

На л. 173 е наличен амбулаторен лист от 5.01. 2021 г., изготвен от Р. И.

Д., с код на специалността 10 (Нервни болести), в която е вписано, че основната диагноза на пациента е „други уточнени форми на епилепсия“ с предписано лечение с Невротоп и Бетасерк.

По делото са налични дискове с КТ от 27.09.2018 г. и рентгенография на лицев череп от 26.09.2018 г.

Първоначалната СМЕ е дала становище, че при ищеца е настъпил камшичен удар (от задната седалка в предната), като е предизвикана увреда на глава и главен мозък, устна кухина и шия. Като последици са описани церебрестенен синдром, промени в поведението, личността и наличие на посттравматична епилепсия и ЦОНС, фрактура на горната челюст (лекувана с фиксация за 30 дни), шийна травма с травматична дискова херния, фрактура 3 на шийните прешлени, контузия на гръбначния мозък с последващи промени в движението на горните и долните крайници. Експертите посочват, че посттравматичната епилепсия може да настъпи скоро след преживяна черепно-мозъчна травма, така и да се отключи и няколко месеца след инцидента. Пояснено е, че посттравматичната епилепсия е твърде тежко състояние, което води до нарушение на трудовите навици, физиологичните функции, психичното здраве, като е пожизнено състояние, рядко отзвучава самостоятелно, поради което се препоръчва използването на антиконвулсанти.

Приетата от ОС Перник петчленна КСМЕ установява разкъсноконтузна рана в областта на горната устна, оток в областта на долната челюст и разклащане на зъби 13 и 14. Диагнозата контузия на мозъка, експертите считат, че не са потвърдени от КТ-изследването, а за останалите световъртеж от централен произход и шийна радиокулопатия, не са налице категорични данни за техния травматичен произход, не са доказани по надлежния ред и не може да се приеме с категоричност причинната им връзка с ПТП. Досежно възпалителния процес в устната кухина се сочи индиректна връзка с травмата, причинена от ПТП. Експертите не формират категоричен извод за използването на колан, като са посочили, че травмите могат да бъдат получени и при поставен предпазен колан. За установените увреждания е посочено, че не се налага оказване на спешна медицинска помощ, както и че същите могат да бъдат получени и при други обстоятелства, различни от ПТП.

Назначена и приета пред САС е комплексна експертиза. В същата е посочено, че ЕМГ – електромиографията, е метод, чрез който се записва биолектричната активност на мускулите и като изследване тя не дава яснота за причината за настъпилата промяна в проводимостта. Тъй като тя е функционално изследване, по нея не може да се постави диагноза. Посочено е, че дисковата патология може да се докаже с невроизобразителни изследвания като магнитно резонансна томография (т.нар. „златен стандарт“).

Посочено е още, че уврежданията на нервните коренчета може да настъпи при дегенеративен процес, като най-драстични промени през годините има при междупрешленните дискове на гръбначния стълб. Дегенеративни проблеми се установяват при 1/3 от здрави асимптомни индивиди между 21 и 40 г. Посочено е още, че травма в шийния отдел може да предизвика счупване 4 на прешлени, разместване на стави, травматична дискова херния, но при ищеца няма установени такива. Дадено е становище, че централния отоневрологичен синдром (ЦОНС) може да се наблюдава като усложнение на черепно-мозъчна травма (с изява на отпадна неврологична симптоматика), каквато няма установена при ищеца. Сочи се от експертите, че на С. е извършено образно изследване, но няма преглед от неврохирург, който може да постави диагноза. Отоневрологичното изследване е било базирано на анамнестични данни без документ за ЧМТ при ищеца. Според СМЕ, за наличие на ЦОНС трябва да се докаже съществуване на ЧМТ с анамнеза, клиника и компютърна томография, каквито в случая няма, тъй като има само един преглед без проследяване. От експерта-неврохирург е разяснено, че за да се развие посттравматична епилепсия най-често е налице проникваща травма (при счупване на черепа), остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, мозъчни контузии с увреждане на кората на главния мозък, изместване на срединните структури, множество хирургични интервенции. В заключението е констатирано, че след ПТП на 25.09.2018 г. е изготвена ЕЕГ от 9.11.2018 г., с данни за фокална пароксизмална активност и предписана терапия. На 29.11.2018 г. е съставен фиш от Спешна помощ с диагноза Епилепсия ( Grand mal), единичен припадък, като в документа е вписано, че пациентът е бил в съзнание, без отпадна неврологична симптоматика, с нормални зеници, оценка по Глазгоу кома скала – 15 т. (максимални). Тези данни според вещото лице сочат, че припадъкът не е наблюдаван от лекаря и данните са анамнестични. Подчертано е, че липсва проследяване на епилептични припадъци. Обобщено е, че при липса на сведения за увреждане на мозъчния паренхим и черепните кости (установени от компютърна томография), следва да се приеме, че не може да се очаква развитие на посттравматична епилепсия, освен в случаите, когато се е отключило потенциално епилептично огнище от друг произход. Вещото лице се е позовал на това, че няма медицински документи за ЧМТ, от представените изследвания не се установява травматична промяна на мозъчния паренхим, налично е само едно ЕЕГ изследване без проследяване, няма контрол на медикаментозното лечение. Изтъкнато е, че диагнозата следва да се установи от лекар, а не със свидетелски показания, а от приложените дискове с компютърна томография не се установява контузионна зона в мозъчния паренхим. При ищеца описаните „усложнения“ се основават на данните за хиподенсно огнище. В 5 задача на 3 на СМЕ е разяснено, че хиподенсните мозъчни контузии са зона , които имат повишено водно съдържание, редуциран кръвоток и опасност от развитие на исхемичен инфаркт. Тъй като по-трудно се визуализират с КТ, обикновено се назначава МРТ, а след това се повтаря КТ. Ако бъде установена такава зона следва консултация с неврохирург и прием на пациента в неврохирургично отделение за проследяване със скенер или магнитен резонанс. Посочено е от вещото лице, че валпроати са антиепилептични медикаменти от първи ред. Предписаното лекарство Neurotop retard не съдържа като основна съставка валпроат, а кармазепин.

В частта на СМЕ, изготвена от вещо лице лицево-челюстен хирург (който е преглеждал и лекувал пациента при извършването на инцизията в болница „Св. Анна“) е дадено становище, че няма данни за увреждане на долната челюст, а за горната е доказано с рентген наличие на фрактура на алвеоларната кост – вестибуларната кост на алеоларния гребен на 13 и 14 зъб. Съзъбието е нелекувано и в незадоволително състояние – с изоставени корени и кариозни дефекти. Когато ищецът е постъпил на 23.10.2018 г. (около месец след инцидента) в лечебно заведение с абсцес в посочената зона на горна челюст, под анестезия е извършена инцизия дълбоко (разрязване на тъкани с цел отток на гной), поставен е гумен дрен и са назначени антибиотици. В добро общо състояние след 3 дни ищецът е изписан.