Решение № 185 от 25.09.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Монтана, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200916 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0996-000759/03.08.2026г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР Монтана на В. Р. Г., с ЕГН **********, с адрес с. ХХХХ, обл. М., ул. „ХХХХХ“, № ХХ, за нарушение на член 140,ал.1 от ЗДвП и на основание член 175,ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и за нарушение на член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание член 183,ал.1,т.1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 15.34 евро /30,00 лева/.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление Г., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. А.А. от АК Монтана. Представя писмени и гласни доказателства.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя В. Р. Г. с ЕГН **********, притежава автомобил марка ,,ХХХХ“, модел ,,ХХХХ“. Г. закупил преди години автомобила бракуван, без поставени регистрационни табели, с намерение да го ползва за части. Въпреки че бил нерегистриран автомобила бил в движение.

1

Жалбоподателя Г. живее в с. ХХХХ, обл. М., ул. „ХХХХХ“, № ХХ.

Къщата му се намира на края на селото. В района на „ХХХХХ“ близо на граничната застава Г. притежава имот в който отглежда животни. Пътят от дома на Г. до имота му бил черен и никога не бил асфалтиран. Сутринта на 28.06.2026г. Г. трябвало да отиде да нахрани животните. За целта използвал автомобила автомобил марка ,,ХХХХ“, модел ,,ХХХХ“, който не бил регистриран по надлежния ред.

На 28.06.2026г. полицейските служители в Участък Георги Дамяново Ц. Г. и Ц. И. изпълнявали служебни задължения по издирване на изчезнал човек в землището на с. ХХХХ, обл. М.. Около 09,50ч. се намирали над с.

ХХХХ в местността ,,ХХХХХ“ на път ІІІ 1024 км. 20 + 0 - участък от черен, земен път с посипан трошен камък, който никога не е бил асфалтиран и продължавал до бивша застава над селото. Полицейските служители спрели за проверка управлявания от жалбоподателя Г. автомобил марка ,,ХХХХ“, модел ,,ХХХХ“ и установили, че без МПС-то е без регистрация, а Г. не носел в себе си СУМПС.

За констатираното нарушение съставили АУАН бл. №

0615756/28.06.2026г. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДВП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.

С мотивирана резолюция на АНО административнонаказателното производство по съставения АУАН било прекратено, поради наличие на данни за престъпление по член 345,ал.2 от НК, а материалите по преписката изпратени на РП Монтана. С постановление от 06.07.2026 година РП Монтана направила отказ да образува досъдебно производство по член 345,ал.2 от НК, на основание член 9,ал.2 от НК. Материалите по прокурорската преписка били изпратени в

РУ

Монтана с оглед ангажиране на административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на ЗДвП.

След връщане на материалите от РП Монтана административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство. Актосъставителя и свидетеля по установявана на нарушението не бяха разпитани в хода на производството, тъй като въззивният съд прие, че не е налице спор по фактите отразени в АУАН и обжалваното постановление.

Отразеното в тях в АУАН не се отрича и от заинтересованата. В подадената до съда жалба и в заявеното пред съда от страна на жалбоподателя се релевират доводи за приложение на член 28 от ЗАНН.

Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че жалбата е ДОПУСТИМА подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен 2 състав счита, че обжалваното наказателно отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В настоящия случай се касае за извършено нарушение на ЗДвП по смисъла на член 140,ал.1 от ЗДвП, вменяваща задължение на участниците в движението да управляват надлежно регистрирани превозни средства.

Безспорно се установи, че на посочената дата и място в обжалваното НП, жалбоподателят Г. е управлявал процесното МПС което не е регистрирано по надлежния ред. Безспорно е установено от обективна страна и нарушението на член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, вменяваща задължение на водачите на МПС да носят в себе си СУМПС за съответната категория.

Въпреки безспорното установяване от обективната страна на горепосочените нарушения настоящият съд намира, че същите са осъществени формално от обективна страна и е налице маловажен случай по смисъла на член 28 от ЗАНН.

Задължение на наказващия орган е, след получаване на административнонаказателната преписка да извърши проверка на акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства, като издава наказателно постановление, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 3 от ЗАНН или не е сключено споразумение с нарушителя.

В издаденото наказателно постановление в обстоятелствената част на същото наказващия орган въобще не е отразил, че е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, стойността на причинената вреда и съотношението и с наложеното наказание, както и имотното състояние на дееца и съответно не е извършил преценка за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, а е наложил административно наказание на нарушителя. В тази връзка е видно че АНО не е взел предвид, конкретните обстоятелства касаещи извършването на нарушението – мястото на неговото извършване, конкретните последици от двете деяния, както и съотношението между конкретно установеното нарушение и наложените за това наказания.

Съдът счита, че наложените на основание 175,ал.3, пр.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание член 183,ал.1,т.1, пр. 1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 15.34 евро /30,00 лева/, са прекомерни и не съответстват на незначителната обществена опасност на извършеното, поради което не могат да постигнат целите на наказанието.

Наложеното наказание по преценка на съда не е съответно на извършеното административно нарушение. Като не е преценил задълбочено всички тези обстоятелства, административнонаказващият орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено изцяло.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона, административнонаказващият орган е приел, че констатираните нарушения следва да водят до санкциониране на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление. С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че са причинени очевидно незначителни вредни последици и не са застрашени охраняваните обществени отношения. При тези обстоятелства и след съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, което е основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай въззивният съд счита, че освобождаването от 4 административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства по мнение на настоящия състав в този случай е следвало да намери приложение горния текст, като нарушителят не бъде санкциониран, а предупреден писмено, че в случай на повторно нарушение ще бъде санкциониран

В хода на производството разноски не са претендирани, поради което настоящият съд не следва да се произнася по тях.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0996-000759/03.08.2026г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР Монтана, с което на В. Р. Г., с ЕГН **********, с адрес с. ХХХХ, обл. М., ул. „ХХХХХ“, № ХХ, за нарушение на член 140,ал.1 от ЗДвП и на основание член 175,ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месец и за нарушение на член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание член 183,ал.1,т.1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 15.34 евро /30,00 лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5