Определение № 67 от 31.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Пазарджик, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500020 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и следващи от ГПК във вр. с чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕАД, ЕИК 175074752 срещу определение №3429/25.11.2024 г. по гр.д.№1948/2024 г. на РС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решение №1269/25.10.2024г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Развива съображения, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция е прекомерен, несправедлив и необосновано висок. Позовава се на решение на съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, както и решение на съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022г., като изтъква, че съдът може да определи адвокатско възнаграждение и под минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Цитира практика на окръжни и районни съдилища в този смисъл. Застъпва становище, че върху определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА не следва да се начислява ДДС. Счита, че съдът не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от ЗДДС, което да издаде фактура и не е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Освен това счита, че в закона не е изрично предвидено да се начислява ДДС върху възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо него да постанови друго, с което да намали разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника от 1 393,90 лв. с ДДС на 200 лв.

1

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна И. К. чрез адв.Д. депозира писмен отговор, в който поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да се остави без уважение. Счита, че съдът правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, както и правилно е присъдено ДДС на това възнаграждение, като цитира практика на ВКС по идентични казуси и практика на съда на ЕС.

Пазарджишки окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първото възражение в частната жалба, че съдът не е намалил дължимото се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, настоящата инстанция намира същото за неоснователно.

Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда за всеки конкретен случай с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са предмета на спора, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, а не само материалния интерес, който се защитава.

Ето защо, в случая въззивният съд не се съобразява с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се ръководи от обективни критерии при определяне на дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден. С решението по делото съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1 393,90 лв. за уважения главен установителен иск за нищожност с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД.

След преценка фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска, доколкото предмет на същото е разгледан и уважен главен иск за 2 прогласяване на недействителност на договор за потребителски кредит на основание чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК и след преценка действително осъществената защита от оказалия безплатна адвокатска защита на ищеца в първоинстанционното производство адвокат, намира, че присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА не е прекомерно, а е справедливо и обосновано и със същото трудът на оказалия безплатна правна помощ адвокат не е надценен. Това е така, доколкото, дори и адв.Д. да води аналогични съдебни дела, включително и срещу настоящия частен жалбоподател, исковата молба е обоснована, мотивирана, изисква правни познания и е правно мотивирана, със същата са предявени не само главен, но и два евентуални иска, които не са разгледани, поради несбъдване на вътрешно – процесулното условие, процесуалният представител на ищеца е имал активно процесуално поведение и е осъществил ефективна адвокатска защита, довела до уважаване на главният иск. Действително, първоинстанционното производство е приключило в рамките на едно проведено открито съдебно заседание, но защитата на процесуалния представител на ищеца не се свежда само до изготвяне на искова молба, която при това е обоснована и правно аргументирана, а е заел писмено становище по доводите, наведени с отговора на ИМ, макар и делото да е разгледано в отсъствие на ищеца и на процесуалния му представител, преди насроченото първо съдебно заседание са депозирани писмени молби от ищеца чрез адв.Д. от 05.06.2024 г. и 28.08.2024 г.

С оглед изложеното, въззивният съд приема, че присъденото в полза на осъществилия безплатна адвокатска защита по реда на чл.38, ал.2 ЗА адв.

Д., адвокатско възнаграждение в размер от 1 393,90 лв. с ДДС съответства на характеристиките на защитата, осъществена по конкретното дело, на обема и процесуалните усилия на оказаната адвокатска защита и в този смисъл не е прекомерно и не са налице предпоставки за неговото намаляване.

Следва да се посочи, че за въззивния съд по силата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК задължителна е само съдебната практика на ВКС в тълкувателни решения и постановления, а с оглед възможността за ревизиране на решенията на въззивния съд от горната инстанция е препоръчително те да бъдат съобразени и с практиката на ВКС като цяло. В този смисъл практиката на СГС не е нито задължителна, нито препоръчителна за останалите равни нему по степен съдилища в страната, а още по-малко това се отнася за практиката на СРС. За наличието на недобросъвестно упражняване на процесуални права всеки съд е длъжен да следи във всеки поставен пред него за разрешаване казус според спецификата на казуса.

По отношение на второто възражение в частната жалба относно начисляването на ДДС върху определено от съда възнаграждение за оказана 3 безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗА:

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че неправилно първостепенният съд е определил възнаграждението за осъществилия безплатна правна помощ адвокат на ищеца с включен ДДС. По силата на §2а от ДР на НМРАВ, за регистрираните по ЗДДС адвокати, какъвто е и адв. А. Д. от САК, дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от текста на разпоредбата на §2а от ДР на НМРАВ следва, че начинът, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ЗДДС адвокати, е приложим, както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗА, в които размерът на възнаграждението се определя от съда, защото са налице предпоставките на чл.2, т.1 от ЗДДС. При наличие на предпоставките по чл.38, ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение, характерът на осъществената доставка се променя и от безвъзмездна тя придобива белезите на възмездна доставка. Ирелевантен е фактът, че възнаграждението се дължи не от страната, на която е оказана безплатна адвокатска помощ, а от трето лице – насрещна страна по делото, осъдена за разноски, доколкото, видно от нормата на чл.26, ал.2 ЗДДС, законът допуска такава възможност.

Действително е налице противоречива практика на ВКС по въпроса относно дължимостта на ДДС върху възнаграждението на адвоката, определено в хипотеза на чл.38 ЗА. Съдебната практика, според която §2а от ДР на Наредба №1 за минималните адвокатски възнагарждения не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ, на която се позовава в частната жалба жалбоподателя, е единична, изолирана, като въззивният съд споделя трайната, преобладаваща практика на ВКС, според която и при определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА на регистриран по ЗДДС адвокат на основание, се начислява ДДС върху адвокатското възнаграждение и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС /в т.см. определение №2797/29.10.2024 г. по к.ч.т.д.

№2297/2024 г. на ВКС, определение №60302/02.08.2021 г. по ч.т.д.№794/2021 г. на ВКС, решение №50122/09.01.2023 г. по т.д.№1481/2021 г. на ВКС,определение №50035/24.02.2023 г. по т.д.№205/2022 г. на ВКС и много други/.

Съобразявайки гореизложеното, настоящия състав намира, че определението, предмет на обжалване в настоящото производство е правилно 4 и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3429/25.11.2024 г., постановено по гр.д.№1948/2024 г. по описа на РС – Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5