Решение № 5234 от 11.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5234 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100515029 по описа за 2024 година

Образувано е по въззивна жалба на ищците С. А. Т., В. Г. Т. и А. Г. Т. срещу решение от 28.05.2024 г. по гр.д. №34071/2020 г. по описа на СРС, 67 състав, в частта, в която е изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК допуснатия до делба недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Овча купел“, ул. ******** /бивша ул.

„********“/, представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-51/15.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, и площ от 318 кв.м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда, представляваща източната част от къща близнак, изградена от стара част и пристройка, с обща площ по документ за собственост от 47,56 кв.м., който самостоятелен обект е заснет като сграда с идентификатор *** с площ от 52 кв.м., сграда с идентификатор *** с площ от 29 кв.м., както и сграда с идентификатор *** с площ от 25 кв.м., като получената при публичната продан цена се разпредели от съдебния изпълнител между съсобствениците при квоти: 4/12 ид.ч. за С. А. Т., 1/12 ид.ч. за В. Г. Т., 1/12 ид.ч. за А. Г. Т., и 6/12 ид.ч. за А. И. Р., в частта, в която жалбоподателите са осъдени съответно да заплатят на ответника А. И. Р. сумите 4526,67 лв., 1131,67 лв. и 1131,67 лв. за направени необходими разноски и подобрения, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 09.11.2022 г. до окончателното плащане, и в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл.346 ГПК от жалбоподателите срещу ответника А. И. Р. претенции с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за заплащане съответно на сумата 6000,00 лв., сумата 1500,00 лв. и сумата 1500,00 лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от 29.07.2020 г. до 28.01.2022 г.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърдят, че по делото е установено, че процесният недвижим имот е основно жилище и не притежават други имоти, и от 2013 г. живеят в имота, който имот е сънаследствен, и следователно 1 неправилно първоинстанционният съд е приел, че не отговарят на условията за възлагане.

Поддържат, че претендираните от ответника разноски не са за неотложен ремонт, както и че не им е искано съгласие за извършването на процесните ремонти. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните му части, да им възложи процесния недвижим имот, да бъдат уважени предявените сметни претенции и да бъдат отхвърлени предявените от ответника сметни претенции. Претендират разноски.

ВъззИ.емата страна А. И. Р. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните му части. Претендира разноски.

Решението в частта, в която са отхвърлени предявените от А. И. Р. сметни претенции за необходими разноски и подобрения за разликата над посочените по-горе размери, не е обжалвано от ответника и е влязло в сила в тази му част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК във връзка с наведените във въззивн ата жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията, изложени в отговора на въззивната жалба, намира за установено следното:

С влязло в сила решение от 30.12.2021 г. по гр.д. №34071/2020 г. по описа на СРС, 67 състав, е допуснато извършването на основание чл.34 ЗС на съдебна делба на следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Овча купел“, ул. ******** /бивша ул. „********“/, представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-51/15.07.2010 г. на изп. директор на АГКК, и площ от 318 кв.м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда, представляваща източната част от къща близнак, изградена от стара част и пристройка, с обща площ по документ за собственост от 47,56 кв.м., който самостоятелен обект е заснет като сграда с идентификатор *** с площ от 52 кв.м., сграда с идентификатор *** с площ от 29 кв.м., както и сграда с идентификатор *** с площ от 25 кв.м., при квоти: 1/4 ид.ч. за Г.Д. Т., 1/4 ид.ч. за С. А. Т. и 1/2 ид.ч. за А. И. Р..

С определение от 09.11.2022 г. първоинстанционният съд е конституирал на основание чл.227 ГПК като ищци по делото на мястото на починалия Г.Д. Т. наследниците му В. Г. Т. и А. Г. Т..

Ответникът А. И. Р. в първото редовно заседание след допускане на делбата /проведено на 09.11.2022 г./ е предявил искания за сметки с другите съделители с правно основание чл.30 ал.3 ЗС и чл.61 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 4773,32 лв. от ответника С. А. Т., сумата от 1193,33 лв. от ответника В. Г. Т. и сумата от 1193,33 лв. от ответника А. Г.

Т., приети за разглеждане. За същите е депозирана писмена молба преди о.с.з. и последваща уточнителна молба. Ответникът претендира от другите съделители направени от нея през периода 2018 г. – 2019 г. необходими разноски и подобрения в допуснатия до делба имот, както следва: ремонт на покрИ. на къщата – 3000,00 лв.; смяна на дограма на 2 прозореца на къщата – 670,00 лв.; саниране на къщата и подпрозоречен камък – 1750,00 лв.; поставяне на облицовъчен камък – 200,00 лв.; смяна на външна врата – 400 лв.; изграждане на баня – 2500,00 лв.; ограда – 200,00 лв.; изграждане на гараж – 5600,00 лв.

В първото по делото редовно заседание след допускане на делбата /проведено на 09.11.2022 г./ ищците С. А. Т., В. Г. Т. и А. Г. Т. са заявили претенция, уточнена във въззивното производство, за възлагане на процесния недвижим имот по реда на чл.349 ал.2 ГПК, която е приета за разглеждане.

Ищците С. А. Т., В. Г. Т. и А. Г. Т. в първото редовно заседание след допускане на делбата /проведено на 09.11.2022 г./ са предявили искания за сметки с другия съделител с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 6000,00 лв. за ищеца С. А. Т., и сумата от по 1500,00 лв. за ищците В. Г. Т. и А. Г. Т., представляваща обезщетение за 2 лишаване от право на ползване върху собствените им ид.ч. от процесния недвижим имот за периода 29.07.2020 г. – 28.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, приети за разглеждане.

В производството пред СРС са приети заключението на СТЕ от 24.01.2023 г., според което процесните имоти са неподеляеми, с оглед изискванията на ЗУТ, което съдът кредитира изцяло в тази му част, като средната пазарна цена на процесните недвижими имоти е определена на 238 972,00 лв., и заключението на СТЕ от 20.02.2024 г., което съдът кредитира напълно, според което пазарната стойност на процесните недвижим имоти е в общ размер на сумата от 281 800,00 лв., средният пазарен наем за периода мес.07.2020 г. – мес.01.2022 г. е в размер на 32 436,00 лв., общата стойност на претендираните ремонти, извършени в процесния апартамент СМР, възлиза на 13 750,00 лв., от които разходите за поддръжка /необходими разноски/ - 3120,00 лв., и разходите за подобрения – 10 630,00 лв.

По делото е представено решение от 24.01.2003 г., постановено по гр.д. №291/2002 г. по описа на СРС, 43 състав, влязло в сила на 25.03.2004 г., с което е разпределено ползването на процесните сгради между праводателите на страните.

Другите доказателства, които са ангажирани, са показания на свид. И.н Т., от които се установява, че преди 3-4 г. ответникът е извършила основен ремонт в процесния имот – съборена е външна тоалетна и е изградена такава вътре в къщата, сменена е оградата, направен е покривът на къщата – подменени са керемидите, сменени са дограмата и външната врата, извършен е основен ремонт на гаража – измазани са стените, боядисани са гредите на тавана.

Във въззивното производство е прието допълнително заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, от което се установява, че сумата, с която се е увеличила стойността на процесните имоти в резултат на извършените подобрения, възлиза на 10 630,00 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Относно извършването на делбата и претенцията по чл.349 ал.2 ГПК:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, посредством теглене на жребие, чрез възлагане по реда на чл.349 ал.1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответствува на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствува на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно разпоредбата на чл.69 ал.2 ЗН, всеки от съделителите може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба отразява основния принцип в производството по извършване на делбата, според който съдът следва да извърши делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик.

Хипотезите на ал.1 и ал.2 от чл.349 ГПК предвиждат изключение от общото правило, че делбата на неподеляемите съсобствени вещи се извършва чрез изнасянето им на публична продан, като в отклонение от принципа всеки съделител да получи реален дял от 3 съсобственото имущество е дадена възможност един от съделителите да получи в индивидуална собственост неподеляемото жилище, а дяловете на останалите да бъдат уравнени парично или с други имоти. Тъй като се касае за изключение от общите правила, то хипотезите на чл.349 ал.1 и ал.2 ГПК не могат да бъдат тълкувани разширително.

Съгласно чл.349 ал.2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.не на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да му бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Видно от законовата разпоредба приложимостта на възлагането в тази хипотеза е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) жилището да е неподеляемо, 2) съделителят да няма собствено жилище, 3) съсобствеността върху него да е възникнала единствено по силата на наследяване, и 4) съделителят да е живял в него към момента на открИ.не на наследството – така ТР №1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. При нито една хипотеза на смесена съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл.349 ал.2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.8 на цитираното ТР, от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл.288 ал.3 ГПК отм., се изключва всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др. /така решение №44 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр.д. №2894/2016 г., II ГО/.

В съдебната практика се допълни схващането за т.нар. комбинирана съсобственост, като се посочиха и случаите, когато такава съсобственост не е налице. Така в решение №239/06.08.2012 г. по гр. д. №81/2011 г. на І ГО на ВКС е възприето, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възникна смесена съсобственост, при която преживелият съпруг получаваше само своя дял от общото имущество, а делът на починалия съпруг се наследяваше от децата. Прието е също така, че когато наследниците извършат помежду си разпоредителни сделки, също не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. С решение №86/09.03.2012 г. по гр.д. №1100/2011 г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, тъй като имотът остава наследствен за всички тях, в съсобствеността нe участват трети за наследството лица, а и в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един наследниците.