Решение № 228 от 17.12.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Ловеч, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200833 по описа за 2024 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №7432319 издаден от ОД на МВР Ловеч на Е. Е. М., ЕГН **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от НК, за това, че на 05.05.2023 год. в 13.43 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, в с. Микре, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км. ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС *******“, вид лек автомобил с рег.

*******, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 66 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 16 км/ч.

Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от Е. Е. М., чрез адв. В., в която излага, че издадения ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, както и че е издаден при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменен. Сочи, че в законоустановения срок след връчване на процесния ЕФ жалбоподателят е подал декларация Приложение №6 съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която е посочил лицето, което е управлявало процесното МПС на процесната дата, в която връзка представя копие на известие за доставяне. Освен това сочи, че при издаването на процесния ЕФ са допуснати редица нарушения, като не е посочено, кой е конкретния издател 1 на процесния ЕФ, не е посочена дата на неговото съставяне, Сочи, че от представената по делото снимка също не се установявало извършването на нарушението, тъй като същата не съдържала посочените в задължителните методически указания на МВР реквизити. Сочи, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, съставеният на основание ал.1 от същата норма протокол следвало да се съпровожда със снимка на разположението на уреда, каквато в случая не била приложена. Сочи и че е ЕФ може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но съща така остава възможността и за издаване на АУАН, като в случая ако техническото устройство е работело в ръчен режим, то е следвало контролния орган да спре незабавно нарушителя и да предприеме на място действия за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Сочи, че в случая не е доказано извършването на нарушение, а наказанието не може да почива на предположения предвид на което моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирана е молба с вх. №12543/11.11.2024 г. от неговия процесуален представител, с която моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие и да отмени обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Излага подробни аргументи в тази насока. Моли съда да присъди на доверителят и и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо 2 посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.). По делото е ангажирано от страна на наказващият орган доказателство /справка от АИС АНД и разписка за връчване на процесния ЕФ от които се установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателя на 02.04.2024 г., както и писмени доказателства от които е видно, че жалбоподателят е депозирал в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч декларация Приложение 6 за предоставяне на информация на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП, в което е декларирал, че на дата 05.05.2023 г. около 09.00 часа е предоставил процесното МПС за ползване на Е. Д. М., ЕГН ******, като в декларацията не е посочил, каква категория е притежаваното от последния СУМПС, както и не е приложил копие на същото към декларацията. От страна на АУАН е представено и писмо с рег. №906000-6626/17.04.2024 г.

Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с което жалбоподателят е бил уведомен, че процесния ЕФ не е анулиран, тъй като представената декларация с горецитирания рег. № не отговоря на изискванията на чл.189, ал.5 от ЗДвП, тъй като липсва копие на СУМПС на лицето посочено в декларацията, поради което ЕФ Серия К №7432319 не е анулиран, както и че за да бъде анулиран ЕФ е необходимо да бъде приложено копие на валидно СУМПС в законовия срок. Видно от представените по делото от страна на АНО писмени доказателства – в частност копие на известие за доставяне, жалбоподателят не е потърсил пратката, поради което преписката е била върната в ОД на МВР Ловеч, след изтичане на срока за получаване.

При така събраните по делото доказателства, предвид на това, че доказателства, за връчване на отговора по депозираната от жалбоподателя, посочена по – горе декларация пред АНО, не са ангажирани по делото, съдът намира, че жалбата въз основа на която е образувано настоящето дело, с вх. №10720/20.09.2024 г., се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 66 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е. превишение от 16 км/ч. Разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС, тъй като посоченото място на извършване на нарушението – ПП І – 4, км. 34+900 е в границите на населеното място на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 144 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр.

Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място.

3

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 69 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 66 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената цифрова квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по - горе от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е квалифицирано нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като тя е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Микре, област Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока.

Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.