Решение № 138 от 23.02.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. гр. Хасково, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640100393 по описа за 2023 година

Предявен е от Е. С. М. с ЕГН:********** с постоянен адрес гр.*************, чрез адв.Д. М. М., против „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Средец“, ул.”Славянска“ №29, ет.7, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът твърди, че на 30.07.2022г. сключил в качеството на заемополучател с ответника „Сити Кеш“ ООД в качеството на заемодател договор за потребителски кредит №714399. В договора страните уговорили основните параметри на правоотношението : размерът на заема от 1700лв. със задължение да бъде погасен чрез 23 седмични вноски. Посоченият годишен процент на разходите малко под 50%, като по този начин привидно били спазени императивните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК. Към момента на депозиране на исковата молба кредитът бил погасен предсрочно. В договора било описано, че в срок от три дни кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били поставени множество условия за това.

Така поставените изисквания били изначално неизпълними от длъжника, което било начин за автоматичното задействане на прекомерно високата неустоечна – над 100% от размера на главницата. Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневен срок, още със сключването на договора била начислена т.нар.

„Неустойка“ в размер, надхвърлящ многократно позволения от закона.

Според ищеца, уговорената неустойка противоречи на множество 1 императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 10лв. /частичен иск от 970лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който признава за основателен предявения иск и на основание чл.237 от ГПК моли за постановяване на решение при признание на иска. Сочи, че съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор. Следвало да се вземе предвид, че прогласяване нищожността на неустоечната клауза не обосновава нищожност на целите договори за кредит на основание чл.22 от ЗПК. Поради признанието на иска, моли на основание чл.78 ал.2 от ГПК в тежест на ответното дружество да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си дружеството не било дало повод за завеждане на делото. Твърди, че дружеството не е претендирало от ищеца заплащане на процесната неустойка, не е изпращало покани, уведомления и други съобщения до ищеца с искане да заплати процесната неустойка. Само по себе си наличието на нищожна клауза в договора не обуславяло извод, че по някакъв начин ответникът е дал повод за завеждане на делото. Такъв би бил налице, ако дружеството е изискало заплащането на неустойката от страна на ищцата, какъвто не бил настоящия случай. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Нито една от двете страни не ангажира по делото доказателства, като ищецът е направил искане да бъде задължен ответника да представи процесния договор за заем и справка за извършените плащания по същия, както и да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса какъв е действителния размер на годишния процент на разходите по договор за потребителски кредит №714399, заедно с предвидената в договора и включена в погасителния план неустойка, както и на въпроса каква е общата сума, която ищецът е заплатил по процесния договор – датите и начина на разпределение на сумите, съгласно погасителния план, и каква е била дължимата възнаградителна лихва за периода от отпускане на кредита до реалното му погасяване.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като с исковата молба се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца недължимо 2 платени суми по описания в исковата молба договор за потребителски кредит.

В настоящия случай липсва предявен установителен иск за прогласяване нищожността на целия договор или само на клаузата за неустойка, а е направено искане съдът да се произнесе по тези въпроси само в мотивите на съдебното решение. Доколкото нищожността на един договор или отделни негови клаузи действително може да бъде претендираната, както чрез предявяване на иск, така и чрез възражение, то не съществува процесуална пречка съдът да се произнесе по така направеното с исковата молба възражение, след което да разгледа и предявения осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми въз основа на нищожни договорки между страните. Дори в отговора на исковата молба ответното дружество заявява, че признава нищожността на клаузата за неустойка, но не и на целия договор за кредит, като същевременно не взема никакво отношение по предявения осъдителен иск. По делото обаче няма данни изобщо между страните да е сключван цитирания в исковата молба договор за потребителски кредит.

Ищецът първо сочи, че представя този договор заедно с погасителен план, общи условия и СЕФ, след това твърди, че не разполага с подобни документи и прави искане да бъде задължен ответника да ги представи по делото. Съдът счита, че не е задължение на ответната страна да представя писмени доказателства посочени от ищеца, като изцяло в тежест на последния е да установи наличието на процесния договор, съобразно твърденията си в тази насока. Въпреки това на ответника са дадени указания да представи цитирания в исковата молба договор за кредит №714399 от 30.07.2022г., погасителния план към същия, общите условия и СЕФ. От своя страна ответникът също не представи тези документи. При тези данни по делото съдът счита, че липсва основание да бъде назначена поисканата от ищеца експертиза, тъй като формулираните към същата въпроси налагат вещото лице да работи именно въз основа на този договор за кредит, който нито една от страните не представи по делото. Наред с това следва да се има предвид, че наличието на договорни отношения между страните могат да бъдат установени и с представянето на други писмени доказателства, потвърждаващи възникналите между страните договорни отношения.

Доколкото в доклада съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за наличие на твърдените в исковата молба договорни отношения с ответника и заплатените въз основа на тези отношения суми, то следва извода, че липсват данни за възникнали отношения между страните, така както са описани в исковата молба.

С оглед гореизложените съображения съдът намира предявения иск изцяло за неоснователен и недоказан и счита, че следва да се отхвърли като такъв.

Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят такива в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М. с ЕГН:********** с постоянен адрес гр.*************, чрез адв.Д. М. М., против „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Средец“, ул.”Славянска“ №29, ет.7, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 10лв.

/частичен от 970лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №714399/30.07.2022г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Е. С. М. с ЕГН:********** с постоянен адрес гр.*************, да заплати на „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Средец“, ул.”Славянска“ №29, ет.7, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: А.Б.

4