Решение № 94 от 12.06.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. В., 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. Н. при участието на секретаря А. А. Т. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Гражданско дело № 20221300100238 по описа за 2022 година

Исковете са с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл. 430 и сл. ТЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба на “Б. Д.” АД с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.С. чрез пълномощника си главен юрисконсулт Л. Л. и заявен съдебен адрес: гр.В.Б. Д., с която срещу Н. К. И. с ЕГН ********** и адрес: гр.В. са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.с чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 79 и чл.86 от ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответника Н. К. И. в качеството на кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 10.05.2017г., дължи на ищеца „Б. Д." АД с ЕИК . следните суми: 38960,30 лв., представляваща главница; договорни (дължими) лихви за периода от 03.06.2019 г. до 24.10.2019г. - 2507,19 лв.; наказателна лихва за периода 10.06.2019 г. до 24.10.2019г. - 82,19лв., обезщетение за забава (законна лихва) за периода: 25.10.2019г до 11.11.2019г. -183,98 лв., разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., законната лихва върху главницата считано от 12.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение №2223/18.11.2019г., издадена по ч.гр.д.

№ 3181/2019г. по описа на Районен съд В.

Подържа се в исковата молба, че на 10.05.2017г. с отвеника сключили договор за кредит за текущо потребление, по силата на който “Б. Д.” АД е предоставило на ответника Н. К. И.-кредитополучател потребителски кредит в размер на 46 000 лв. с краен падеж 10.05.2027г. Сключеният договор е действителен, като волята на ответника за обвързване с условията на договора 1 и приложенията към него, се потвърждавала от положените от него подпис върху всички документи. Средствата по отпуснатия кредит били усвоени от ответника на 10.05.2017 г. по негова разплащателна сметка, посочена в договора и открита в „Б. Д.“ АД, с което банката е изпълнила задължението си по договора и е изправна страна.

Излага се, че ответникът-кредитополучател е следвало да погасява кредита с месечни вноски, дължими на всяко 3-то число от месеца, съгласно погасителен план - приложение към договора. Ответникът нарушил това договорно задължение и допуснал забава в плащанията. До датата на предсрочната изискуемост същият не платил 5 броя вноски с падеж както следва: 03.06.2019г. - 652,48лв; 03.07.2019г. -659,99лв; 03.08.2019г. 659,99лв; 03.09.2019г. - 660,37лв; 03.10.2019г. - 660,37 лв., възлизащи в общ размер на 3293,20 лв.

Твърди се, че с покана-уведомление изх. №

08-2001322/24.10.2019г. банката обявила на кредитополучателя-ответника предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит от 10.05.2017г. на основание чл.18.2 на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от Договора за кредит, според който: „При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем.“.

Поддържа се, че поради неплащане от страна на ответника и настъпилата предсрочна изискуемост банката пристъпила към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред. На 12.11.2019г. подали Заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по което било образувано ч.гр.д. № 3181/2019г. по описа на Районен съд – В. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2223 от 18.11.2019г. и Изпълнителен лист от 19.11.2019г. в полза на банката, като кредитополучателят Н. К. И. е осъден да заплати на „Б. Д.” АД следните суми: 38960,30 лв., представляваща главница; договорни (дължими) лихви за периода от 03.06.2019 г. до 24.10.2019г. - 2507,19 лв.; наказателна лихва за периода 10.06.2019 г. до 24.10.2019г. - 82,19 лв., обезщетение за забава (законна лихва) за периода: 25.10.2019г. до 11.11,2019г. - 183,98 лв., разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., законната лихва върху главницата считано от 12.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, държавна такса за издаване заповед за изпълнение в размер на 837,07 лв. и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37 ЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 65.00 лв.

Твърди се, че на основание издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по молба на банката срещу длъжника Н. К. И. е образувано изпълнително дело № 1832/2019г. по описа на ЧСИ С. Н. с рег.№ 898 от регистъра на КЧСИ и с район на действие ОС В.

Излага се, че на 06.07.2022г. получили съобщение по ч.гр.д. № 2

3181/2019г. по описа на Районен съд-В., с указания за предявяване на иск за установяване на вземането поради връчена на длъжника Н. К. И. заповед за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с което банката обосновава правния интерес от предявяване на исковете, за да установи вземанията.

Иска от съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове за установяване на вземанията на банката. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Иска присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. К. И. чрез назначените му особени представители - адв.А. Ц. и адв. П. П. и двамата от АК-В., с който оспорват предявените искове по основание и размер.

В отговора се излага, че в исковата молба нямало изложени факти и обстоятелства относно обявяването на договора за кредит за предсрочно изискуем, като: кога е настъпила твърдяната забава в плащанията, извършени ли са плащания по договор и в какъв размер.

Твърди се, че не били налице законовите изисквания, за обявяване на кредита по договор за кредит за текущо потребление за предсрочно изискуем.

Наведени са възражения за недействителност - нищожност поради липса на съгласие - чл.26, ал.2 от ЗЗД на Договора за кредит за текущо потребление, сключен на 10.05.2017 г. между „Б. Д. АД и ответника Н. К. И., като се оспорва истинността на представени писмени доказателства с твърдение, че договора и всичките му приложения, погасителния план, включително и искането /заявката/ за отпускането на кредит не са подписани от ответника Н. К. И..

Наведено е възражение за нищожност на точка 8 /осем/ от Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2017 г., като противоречаща на закона и на добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, както и като противоречаща на чл.10, чл.11, чл.12 и чл.20 от Закона за потребителския кредит. В тази насока посочва, че индексът SOFIBOR е отменен, считано от 01.07.2018 г., с решение от 16 март 2017г. на Управителния съвет на Българска народна банка. Този индекс не е бил формиран по обективни и независими данни и критерии, което е довело и до преустановяване на неговото използване при определяне на лихвения процент по договори за кредит.

Поддържа се, че претендираните с исковата молба суми - главници, лихви и разноски са недължими поради погасяването им с изтичането на тригодишна погасителна давност по чл.111 букви „б“ и „в“ от ЗЗД, като вземания за периодични плащания, лихви, обезщетения и неустойки.

Алтернативно навеждат възражения за погасяване на претендиране суми с изтичането на петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, както и с изтичането на предвидената в чл.112 от ЗЗД абсолютна десет годишна 3 давност.

Прави се възражение за нищожност на всички точки /клаузи/ на Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2017 г. на основание чл.143 във вр. с чл.146 и чл.147 от ЗЗП, както и на основание чл.20 и чл.21 във връзка с чл. 11 от Закона за потребителския кредит. В тази насока се твърди, че всички точки /клаузи/ на договор са неравноправни, тъй като всяка една от тях е уговорена в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя.

Поддържа се, че клаузите на процесния договор за кредит за текущо потребление не са уговорени индивидуално и съгласно разпоредбата на чл.

146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Използван е предварително изготвен договор, с еднакви клаузи за всички клиенти на „Б.

Д.” ЕАД, където само са променени имената и останалите лични данни на кредитополучателя и представляващия банката.

Твърди се, че уведомление изх.№ 08-20-01322 от 24.10.2019 г. на „Б. Д.” АД за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е било връчено на ответника Н. К. И., както и не е получено на 25.10.2019г. от Й. Б. Д. – майка, поради което не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, което доказателство също е оспорено като неистинско.

Оспорва се, като недължима претендираната сума от 120 лв.- разходи при изискуем кредит, тъй като такива не са предвидени в договора - чл.10, ал.2 от Закона за потребителския кредит.

Поддържа се, че при посочената предсрочна изискуемост на кредита не дължи и претендираните суми за договорната и наказателна лихва, съгласно разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по т.д.№ 3/2017 г. на ОСГК, ОСТК, ОСГТК на ВКС.

Навежда се възражение за нищожност на точка 9 /девет/ от Договор, определяща начина на формиране на годишният процент на разходите /ГПР/ на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД като противоречаща на закона и на добрите нрави и недействителност на осн. чл.22 от ЗПК, както и на чл.10, чл.11, чл.12 и чл.20 от ЗПК.

Поддържа се, че всички клаузи /точки/ на Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2017 г. са нищожни на осн. чл.26, ал.2, предл. трето от ЗЗД поради липса на предписаната от закона форма и противоречие със закона. В тази насока се излага, че в чл. 58, ал.1 от Закона за кредитните институции е регламентирано минималното съдържание на договора за кредит, като е записано, че при отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите. В договора за кредит нямало данни за общите разходи по кредита и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят.

Общите разходи били определени формално. Не са посочени условията при 4 които може да се променя лихвата, дадени са само основанията за промяна на лихвата в Общите условия, към договора. Не са посочени допълнителните задължения, свързани с разплащанията. Не са уточнени условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита.

Оспорва се истинността на представеното от банката извлечение от счетоводните книги в заповедното производство по ч. гр.д.№ 3181 от 2019 г. на Районен съд В., като се твърди, че е невярно, посочените суми са недължими.По отношение на същото не се иска откриване на производство по чл.193 ГПК.

Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. С отговора не са представени доказателства. Правят се доказателствени искания.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е и прието ч.гр.д. №3191/2019г. на ВРС.

Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложения по делото договор се установява, че: на 10.05.2017г. страните по делото са сключили Договор за кредит за текущо потребление, по който ищцовото дружество /банката/ е предоставило на ответника Н. И. кредит в размер на 46 000 лева, по банковата му сметка в същата банка на 10.05.2017г.. Срокът за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване - 10.05.2017г. Погасяването е съгласно приложения към договора погасителен план с платими вноски на всяко 3-то число на месеца, като първата вноска е с падеж 03.06.2017г. в размер на 515.33лв., а последната 10.05.2027г. в размер на 412.86лв.