Решение № 2401 от 04.12.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№………/04.12.2018 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседан ие на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ

При секретаря Милена Кюркчиeва, като разгледа докладваното от съдията Ат. Маджев т. дело № 3287/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и слeдващите от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. номер 163810 от 05.12.2017 г. подадена от „Н.е.к.“ EAД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, ПК 1000, р-н Оборище, ул. „********срещу „Т.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н Сердика, ж.к.

Б., ул. „********представлявано от Ц.Г.Г..

Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване са следните осъдителни искове :

1./ иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ, като с него се претендира присъждане на сумата в размер от 5 462 573,71 лв., съставляваща незаплатена цена „задължения към обществото“, което парично задължение се е породило от изпълнение на сключен договор по смисъла на чл. 100, ал. 4 от ЗЕ с № 1330 – 6800092/20.12.2013 г. и споразумение за разсрочване от 19.04.2017 г., и се следва за периода от м.08.2016 г. до м.10.2017 г., за което са издадени фактури в периода от 31.08.2016 г. до 31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху така соченото главно вземане, считано от 05.12.2017 г. (момента на подаване на ИМ в съда) до окончателното изплащане на главния дълг;

2./ иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на договорна неустойка за забава в размер на законната лихва – 154 762,57 лв., дължима върху главния необслужен паричен дълг, считано от 31.08.2016 г. до 05.12.2017 г., която неустойка е уговорена в клаузата на чл.

14 от сключения договор с № 1330 – 6800092 от 20.12.2013 г.

В исковата молба се твърди, че между „Н.е.к.“ EAД и „Т.“ ЕООД е налице сключен договор № 1330 – 6800092 от 20.12.2013 г., с правно основание чл. 100, ал. 4 от ЗЕ за заплащане на обществения доставчик от търговеца всички дължими от негови крайни клиенти суми за определена от КЕВР цена за „задължение към обществото“. По силата на сключения договор ищецът твърди, че дружеството - ЕСО ЕАД предоставя на НЕК ЕАД в срок до 5-то число на месеца, следващ отчетния такъв, справка за използвана ел. енергия, продадена от търговеца на крайни клиенти, наричана „задължение към обществото“, като обществения доставчик в лицето на НЕК ЕАД издава и изпраща на търговеца фактура за дължимите суми до 15-то число на месеца, следващ отчета. Ищецът навежда твърдение, че е налице неизпълнение на задължението на ответника – търговец за плащане цената на ценообразуващия елемент „задължение към обществото“. Наред с поддържаното главно вземане и с оглед допуснатото отклонение в неговото срочно изпълнение от кредитора се добавят и фактически твърдения за възникване на вземане за неустойка, която е уговорена в клаузата на чл. 14 от съглашението между страните и която обезпечава, респективно обезщетява вредите именно от допуснатото във времето забавяне в погасяването на калкулираните такси „задължение към обществото“ по извършените от ответния-търговец сделки с крайни клиенти. Акцентира се върху това, че на

19.04.2017 г. двете дружества по спора са сключили помежду си споразумение за разсрочване на дълга за главници, като се пояснява, че това съглашение няма за предмет генерираното вземане за неустойка. Отбелязва се, че ответникът е направил изявление към кредитора си за признаване на дълга му, като това е сторено с негово писмо с вх. №

26-532-10/20.11.2017 г.. Претендират се разноски по делото.

Ответната страна - „Т.“ ЕООД е подала отговор по първоначалната ИМ в срока по чл. 367 ГПК чрез процесуалния си представител – адв. В.Д., с който е заявено становище за допустимост и частична основателност на предявените осъдителни искове. Оспорва се единствено размера на търсената за присъждане неустойка за забава равна на сумата от 154 202,14 лв.

В срока по чл. 372 ГПК от ищеца - „Н.е.к.“

EAД се упражнява право на допълнителна искова молба, при твърдения концентрирани върху това, че адресата на предявените вземания не спори, че е длъжник по главните такива, а единствено отрича, че е носител на парично задължение за заплащане на обезщетения за забава /уговорени под формата на неустойка/ върху непогасените в срок главници по цитираните в ИМ фактури.

Акцентира се върху това, че тези задължения са частично признати от ответника с изходящо от същия писмо от 17.11.2017 г.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК от ответното дружество е упражнено правото на допълнителен отговор по подадената спрямо него допълнителна искова молба. Поддържа отговора по първоначалната такава и продължава да поддържа позицията си, че вземанията за договорно обезщетение във връзка с излаганата от ищеца забава са в по-ниски предели от размерите, които се сочат от ищеца в ИМ.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, от фактическа страна намира за установено следното:

Страните са встъпили в търговско правоотношение, имащо за свои източник договор по смисъла на чл. 100, ал. 4 ЗЕ с № 1330-6800092/20.12.2013 г., по смисъла на който ищецът има качеството на „обществен доставчик“, а ответника такова на търговец на ел. енергия. С подписването на цитирания договор участниците по него са се обвързали, че търговеца поема задължението да осъществява плащания в полза на обществения доставчик на всички дължими от неговите крайни клиенти суми за определената от ДКВЕР цена „задължения към обществото“. За да сключат това съглашение по-между си страните са приели, че с решение от 18.07.2013 г. ДКЕВР /сега КЕВР/ е приел Методика за компенсиране на разходите по чл. 35 от ЗЕ и за разпределение на тези разходи между крайните клиенти присъединени към електроенергийната система, като за всеки ценови период ДКЕВР определя цена „задължения към обществото“, чието заплащане е възложено на всички крайни клиенти на свободния пазар присъединени към електроенергийната система на Р. България, без клиентите на доставчиците от последна инстанция. Посочено е също така, че „Т.“ ЕООД търгува с ел. енергия на свободния пазар, като я продава на крайни клиенти, като за тази си дейност е надлежно регистриран пред „ЕСО“ АД. В чл. 2 от договора е предвидено, че сумите които търговецът следва да събира от своите крайни клиенти се определят в левова при отчитане на размера на консумиранaата от същите ел. енергия в МWh по методика, одобрена от ДКЕВР. Срокът на действие на коментирания договор е възприето да бъде до 31.07.2014 г.с автоматично удължаване за следващия ценови период, определен със съответното решение на ДКЕВР. В клаузата на чл. 4 от договора е уреденото, че търговецът дължи плащане в полза на обществения доставчик за всеки консумиран МWh електрическа енергия от негов клиент, като цената се определя от ДКЕВР със съответно решение и не подлежи на договаряне между страните. Във връзка с изчисляване количествата на ел. енергия, за продажбата на която се дължи плащане на цена „задължения към обществото“ по смисъла на 4 от договора, от страна на „ЕСО“ ЕАД се предоставя в полза на обществения доставчик „НЕК“ ЕАД в срок до 5-то число на месеца следващ отчетния такъв, обобщена месечна справка за всички регистрирани количества ел. енергия, които са били продадени от търговеца в полза на присъединили се към електроенергийната система на Р. България крайни клиенти. След получаването на тази справка от страна на обществения доставчик се издава и изпраща на търговеца фактура. Уговорено е, че разплащането на фактурираната цена „задължение към обществото“ ще се осъществява по банков път, като плащането ще се приема за извършено, считано от момента на заверяване на банковата сметка на обществения доставчик. Според чл. 10 от договора срокът за направата на плащането на задълженията по издадената фактура е до 15-то число на месеца, следващ отчетния такъв, а забавата настъпва, считано от деня следващ този, в които изтича срока за плащане. Съобразно уговореното в чл. 12 от съглашението търговеца става адресат за плащане на цена „задължение към обществото“ за цялото количество ел. енергия определено по реда на чл. 5, дори и в хипотезата да не е получил плащане на тази цена от крайния си клиент. Сред отговорностите и санкциите по търговската сделка е предвидено, че при забавено плащане по договора, търговецът заплаща на обществения доставчик обезщетение, което е равно в размер на законната лихва, изчислена на годишна база от 360 дни, върху дължимата сума, считано от деня на забавата до деня на постъпване на следващото се плащане по сметка на обществения доставчик.

От ищеца са ангажирани 18 броя фактури, които са издадени от негова страна и имат за получател – ответника /търговец на ел. енергия пласирана на крайни клиенти/, същите са както следва : фактура № **********/30.06.2016 г. имаща стойност от 164 376,95 лв.; фактура № **********/31.07.2016 г. имаща стойност от 231 726,54 лв.; фактура № **********/31.08.2016 г. имаща стойност от 304 737,18 лв.; фактура № **********/30.09.2016 г. имаща стойност от 216 202,96 лв.; фактура № **********/31.10.2016 г. имаща стойност от 355 807,81 лв.; фактура № **********/30.11.2016 г. имаща стойност от 418 307,77 лв.; фактура № **********/31.12.2016 г. имаща стойност от 542 426,68 лв.; фактура № **********/31.01.2017 г. имаща стойност от 566 343,07 лв.; фактура № **********/28.02.2017 г. имаща стойност от 501 344,10 лв.; фактура № **********/31.03.2017 г. имаща стойност от 507 511,01 лв.; фактура № **********/30.04.2017 г. имаща стойност от 94 336,93 лв.; фактура

№ **********/30.04.2017 г. имаща стойност от 380 748,05 лв.; фактура № **********/31.05.2017 г. имаща стойност от 498 848,71 лв.; фактура № **********/30.06.2017 г. имаща стойност от 547 524,18 лв.; фактура № **********/31.07.2017 г. имаща стойност от 450 263,23 лв.; фактура № **********/31.08.2017 г. имаща стойност от 228 393,13 лв.; фактура № **********/30.09.2017 г. имаща стойност от 32 596,36 лв.; и фактура № **********/31.10.2017 г. имаща стойност от 6 259,66 лв.

Ищецът признава, че е получил частично погашение на дългът по фактура № **********/30.06.2016 г. имаща обща стойност от 164 376,95 лв., като непогасения остатък по нея към датата – 19.04.2017 г. възлизало на сумата от 3 468,80 лв.

Съгласно подписано между страните по делото споразумение от 19.04.2017 г., от ответника е направено признание, че към датата – 07.04.2017 г. има просрочени спрямо ищеца парични задължения в размер на сумата от 3 140 361,91 лв., които е пояснено, че представляват главница за цена „задължения към обществото“, чието плащане произтича съгласно договор 20.12.2013 г. Страните са постигнали съгласие за разсрочване погасяването на дълга /3 140 361,91 лв./, чрез плащането му на 6 вноски, както следва : в срок до 27.05.2017 г. – сумата в размер от 523 393,65 лв.; : в срок до 27.06.2017 г. – сумата в размер от 523 393,65 лв.; : в срок до 27.07.2017 г. – сумата в размер от 523 393,65 лв.; : в срок до 27.08.2017 г. – сумата в размер от 523 393,65 лв.; в срок до 27.09.2017 г. – сумата в размер от 523 393,65 лв.; и в срок до 27.09.2017 г. – сумата в размер от 523 393,66 лв. В съдържанието на споразумението изрично е упоменато, че освен дължимите суми по фактури //3 140 361,91 лв. начислени към 07.04.2017 г./, „Т.“ ЕООД се задължава да заплати и лихвите за забава, които ще бъдат натрупвани ежедневно, в размери съгласно чл. 14, ал. 1 от разпоредбите на договора и ще обхващат периода до датата на окончателното плащане на задълженията. В текста на чл. 3 е разписано, че погасяването задълженията на „Т.“ ЕООД ще се извършва по реда на чл. 76, изр. последно от ЗЗД, като при всяко плащане първо ще се погасява лихвата за забава, изсилена към датата на заверяване банковата сметка на „НЕК“ ЕАД, като след отчитането на плащането ищеца ще издава актуален лихвен лист за начислената и дължима лихва, като е допълнено и това, че начислените лихви следва да бъдат платени от длъжника в последващите плащания.