Решение № 613 от 24.06.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Плевен , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20214430101675 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от П. АС. АС. против *** *** ***, с посочено правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 179, ал.1 от ЗМВР, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от З МВР и чл. 86 от ЗЗД. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна.

Съдът, преценявайки поотделно и в съвкупност събраните доказателства, както и доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Предметът на делото е присъждане на възнаграждение по служебно правоотношение, които дела са подсъдни на районен съд, независимо от цената на иска. Спорът е родово и местно подсъден на районен съд.

Искът е процесуално допустим. Предявен е в срок от представител по пълномощие на лице с правен интерес от производството.

Не е спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно 1 правоотношение с ответника, възникнало министерството на вътрешните работи. на основание

Закона за

Актовете относно съществуването на служебното правоотношение през процесния период - заповеди за назначаване / преназначаване и съответният акт за встъпване в длъжност за длъжностите, които е заемал ищецът през процесния период, са приложени като доказателства по делото.

Предявеният иск е неснователен, както по основание, така и по размер като неоснователен по съображения, изложени по-долу.

Относно претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент и заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд като извънреден такъв за процесния период, следва да се обърне внимание върху следните факти:

Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от него през процесния период, които часове той е получил при умножаване общия брой изработени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата и лихва за забава. За да обоснове претенцията си, той се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно тази разпоредба, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Ищецът излага аргументи, че в нормативните актове, уреждащи полагането, отчитането и заплащането на държавните служители по ЗМВР липсва изрична норма за трансформирането на нощния труд в дневен, поради което следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.

Претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е *** служител и неговото служебно правоотношение е 2 уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ).

Съгласно чл. 187, ал. 1 от З МВР „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица". Тази разпоредба изрично и императивно определя нормалната продължителност на работното време в брой часове - 8 часа. По нейния смисъл „8 часа дневно" означава 8 астрономически часа продължителност на работния ден, независимо от частта от денонощието, в която е разположен работния ден - през деня или през нощта от 22 до 6 часа. За сравнение чл. 136, ал. 3 от КТ си служи с термина „през деня", а в чл. 140, ал.

1 от КТ законодателят е използвал термина „през нощта". Следователно определението „дневно" по смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР се отнася за продължителността на работния ден, както през дневната част на денонощието като „дневен труд", така и през нощта като „нощен труд". Като нощен трудът на държавните служители в ***, съгласно чл. 187, ал. 3, изречение четвърто ЗМВР, се определя по следния начин: „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период." Тази разпоредба е продължение на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22 до 6 часа е нощен. Нормата, реграментираща 8 - часова продължителност на работното време е установена в закон (чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР) и се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й, докато не бъде оспорена пред Конституционния съд от органите по чл. 150 от Конституцията на Република България (КРБ) и не бъде призната за противоконституционна, съгласно чл. 151, ал. 2 от КРБ. (правна 3 консултация на проф. *** по прилагането на чл. 187, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗМВР, рег. № *** г. /

Израз на последователността на законодателя по този въпрос е и ЗИД ЗМВР (Обн., ДВ, бр. 60 от 7.7.2020 г.) За да се избегне нееднозначното тълкуване на съдържанието на нормата на чл. 187 ЗМВР, която обосновава и разнородната практика на съдилищата при нейното прилагане при решаването спорове, идентични със спора по това дело, в нейния текст са извършени редакции, които са в сила от 11.07.2020 г. В ал. 1 е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а новата ал. 4 на същия член гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.

Действащата към момента Наредба № 8121з-1353 за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в *** (Обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 1.1.2021 г.), в чл. 21, ал. 3, както и в чл. 22, ал. 3 от предхождащата я Наредба № 8121з-1174 за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в *** (Обн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 3.11.2020 г.), е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.

Следователно, нормата на чл. 187 З МВР е действаща правна норма и нейното действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още помалко от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ. В подкрепа на изложените доводи е приетото в решение № 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 786/2019 г. на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е указано, че при работа на смени (дежурства), работното време на държавните служители в *** се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в 4 гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.

Елементите на служебното правоотношение на ищеца с ****** - *** във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд са уредени от специалния ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими.

НСОРЗ не следва да се прилага за служители на ***, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална и изчерпателна нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в *** и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. В З*** няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.

Ето защо, мотивите на ищеца за необходимост от субсидиарно прилагане на НСОРЗ са несъстоятелни и се основават на непълно и неправилно тълкуване на съдържанието на правните норми, които регламентират отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР.

Предвиденото в чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, за която наредба изрично е посочено в чл. 2 ал. 3, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ и в този смисъл още по - малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщането на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд.

Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневения такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за 5 подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8 : 7 = 1,143. Разпоредба, идентична на тази на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187 ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин, би бил С тези мотиви идентични искове на държавни служители по ЗМВР са окончателно отхвърлени от въззивна инстанция.

Важно е също да бъде отбелязано, че преценката на органа, на когото е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187 ал. 9 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Факт е, че подобна разпоредба за превръщане на часовете нощен труд към дневни с коефициент 1,143 не съществува в наредбата, относима към исковия период, и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл. 187 ЗМВР.

Не е налице твърдяната от ищеца празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна -законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в ***, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбата по чл.187 ал.9 от ЗМВР, няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187 ал.1 от ЗМВР, еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.

Общият закон може да се приложи само в случай, че специалният препраща към него или ако в специалния закон изобщо липсват разпоредби, уреждащи подобен вид правоотношения. В случая, специалният регламент е в чл.187, ал. 1 ЗМВР. Нормата, регламентираща 8 - часова продължителност 6 на работното време е установена в закон (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) и се ползва с преумпцията за конституционнаст и задължителност за прилагането й докато не бъде оспорена пред Конституционния съд от органите по чл. 150 от Конституцията на Репулика България (КРБ) и не бъде призната за противоконституционна, съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ. Следователно, нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е действаща правна норма и нейното действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ.