Решение № 5394 от 20.07.2017, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 20.07.2017 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА

МАВРОВА при участието на секретаря Таня

Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16649 по описа за 2013 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 45 от ЗЗД и по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД от Г.Д.И. и Е.Д.К. срещу ответниците „Р.Б.“ ЕАД, „О.б.б.“ АД и ЧСИ Д.Н., рег. № 804 при КЧСИ.

Ищецът Г.Д.И. твърди, че по изпълнително дело №20108040400477 по описа на ЧСИ Д.Н. с постановление за възлагане на недвижим имот от 23.04.2012г. е възложено единственото му жилище, представляващо апартамент с идентификатор ***, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „********Излага се, че имотът е придобит по наследство заедно със другия ищец по делото Е.Д.К. и тъй като жилището било неподеляемо, с договор за ползване между съсобствениците, е уговорено, че Г. И. ще ползва жилището заедно със семейството си. Поради това Г.

И. твърди, че имотът за него представлявал несеквестируемо жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК и не може да послужи за удовлетворяване на взискателите. В тази връзка и двама ищци поддържат, че им е нанесена вреда, изразяваща се за всеки от тях в половината от цената на продадения несеквестируем апартамент (по 27 328 лв.). Твърдят и, че имотът е продаден на по-ниска от пазарната стойност, с което им е причинена имуществена вреда в размер на общо 28 344 лв. (или по 14 172 лв. на всеки едни от двамата ищци), представляваща разликата до реалната пазарна цена на апартамента към датата на на постановлението за възлагане (23.04.2012 г.). Г. И. счита, че е претърпял вреда от лишаването му да ползва имота в размер на 6000 лв. за периода от въвода във владение до предявяване на настоящия иск. Ищците излагат, че вредите са им причинени от поведението и на тримата ответници, доколкото ответниците-банки са посочили и поддържали принудително изпълнение върху конкретния несеквестируем имот, въпреки че същият не е бил ипотекиран в тяхна полза и вземанията им били обезпечени с ипотеки върху други имоти, а третият ответник - ЧСИ е провел незаконосъобразно публична продан чрез продажбата на несеквестируемото за ищеца Г. И. жилище.

Предвид гореизложеното се предявяват искове, както следва:

1. За солидарното осъждане на тримата ответници да заплатят на всеки от ищците по 27 328 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно извършената публична продан на процесния несеквестируем имот, равняващи се на половината от сумата, получена при публичната продан, и по 2672 лв. - лихва за забава върху горната сума за времето от 02.11.2012 г. - датата на влизане в сила на постановлението за възлагане до завеждане на делото, а при липсата на основания за пасивна солидарност, при условията на евентуалност, се претендира:

1.1 на Г.И. да бъдат заплатени:

- от „Р.Б.“ ЕАД – сумата от 16 598,66 лв., от които 2440 лв., разпределени от ЧСИ разноски по изпълнително дело и 14 158,66 лв. за погасяване на дълг, разпределени от съдебния изпълнител след публичната продан, както и лихва за забава за времето от датата на разпределението на сумите (19.11.2012 г.) до завеждане на делото, в размер на 1768,43 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане;

- от „О.б.б.“ – 2520,48 лв., разпределени от съдебния изпълнител за погасяване на дълг, както и 268,53 лв. - обезщетение за забава върху сумата за времето от датата на разпределението на сумите (19.11.2012 г.) до завеждане на делото, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане;

- от ЧСИ Д.Н. – 8208,86 лв., представляващи разноски по съдебното изпълнение, данъци за имота към община Бургас, вземания към НАП, подробно визирани по суми, както и 874,58 лв., представляващи обезщетение за забава върху главницата за времето от 19.11.2012 г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху главница след тази дата;

1.2. на Е.К. да бъдат заплатени:

- от „Р.Б.“ ЕАД - 19 456 лв., от които 2440 лв., разпределени от ЧСИ разноски по изпълнително дело, и 17 016,58 лв. за погасяване на дълг, разпределени от съдебния изпълнител след публичната продан, както и лихва за забава за времето от датата на разпределението на сумите (19.11.2012 г.) до завеждане на делото в размер на 2072,93 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното плащане;

- от „О.б.б.“ ЕАД –

2169,25 лв., разпределени от съдебния изпълнител за погасяване на дълг, както и 231,12 лв. - обезщетение за забава върху сумата за времето от датата на разпределението (19.11. 2012 г.) до завеждане на делото, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното плащане;

- от ЧСИ Д.Н. - 5 702.

18 лв., разноски по съдебното изпълнение, данъци за имота към община Бургас, вземания към НАП, подробно визирани по суми, както и 607.51 лв. - обезщетение за забава върху главницата за времето от 19.11.2012 г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху главница от датата на завеждане на делото до окончателното плащане;

2. За солидарно осъждане на тримата ответници да заплатят на ищците обезщетения за вреди от незаконно извършената публична продан на несеквестируем имот, представляващи пропуснати ползи и наемоподобно обезщетение, както следва:

2.1. на Г.И. - сумата от 14 172 лв., представляваща разлика между стойността, получена при извършената продан на имота, и реалната му пазарна стойност към 23.04.2012 г. (датата на постановлението за възлагане), както и 828 лв., обезщетение за забава за времето от 23.04.2012 г. до датата на завеждане на делото, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 6000 лв., съставляваща средния пазарен наем за процесното жилище от датата на въвода - 02.11.2012 г. до датата на завеждане на делото, заедно със законната лихва за забава;

2.2. на Е.К. - сумата от 14 172 лв., представляваща разлика между стойността, получена при извършената продан на имота, и реалната му пазарна стойност към 23.04.2012 г. - датата на постановлението за възлагане, както и 828 лв.- обезщетение за забава за времето от 23.04.2012 г. до датата на завеждане на делото, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „Р.Б.“ ЕАД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че жилището, предмет на проданта, не е несеквестируемо, тъй като ищците-длъжници са притежавали като наследници на своите родители и още три жилищни недвижими имота в съсобственост при равни дялове - Апартамент с идентификатор *** с площ от 93,45 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ул. „********ап.Б; Апартамент с идентификатор *** с площ от 94,32 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ул. „********, ап. 6; Апартамент с идентификатор ***, с площ от 120 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ул. „********. Сочи, че ищецът Г.И. притежава и изцяло собствеността върху апартамент с идентификатор *** с площ от 127,65 кв.м., находящ се в гр. Бургас, ул. „********, а съпругът на ищцата Е.К. – Н.К.притежава ателие №7, с площ от 84,27 кв.м., находящо се в гр. Бургас, комплекс „Лазур“, ет. 4.

Излага, че действията му като взискател по изпълнителното дело са законосъобразни, а публичната продан е била извършена надлежно по предвидения в ГПК ред. Моли ищцовите претенции да бъдат отхвърлени, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът „О.б.б.“ АД оспорва исковете изцяло, като излага доводи относно недопустимостта на исковата молба, както и при условията на евентуалност, досежно неоснователността на претенцията. Поддържа, че жилището не е несеквестируемо, че ищците не са трети лица за изпълнителното производства, доколкото същите са поръчители, както и че искът по чл. 440 ГПК може да бъде предявен единствено до приключване на изпълнителното производство.

Счита, че поведението му не е деликтно, тъй като посочването на имот за осребряване, не задължава ЧСИ да извърши проданта, а е длъжен самостоятелно да прецени дали имуществото е секвестируемо. Поддържа, че в изпълнителното производство с влязло сила съдебно решение е прието, че имотът е несеквестириум, който факт следва да бъде зачетен в настоящото производство.

Моли ищцовите претенции да бъдат отхвърлени, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът ЧСИ Д.Н.,*** действие Окръжен съд -

Бургас оспорва исковете, като поддържа че изпълнителното производство е законосъобразно, доколкото ищците притежават още три жилища, като постановлението за възлагане е обжалвано и потвърдено от съда в производство по чл. 435 ГПК. Счита, че няма основание за солидарност на основание чл. 53 ЗЗД, като моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В отговор на депозираните по исковата молба становища на ответниците, ищците възразяват, че решенията, постановени в производствата по обжалване действията на съдебните изпълнители не формират сила на пресъдено нещо и в настоящото дело съдът решава въпросът за секвестируемостта по своя преценка. Поддържат, че увреждането е причинено от неколцина и е приложимо правилото на чл. 53 ЗЗД. Твърдят, че апартамент с идентификатор *** е със степен на завършеност до акт 14, без издадено разрешение за ползване и не може да се ползва. Излагат, че не притежават цялата собственост, а само по 25 % идеални части от Апартамент с идентификатор ***, което превърнато в площ от жилището се равнява на около 23 кв.м. и не отговаря на минималните изискванията за жилищна площ, а освен това по силата на писмено споразумение между ищците от 15.05.2003 г. на Е.К. е предоставен за ползване именно този апартамент. Г. И. възразява, че не притежава Апартамент с идентификатор ***, както и че апартамент с идентификатор *** е без акт 16 и издадено разрешение за ползване. Твърди се и, че притежаваното от съпруга на ищцата ателие №7 не е жилищен обект по своя характер, не е собственост на ищеца Г.И. и няма отношение при преценка за секвестируемостта на процесния апартамент, подаден на публична продан.

„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, като третото лице помагач на страната на съдебния изпълнител, оспорва исковете по основание и размер, като споделя направените от останалите ответници възражения. Поддържа, че притежанието на идеални части от повече от един съсобствени имота, прави тези идеални части от единия имот секвестируеми. Твърди и че наемопобната претенция за обезщетение не е доказана, тъй като не е установено реално заплащане на наемна цена за този имот.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Претендираната от ищците отговорност спрямо тримата ответници следва да се квалифицира като извъндоговорна (деликтна). Независимо дали тази отговорност се претендира солидарно или разделно спрямо ответниците, за да бъде ангажирана, в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка с неправомерни действия на всеки от ответниците е настъпила вреда, като вината се предполага и в тежест на ответниците е да я оборят.

В исковата молба и уточнителните молби към нея ищците поддържат, че двете банки-взискатели са насочили, а съдебният изпълнител е осребрил несеквестируемо спрямо ищеца Г.И. имущество - недвижим имот, който представлявал негово единствено жилище, с което неправомерно поведение са им били причинени вреди.

Понятието несеквестируемо жилище е легално определено в чл. 444, т. 7 ГПК, според която разпоредба за такова се смята жилището на длъжника, когато той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него, като се допуска принудително изпълнение да бъде насочено и спрямо това жилище само ако площта му надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, като надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. Следователно основните критерии за преценка несеквестируемостта е дали недвижимият имот по своя характер е жилищен и явява ли се единствено за длъжника и неговото семейство жилище.