Акт от 17.07.2023, Административен съд - Монтана

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 477/17.07.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател : СОНЯ КАМАРАШКА

Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретар

Димитрана Димитрова и с участието на прокурора Галя

Александрова разгледа докладваното от съдията

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

КАНД №448/2023г. по описа на

Административен съд Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №59 от 23.05.2023г., постановено по АНД №20231610200045/2023г., Районен съд Берковица е потвърдил Наказателно постановление №8018/23.01.2023г. на Началник отдел „Контрол на РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на П.М.Ц. *** на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1500 лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора не взема становище по жалбата си.

Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение, като претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение, което е установено надлежно.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно.

Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно овластен с правомощия. Това е така, тъй като обстоятелството, че издателя на наказателното постановление е овластен от предходен управителен съвет на АПИ, който не е действащ към момента, не влияе върху овластяването с правомощия, тъй като същите са предоставени от надлежен орган и могат да бъдат упражнявани до оттеглянето им от същия орган без значение от състава му.

Неоснователно е поддържаното от касатора, че той не е следвало да бъде административно наказан. Районният съд е дал изчерпателен отговор и на този въпрос, след като е установил, че именно касатора е управлявал ППС към момента на установяване на нарушението, тоест той попада в кръга на лицата, които могат да бъдат административно наказани за така установеното нарушение. Правилен и съответен на материалния закон е извод на районният съд, че нарушението не е маловажно.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд, които са го мотивирали да потвърди наложената глоба, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №59 от 23.05.2023г., постановено по АНД №20231610200045/2023г. по описа на Районен съд Берковица.

ОСЪЖДА

П.М.Ц. ***, ЕГН * да заплати на Агенция пътна инфраструктура разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: