Определение № 201 от 05.03.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. гр. Добрич, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна В.а

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500069 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.130 изр. второ във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

М. В. И. от с.К., общ.Добричка, обжалва определение №2813/23.11.2023г., с което е прекратено производството по гр.д.№1987/2023г. на Добричкия районен съд и е върната подадената от частния жалбоподател искова молба, по която делото е било образувано.

Според изложеното в частната жалба, атакуваното определение е неправилно.

Подробно е аргументирано, че разглеждането на предявения от частния жалбоподател иск е единственият начин той да установи спрямо насрещната страна твърдяното от него обстоятелство; това било от значение, за да докаже, че не е извършил административното нарушение, за което насрещната страна издала срещу него наказателно постановление, евентуално, за да поиска да бъде обезщетен за претърпените от наказателното постановление вреди – наложената му глоба. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съответствие с чл.130 изр.второ от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, като изходяща от ищеца по делото, за когото обжалваното определение е неизгодно.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с вх.

1

№13823/04.08.2023г., подадена от М. В. И. срещу „началника на сектор ПП при ОУ МВР“ – Добрич.

В исковата молба и в следващите допълнителни молби, депозирани по реда на чл.129 ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовности, ищецът е изложил, че на 18.03.2020г. Началникът на сектор ПП при ОД на МВР – Добрич издал наказателно постановление №20-851-000463, с което наложил на ищеца М. В. И. административно наказание глоба в размер на 100 лева. Наказателното постановление било издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №172999/06.03.2020г. за извършено от ищеца нарушение на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, изразяващо се в преминаване на червен светофар на кръстовището на ул.“***“ и бул.“***“ в гр.Добрич.

Наказателното постановление било потвърдено с решение по анхд №600/2020г. на ДРС, оставено в сила с решение по анд №451/2021г. на ДАС. Съдебните актове били постановени, въпреки безспорно установеното в производството, че от мястото на бул.“***“ до сградата на Международния колеж, на което били застанали, актосъставителите нямали видимост към светофара на кръстовището с ул.“***“; следователно те не са могли да установят, ищецът да е извършил вмененото му нарушение на правилата за движение по пътищата.

Въз основа на изложените обстоятелства ищецът иска съдът да установи по отношение на ответника, че от мястото до сградата на Международния колеж на бул.“***“ не се вижда светофарът на кръстовището с ул.“***“ в гр.Добрич.

Обосновал е, че, като установи това, той ще може да докаже, че е незаконосъобразно санкциониран с горепосоченото наказателно постановление, както и да бъде обезщетен за вредите, които е претърпял от незаконосъобразно наложеното му административно наказание.

От съвкупния анализ на изложените от ищеца М. В. И. обстоятелства и формулираното от него искане следва, че е предявен иск за установяване на факт - че от мястото до сградата на Международния колеж на бул.“***“ не се вижда светофарът на кръстовището с ул.“***“ в гр.Добрич. Този факт не е от категорията на посочените в чл.124 ал.5 и ал.4 изр. първо от ГПК, а извън тях установяването на факти е допустимо само в случаите, предвидени в закон - чл.124 ал.4 изр.второ от ГПК /напр.произход, трудов стаж, фактите по чл.542 от ГПК/. За факта, който ищецът иска да бъде установен, липсва разпоредба, която да предвижда неговото самостоятелно установяване по исков ред. Установителен иск за факт, за който това не е изрично предвидено в закона, е недопустим. Всеки факт, за който законът не е предвидил да може да бъде установяван в самостоятелно производство, но е релевантен за едно правно отношение, подлежи на установяване в спора за съществуването или несъществуването на съответното правно отношение, за което този факт е от значение.

Отнесено към настоящия случай, това означава, че соченият от ищеца факт е 2 подлежал на установяване в административно наказателното производство по издаване на наказателното постановление и оспорването на законосъобразността му по съдебен ред; изчерпването на тази възможност и приключването й с неизгоден за ищеца резултат, не е основание за допустимо установяване на този факт по искове ред, каквато възможност не е предвидена в закона. Не следва друго и, с оглед възнамеряваното от ищеца евентуално бъдещо предявяване на претенции за обезщетения за вреди от наказателно постановление - доколкото соченият факт е релевантен за правото на ищеца на обезщетение, то той подлежи на установяване именно в спора за защита на правото на ищеца на обезщетение, но не и в самостоятелно исково производство.

От изложеното следва, че предявеният иск е недопустим и правилно първоинстанционният съд е приел, че не подлежи на разглеждане. Обжалваното определение, с което производството по недопустимия иск е прекратено, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2813/23.11.2023г. по гр.д.№1987/2023г. на Добричкия районен съд

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3