Решение № 1156 от 10.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Бургас, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20232120107250 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район **, бул. ***, представлявано от управителите заедно и поотделно, действащо чрез пълномощника си адвокат В. А. В., против А. Й. Л. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Бургас, ул. ***.

Предявен е установителен иск за съществуването на паричното вземане, за което по ч.гр.д. № 4016/ 2023г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК : 19 449,12 лева – неизпълнена част от задължение по запис на заповед от 21.09.2022г., целият за сумата от 156 323,90 лева, с падеж за плащане на 22.10.2022г., издаден от „***“ ЕООД, авалиран от А. Й. Л., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението на 03.07.2023г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът в преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК не представя писмен отговор и не сочи доказателства. Не се представлява в съдебно заседание, без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие.

Не сочи доказателства.

Ищецът в съдебно заседание с писмена молба на процесуалния си 1 представител поддържа предявения иск. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.535 и сл. от ТЗ.

По заявление на ищеца „Стройрент“ ЕООД срещу ответника А. Й. Л. и солидарния длъжник „***“ ЕООД по ч.гр.д. № 4016/ 2023г. по описа на съда е постановена заповед № 1966/ 04.07.2023г. за изпълнение по чл.417 от ГПК за процесното вземане, ведно със законната лихва от 03.07.2023г. С разпореждане № 1966/ 04.07.2023г. по ч.гр.д. № 4016/ 2023г. по описа на РС – Бургас на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на кредитора е указано да предяви установителния иск. Разпореждането е връчено на кредитора на заявителя на 30.10.2023г. и искът е предявен в указания срок – по пощата на 28.11.2023г.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение.

Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК № 12203/ 01.12.2023г. и с определението по чл.140 ГПК № 1511/ 07.03.2024г.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представени s от ищеца неоспорен запис на заповед съдът приема, че предявеният иск за установяване на претендираното парично задължение е вероятно основателен.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД основателността на главния иск налага извод за основателност и на претенцията за законна лихва след предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на общо 4737,96 лв., както следва : 388,98 лв. – заплатена държавна такса за заповедното производство, 1320 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 388,98 лв. – заплатена държавна такса за настоящото производство и 2640 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

2

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Й. Л. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Бургас, ул. ***, дължи на „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район **, бул. ***, представлявано от управителите заедно и поотделно, със съдебен адрес гр. София, бул. *** - адвокат В. А. В., паричното вземане, за което по ч.гр.д. № 4016/ 2023г. по описа на БРС е постановена заповед № 1966/ 04.07.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК : 19 449,12 лева – неизпълнена част от задължение по запис на заповед от 21.09.2022г., целият за сумата от 156 323,90 лева, с падеж за плащане на 22.10.2022г., издаден от „***“ ЕООД, авалиран от А. Й. Л., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението на 03.07.2023г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А. Й. Л. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.

Бургас, ул. ***, да заплати на „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район **, бул. ***, представлявано от управителите заедно и поотделно, със съдебен адрес гр.

София, бул. *** - адвокат В. А. В., направените съдебни разноски в размер на 4737,96 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3