Определение № 984 от 03.12.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 984 гр. С., 02.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20241800500905 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 151 от 21.08.2024 г. по гр. д. № 118/2023 г. по описа на РС – Етрополе, постановено по реда на чл. 248 ГПК, молбата на ответника в първоинстанционното производство „Ф.Б.“ ЕООД за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение в частта за разноските досежно присъдените такива за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. в полза на процесуалния представител на ищеца е оставена без уважение.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство, който излага съображения за неправилно определяне от страна на първоинстанционния съд на материалния интерес по делото, върху който е определено възнаграждението, за наличие на основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минималния съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и за недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ищеца в първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и са изложени бланкови съображения за нейната неоснователност.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество съдът намира следното:

Основателно е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е определил адвокатското възнаграждение в размера по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не е отчел практиката на СЕС, според която националният съд не е обвързан от определените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения /възприета и във вътрешната съдебна практика/ при констатация, че прилагането на общия режим на съдебните разноски би довело до нарушаване на принципа на справедливостта или злоупотреба с право. Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба, в който е наведено възражението на настоящия жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, настоящият жалбоподател е поддържал, че адвокатското възнаграждение на насрещната 1 страна следва да бъде определено именно в размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът обаче е длъжен и служебно да направи преценка налице ли са основания за определяне на адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък и от минималния такъв според националната правна уредба, от който минимален размер съдът не е обвързан, съобразявайки в тази връзка практиката на СЕС /част от която е цитирана и от жалбоподателя/.

Настоящият съдебен състав споделя актуалната практика на ВКС, според която под „материален интерес“ по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се разбира цената на всеки от обективно съединените искове поотделно, като за защита по всеки от съединените искове поотделно се определя възнаграждение според наредбата, след което възнагражденията се събират при определяне на отговорността за разноски. Аргумент в таза посока е и изменението на наредбата - ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г., с приемането на нова ал. 5 на чл. 2, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

В тази връзка следва да се отбележи, че цитираната от жалбоподателя практика в обратния смисъл е постановена преди горепосоченото изменение на наредбата.

Отчитайки горното, а също и невисокия материален интерес по делото, настоящият въззивен състав намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за осъществената защита по иска за нищожност на договора за поръчителство, което в този размер е под минимума /от 400 лв./ по наредбата, е справедливо, а възнаграждение над този размер би било прекомерно. Това е така, тъй като делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност и същевременно по аналогични казуси е налична константна съдебна практика.

Процесуалният представител на ищеца е подготвил делото като се е запознал с релевантната съдебна практика, преценил е относимостта й към конкретните факти и въз основа на това е изготвил исковата молба, но служебно известен на въззивния съд факт е, че ищецът в първоинстанционното производство е защитаван от същия процесуален представител и по други съдебни дела с предмет нищожност на договори за поръчителство, сключени със същия кредитор и съдържащи подведими под приложимостта на същата съдебна практика клаузи и предполагащи аналогична процесуална защита. Съответно при подготовката на едно от тези дела значително се облекчава работата на процесуалния представител по всяко от другите дела.

Настоящият въззивен състав намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. за осъществената защита по иска за връщане на платената въз основа на нищожния договор сума, което в този размер също е под минимума /от 400 лв./ по наредбата, е справедливо, а възнаграждение над този размер би било прекомерно. Това е така, тъй като уважаването на този иск и присъждането на платената въз основа на нищожния договор сума е резултат от осъществената по обуславящия иск за нищожност на договора защита. Действително част от защитата по обусловения иск е и доказването на факта, че сумата, дължима въз основа на нищожния договор, е платена /в случая е платена частично/ и съответно подлежи на връщане, но това доказване не представлява фактическа или правна сложност и не изисква допълнителни усилия, а се осъществява чрез формулиране на не особено сложно доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна с формулиране на съответните задачи /като в случая то в голяма степен се съдържа и в искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза по задачите, относими към защитата по обуславящия иск/. Основната част от защитата по обусловения иск обаче е осъществена със самия факт на успешно проведената защита по обуславящия иск.

Както вече се посочи, съгласно практиката на СЕС /решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г./ съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което, а също и отчитайки гореобсъдените обстоятелства, имащи отношение към определяне на дължимите в конкретния случай възнаграждения, въззивният съд определя горепосочените размери на 2 възнагражденията като справедливи и съответни на извършената работа.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика не се споделя от настоящия въззивен състав и доколкото същата не е задължителна, за съдебния състав не съществува задължение да се съобрази с нея.

С оглед всичко гореизложено определението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което решението бъде изменено в частта за разноските досежно присъдените такива за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца като присъденото такова бъде намалено от общия размер от 960 лв. с вкл. ДДС до общия размер от 360 лв. с вкл. ДДС.

Страните не претендират разноски за настоящото производство, съответно такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 151 от 21.08.2024 г. по гр. д. № 118/2023 г. по описа на РС – Етрополе, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което молбата на ответника в първоинстанционното производство „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение в частта за разноските досежно присъдените такива за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. в полза на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство М. И. Ю. е оставена без уважение И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 70 от 26.06.2024 г., постановено по гр. д. № 118/2023 г. по описа на РС – Етрополе в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Н.” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от изпълнителния директор П.Б.Д., да плати на адв. Д.М.М. от САК общата сума от 360 /триста и шестдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за осъществената безплатна адвокатска помощ на М. И. Ю. за защита по всеки от двата уважени обективно съединени иска, вместо присъденото с решението адвокатско възнаграждение в общ размер от 960 лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3