Решение № 334 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора В. Ст. С. и Д. К. А. като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600764 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е от въззивен протест от 08.01.2025 год. от прокурор от ОП-Кюстендил, срещу присъда № 1 от 06.01.2025 г. по н.о.х.д. № 573/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с която подс. Г. Ч. е бил признат за виновен в това, че на 25.03.2021 г. в гр. Кюстендил, в качеството му на търговец (*** и *** *** на „ТПТ" ЕООД с ЕИК 109528361, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул. "Петър Берон" 28), след откриване на производство по несъстоятелност (на 14.02.2019 г. по отношение на „ТПТ" ЕООД с Решение № 12 от 14.02.2019 г. по дело № 73 /2018 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил) отчуждил безвъзмездно пари в размер на 823 445,05 лв. от касовата наличност на „ ТПТ" ЕООД, които е могло да послужат за удовлетворяване на кредиторите на „ ТПТ" ЕООД - „Уникредит Булбанк" АД и Национална агенция за приходите, като с деянието са настъпили значителни щети - престъпление по чл.227в, ал.1, т.1 от НК, за което на основание чл.58, ал.1 от НК в сл. на чл.373, ал.2 от НПК му е наложено наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.

227в, ал. 2 от НК.

Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен и за това, че на 30.04.2021 г. в гр. Кюстендил в качеството на собственик и 1 управител на данъчно задължено лице „ТПТ" ЕООД, с ЕИК 109528361, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул."Петър Берон" № 28, е избегнал установяването и плащането на данъчно задължение (данък дивидент по чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ) в особено големи размери ( 41 172,25 лева), като не е подал пред органите на ТД към НАП – София, офис Кюстендил декларация (по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица) и не е внесъл дължимия данък - престъпление по чл.

255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК, за което на основание чл. 58, ал. 1 от НК в сл.на чл. 373, ал. 2 от НПК му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен и оправдан за извършаване на престъплението през периода от 01.04.2021 до 29.04.2021 г.

С присъдата на основание чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което е най-тежко измежду определените наказания за горепосочените престъпления, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. На осн.чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г. Ч. е осъден да заплати в полза на държавата сторените по делото разноски.

Въззивният протест е с искане да се измени присъдата като се наложи на подсъдимия за престъплението по чл. 255, ал.3 от НК, заедно с наказанието лишаване от свобода, и наказание конфискация на цялото му имущество, а именно на парите в следните посочени банкови сметки:

BG********3405

BG********8340

BG********0660;

BG********8957

BG********8912

BG********3225

BG********6941

BG********7049

BG********8617

BG********9957

BG********0465 и на дружествените му дялове от „Марино 19“ ЕООД, „Ариана 23“ ЕООД, „Том.Мария 90“ ЕООД, „Стефано 81“ ЕООД и „Стрелиция ШУУЗ“ ООД.

При пледирането си представителят на апелативната прокуратурата, в защита на основателността на това искане, акцентира на неправилността на отказа да се наложи конфискация, тъй като от доказателствата не се установява по безспорен начин, че подсъдимият няма нищо, напротив констатирано е наличие на някакво имущество, което съдът не е счел за необходимо да изследва до край.

Защитникът и подсъдимият, настояват за потвърждаването на 2 присъдата, тъй като в мотивите, в частта относно вида и размера на наложеното наказание, изключително подробно първият съд е обосновал своите изводи за наказанието.

След като прецени изложените в протеста доводи за размера на наказанието за престъплението по чл. 255, ал.3 от НК и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

При надлежно проведеното по чл. 372, ал.4 и чл. 373, ал.2 и ал.3 НПК съдебно следствие, тъй като не е допустимо според Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ОСНК, при проверката на постановена след него присъда, въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт, тя е следната:

Подсъдимият Г. Ч. е *** и *** *** на капитала Търговско дружество „ТПТ“ ЕООД, със седалище в гр. Кюстендил, и адрес на управление ул.“Петър Берон“ № 28, след пререгистрация от 20.06.2014 г.

С решение от 14.02.2019 г. по т.д. № 73/2018 г. на Окръжен съд Кюстендил е открито производство по несъстоятелност на „ТПТ“ ЕООД, с ЕИК 109528361, като е опредЕ. начална дата на неплатежоспособността 30.04.2014 г. С определение от 11.09.2020 г. по т.д. № 73/2018 г. на Окръжен съд - Кюстендил на «ТПТ» ЕООД е назначен за постоянен синдик Е. Т., като преди това на 12.10.2018 г. е бил назначен за временен синдик А. М., на който касовата наличност на дружеството не е била предавана. На 25.03.2021 г. синдикът Е. Т. получил счетоводната документация на „ТПТ“ ЕООД от началото на 2019 г. до датата на предаването й. Съгласно счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2019 г. то имало касова наличност в размер на 799 354 лева и такава към 30.09.2020 г. в размер на 823 445 лева. Сравнявайки отчетените суми в касата на дружеството спрямо последната изготвена справка към 30.09.2020 г. Е. Т. установил, че за периода от откриване на производството по несъстоятелност на 14.02.2019 г. до 30.09.2020 г. размерът на сумата в касата нараства с около 100 хиляди лева. Нарастването на сумата се дължало на факта, че длъжникът отдавал помещения под наем, като за получената наемната цена издавал приходни касови ордери. Отправена била писмена покана до Г. Ч. да предаде с опис касата на дружеството или да внесе сумата от 823 445.05 лв. в особената сметка на „ТПТ“ ЕООД, като към момента на изготвяне на ревизионния акт на Г. Ч. не внесъл по специалната сметка на „ТПТ“ ЕООД касовата наличност.

На 25.03.2021 г. /за дата на скрито разпределение на печалбата се приема датата на предаване на счетоводните документи на дружеството на синдика Е. В. Т. на 25.03.2021 г./. управителят и едноличен собственик на „ТПТ“ ЕООД Г. Ч., въпреки открита процедура по несъстоятелност за непогасените задълженията на дружеството към НАП в размер на 107611,66 лева и към „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 1822845,74 лева, отчуждил безвъзмездно в своя полза 823445, 05 лева от касовата наличност на „ТПТ“ ЕООД. С това действие осъществил и „скрито 3 разпределение на печалба“ по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на Закон за корпоративното подоходно облагане, тъй като не отразил документално и счетоводно това разпределение и изплащане на дивидент на едноличния собственик на дружеството.

Вследствие на това действие, за подс. Ч. възникнало данъчно задължение по чл. 38, ал. 3 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица, съгласно който „ Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху „брутния размер на сумите“, представляващи „скрито разпределение на печалбата “. В конкретния случай размерът на скритото разпределение на печалбата е 823 445, 05 лева, а размерът на дължимия данък е 41 172,25 лева ( тъй като съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ, ставката на данъка е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1).

Подсъдимият не е подал декларация по образец за дължимите данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в качеството си на управляващ и представляващ „ТПТ“ ЕООД, в периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. от името на дружеството, в срока по чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ (до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата), за данък в размер от 41 172,25 лева.

Констатацията, че се прилага данъчното третиране, предвидено за скрито разпределение на печалбата, защото е налице „разпределение под каквато и да е форма“ на суми от патримониума на задълженото лице в патримониума на неговия собственик, и следователно се касае за суми, несвързани с дейността на данъчно задълженото лице, разпределени под каквато и да е форма в полза на неговия собственик, която хипотеза попада в обхвата на пap. 1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО, е направена в ревизионния доклад на НАП от извършената ревизия на „ТПТ“ ЕООД, след анализ на предоставените първични счетоводни документи, счетоводни справки, писмени обяснения и извършена проверка на касовата наличност на дружеството. По смисъла на пар.1, т.4, б.“в“ от ДР на ЗКПО извършеното „скрито разпределение на печалбата“ се смята за разпределен дивидент. За опредЕ.та сума от 823 445,05 лв. с характер на „скрито разпределение на печалбата“ се прилага облагане с окончателен данък по реда на чл.38, ал.1, т.2 - дивидент в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България, като е посочено в ревизионния доклад, че размерът на дължимия данък е 41 172,25 лева.

По експертен път е потвърдена констатацията за размера на касовата наличност, тъй като съгласно публикувания и подписан от управителя на дружеството Г. Ч. годишен финансов отчет на „ТПТ“ ЕООД към 31.12.2014 г. тя е била 763 000 лв., през 2015 г., спаднала на 577 000 лв., след което устойчИ. растяла през годините, докато достигнала 832 445,13 лв. към 30.09.2020 г. Направените изводи в допълнителната счетоводна експертиза са идентични с тези в ревизионния доклад на НАП.

Подсъдимият не е осъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност с налагането на административно наказание по реда на чл. 78а от 4

НК.

Верни са изводите на първостепенния съд, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства. По съдържание те са съответни на описаните в обвинителния акт обстоятелства и са еднопосочни.

Следва да се подчертае, че в това производство съдът е освободен от необходимостта да провежда детайлен анализ на доказването. В този смисъл е Р-329/2023-II-ВКС, че такъв анализ не се налага поради спецификата на процедурата, при която "задължението на съда за изясняване на фактическата обстановка е заменено със задължението за приемане за установени на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Изискването на закона не е за подробен анализ на всеки доказателствен източник, нито за обсъждане на пълния обем от събрани материали, а единствено за установяване наличието на такива, които подкрепят фактите по обвинението."

Допълнително този съд, преценявайки събраните доказателства и в частност счетоводните експертизи и писмените доказателства, прие, че самопризнанието се подкрепя от заключението им за размера на касовата наличност на дружеството, след решението за обявяване неплатежоспособността му и откриване на производство по несъстоятелност, която подсъдимият не е предал на 25.03.2021 г., нито по- късно, като не е представил и документи за разходването на тези пари, както и тези за дължимостта на данъка при извършеното „скрито разпределение на печалбата“, което се смята за разпределен дивидент и за неговия размер.

Част от признатите факти не са, а и не могат да бъдат, тези за имущественото състояние на осъдения, като в приложението към обвинителния акт е вписано само правното събитие, че е наложен запор на парите в 11-те посочени банкови сметки на подсъдимия и на дружествените му дялове от „Марино 19“ ЕООД, „Ариана 23“ ЕООД, „Том.Мария 90“ ЕООД, „Стефано 81“ ЕООД и „Стрелициа ШУУЗ“ ООД /съгласно Определение по ч.н.д. № 206/24 г. по описа на ОС-Кюстендил за допускане на обезпечение на наказанието „конфискация“ по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.1 от НК/.

Разпечатката съдържа 42 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/609fb0f9-2869-44ee-a5e1-164758e453e2