Решение № 17965 от 22.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17965 гр. София, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря А. Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110169906 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на на чл.57, ал.2 СК (Спорна съдебна администрация)

Първоначално производството е образувано по искова молба с вх. № 377303/22.11.2024 г . , уточнена с молба с вх. № 416087/20.12.2024 г., уточнена с молба с вх. № 71553/06.03.2026 г. от В. Х. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. София, общ. Столична, гр. София, ж.к. „Г*, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Бъ*, чрез адв. В. А. С., тел. * срещу С. Х. Б*, с ЕГН:

**********, с адрес: обл. София, общ. Столична, гр. София, ж.к. „Г*.

В обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения, че между страните има влязло в сила законно решение за прекратяване на брака, съгласно което семейното жилище е предоставено за ползване на ответника до навършване на пълнолетие на децата. Твърди, че е възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника за заплащане на наемна цена. Иска ответникът да бъде осъден да заплаща наемна цена в размер на 1000 лева, платимо до 10-то число на месеца, за считано от 04.11.2024 г. занапред до напускане на ответницата на процесното жилища.

С допълнителна молба № 416087/20.12.2024 г. оттегля претенцията си за заплащане на пазарната цена като обезщетение по чл.31 ЗС. Уточнява, че иска да се определи само наемната цена на жилището, за частта, която ответникът ползва.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

1

На основание чл.127, ал.4 ГПК, въпреки че искът не е осъдителен, посочва банкова сметка с титуляр В. Х. П., IBAN *л

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва факта, че са бивши съпрузи и че жилището е предоставено на ответника. Оспорва, че на ответницата е предадено владението на апартамента, тъй като липсвало акт на предаване и приемане на владението. Твърди, че е нямало предаване на владението. Признава, че жилището се ползва от ответника, но частично, тъй като една част от него се ползва от ненавършилото пълнолетие дете * П.а. При това положение твърди, че ответникът ползва по-малко от 1/2 от жилището, защото друга част ползва ненавършилото пълнолетие дете, тъй като разполага с лично ползването на основаниечл.126, ал.1 и чл.122, ал.2 СК.

Прави възражение за прихващане по отношение на два автомобила:

Автомобил марка *, с регистрационен номер *, рама № * и 2. Автомобил марка *, с регистрационен номер *, рама № *. Твърди, че ищецът ползва двата автомобила със свое решение, а същите след развода са в съсобственост.

Твърди, че за ползването на 1/2 ид. ч. от двата автомобила ответникът не е обезщетен. При условията на евентуалност, ако съдът не уважи останалите възражения по основателността на иска, ответникът прави възражение за прихващане, представляващо обезщетение за от това, че ищецът ползва 1/2 ид. ч. от двата автомобила.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание от 15.05.2025 г. (първото по делото съдебно заседание) ищецът, се явява лично и чрез адвокат. Уточнява, че искат ответницата да бъде осъдена да заплати наем, с оглед на това, че той ищецът не може да ползва съсобствената недвижима вещ. Претендират обезщетение за наема, от датата на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака (л.76 от делото).

Ищецът в о.с.з. моли съда да уважи иска и да осъди ответницата да заплати сумата от 1000 лева, представляваща дължим наем. Претендира разноски, представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът се явява лично и чрез процесуален представител в. о.с.з.

Оспорва иска. Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска, а при условията на евентуалност да уважи възраженията.

В последното о.с.з., ищецът продължава да иска осъдителен диспозитив.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

2

С определение № 36917/03.09.2025 г. съдът е прекратил делото, като е приел, че ищецът не е отстранил нередовности на ИМ, тъй като има противоречие между петитум и обстоятелствена част, както и че се иска заплащане на сума за бъдещ период между съсобственици и без да има решение по чл.57 СК.

С определение 24259/01.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 13095/2025 г. СГС е отменил прекратителното определение, като е приел, че в действителност има противоречие между обстоятелствена част и петитум и СРС следва да даде последна възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба.

С Определение № 5678/10.02.2026 г. СРС е оставил без движение ИМ като е указал на ищеца да посочи фактите, въз основа на които черпи права, кое негово субективно право е нарушено и иска да го защити. Посочено е да формулира точен, ясен и прецизен петитум, който да съответства на диспозитива на бъдещото решение.

С трета молба, ищецът твърди, че той с ответника са съсобственици при квоти 1/2 ид. ч. , въз основа на прекратяване на брака. Сочи, че въз основа на решение на СРС, ползването на процесното жилище е предоставено на ответника. Твърди, че от влизане в сила на решението от 04.11.2024 г. ответницата ползва целия имот, включително и 1/2 ид. ч., която е собственост на ищеца. Твърди, че ищецът има право да получава наемната цена.

Формулира следния петитум: моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева месечно, равняващи се на 511.30 евро, поради ползване на жилището от ответника, считано от 04.11.2024 г. до окончателното напускане на жилището от ответника ведно със законната лихва върху всяка просрочена наемна вноска, считано от падежа й.

Ответникът е взел становище, като счита, че ищецът все още не е отстранил нередовностите на исковата молба. Твърди, че с третата молба уточнение не иска от съда да определи наемната цена, а предявява осъдителен иск. Посочва, че с молба с вх. № 416087 от 20.12.2024 г. е оттеглил изрично претенцията си за осъждане на ответника. Счита, че ищецът едновременно променя основанието и петитума на иска, което не е допустимо. Така преминаване от искане за определяне на наемна цена към искане за осъждане на ответника. Твърди, че направения петитум цели осъждане на ответника за 3 бъдещ период, който не е определен и не е допустимо по чл.31, ал.2 ЗС.

Твърди, че искът за лихва е изцяло нов.

С определение № 12417/28.03.2026 г. настоящият съдебен състав е прекратил делото, като е приел, че ищецът не е отстранил нередовности на ИМ, тъй като има противоречие между петитум и обстоятелствена част. В поредното съдебно заседание ищецът твърди, че се иска заплащане на сума за бъдещ период между съсобственици и без да има решение по чл.57 СК.

С Определение № 14368/03.07.2026 г. по в. ч. гр. д. № 6504/2026 г. по описа на СГС, въззивният съд е приел, че исковата молба е редовна.

Настоящият съдебен състав следва да се произнесе по предявения иск, съгласно исковата молба и уточнителна молба, вх. № 416087/20.12.2024 г., като определи наема, дължим за ползване на семейното жилище на страните, предоставено на ответницата с решението за развод (решение № 18866/19.10.2024 г. по гр.д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, 181 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 19873/04.11.2024 г. по гр.д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, 181 състав).

Както е посочено от въззивния състав, с уточнителна молба, вх. № 416087/20.12.2024 г., ищецът ясно е заявил какъв иск предявява, а именно – иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК за определяне на размера на наема на семейно жилище, намиращо се в гр. София, ж.к. „Г*, предоставено за ползване на ответницата по силата на решение № 18866/19.10.2024 г. по гр.д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, 181 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 19873/04.11.2024 г. по гр.д. № 61639/2023 г. по описа на СРС, 181 състав, като иска същият да бъде определен на сумата в размер на 1000 лв. на месец.

Съгласно разпоредбата на чл.278, ал.3 ГПК, указанията на въззивният съд са задължителни за настоящият съд, поради което настоящото производство е по чл.57, ал.2 СК – иск за определяне на пазарна наемна цена спрямо ползващия съпруг, след прекратяване на брака.

По разликата между чл.57 СК и чл.31 ЗС

Съдът напълно поддържа мотивите, изложени в Определение № 36917/03.09.2025 г. и Определение 12417/28.03.2026 г.

Разпоредбата на чл. 57, ал 1 СК предвижда, че по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи, доколкото изрично не е уговорена безвъзмездност на ползването, възниква наемно 4 правоотношение, т. е. ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия.

С Решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 154/2017 г. на ВКС, 1-во гр. отделение е дадено тълкуване, че когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг, искът е с правна квалификация чл. 57, ал. 2 СК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС.

Спорното право намира своето основание в чл. 31, ал. 2 ЗС съотношението между чл.

57, ал. 2 СК и чл. 31, ал. 2 ЗС е на специална към обща разпоредба и елементите на фактическия състав на търсеното обезщетение са същите, като в него не се включва отправянето на покана. Във всеки конкретен случай трябва да бъде съобразено естеството на възникналото правоотношение между бившите съпрузи по повод ползването на семейното жилище. При регламентиране ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго.

Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването (като при заем за послужване), би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК. Принципът за възмездност е в интерес на ползващия съпруг, тъй като ако ползването е безвъзмездно, то може да бъде прекратено по всяко време от заемодателя (чл. 249 ЗЗД). Когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без значение дали тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава споразумение по чл. 49, ал. 4 СК или чл. 50 СК, или от решение, с което съдът е предоставил ползването на съпруга несобственик или е разпределил ползването на общата вещ, като го е предоставил на един от съсобствениците съгласно чл. 56 СК. Това не променя естеството на възникналите правоотношения.

Когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без значение дали тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава споразумение по чл. 49, ал. 4 СК или от решение на съда по чл. 56 СК. Законодателят е предоставил възможност на всеки от бившите съпрузи да сезират съда с искане за определяне на наемна цена. В случай, че съдът при тълкуване волята на страните, обективирана в споразумението, достигне до извод, че ползването е предоставено безвъзмездно, следва да откаже определяне на наемна цена.

Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи за ползването на съсобствен имот, включително и в отношенията между бивши съпрузи за имот, придобит в режим на СИО, прекратена поради развод, когато имотът е предоставен за ползване на единия съпруг. Елементите на фактическия състав на претендираното обезщетение по чл. 57 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС са същите, без в първия случай да се изисква покана. В решение № 71/2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г., ІІ г. о. се приема, че във всеки случай, в който ползването на семейното жилище, придобито в режим на СИО, прекратено с развод, е предоставено на съпруга, упражняващ родителските права и между съпрузите липсва уговорка в споразумение по чл.

49, ал. 4 или чл. 50 СК, че ползването ще е безвъзмездно, то между съпрузите възниква наемно правоотношение. Ако бракоразводният съд не е опрелелил размер на дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност докато е налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да поиска от съда по реда на чл. 57, ал. 2 СК да бъде определена наемна цена, която да се заплаща в бъдеще. За периода от влизане в сила на решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище, до настъпване на условието за прекратяване на ползването и предоставяне достъп на другия съпруг, или до определяне по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна цена, неползващият съпруг – съсобственик има право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. В Следователно, когато имотът е съсобствен, в т. ч. придобит по време на брака, но въпросът за ползването му не е изрично уреден при прекратяването на брака случай, специалната норма на чл. 57, ал. 2 СК не намира приложение, а се прилага общата норма на чл. 31, ал. 2 ЗС, като обезщетението се съизмерва със средния пазарен наем, т. е.