Решение № 17 от 01.02.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ловеч, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20214310200852 по описа за 2021 година С Електронен фиш Серия К № 3773267 на ОД на МВР Ловеч на СТ. Н. Т., ЕГН: ********** от гр.София е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 25.05.2020 г. в 17:17 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 21+958, землището на с.Сопот, при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26/70 км/ч, при движение в посока гр.София, установено с АТС „ ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3% с МПС ********* е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с0.

Посочено е, че при разрешена скорост от 70 км/ч е установена скорост от 92 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят СТ. Н. Т., който го обжалва чрез адв.И. в срок и излага, че е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. Изтъква, че процесният ЕФ не е бил валидно връчен с писмо с обратна разписка на доверителя й, не му е изпращан снимков материал за нарушението, както и декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което е довело до невъзможност да упражни правата си, които има в производството, вкл. да заплати в намален размер наложената му глоба, като излага подробни 1 съображения за това и моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като им присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се явява и адв.И., като е представена молба със становище по същество.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката не е извършено връчване на ЕФ лично на жалбоподателя, така както изисква разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и срока за подаване на жалба следва да се тълкува в полза на жалбоподателя, но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 92 км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч, т.е. превишение от 22 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 70 км/ч и тя е въведена с ПЗ В-26, което е в съответствие и с представения снимков материал и зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – землището на с.Сопот, ПП І-4, км.21+958, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС/л.19/ .

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 95 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс 92 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 %, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство.

2

Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Това ограничение произтича от пътен знак В26, като мястото на нарушението не попада в населено място, видно от писмо на ОПУ-Ловеч. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.

Следва да се има предвид още, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 92 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 70 км/ч, видно от приложения снимков материал и схема на пътния участък.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като 3 доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.2027 г., протокол за проверка № 28-С-ИСИС от 14.06.2019 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, както и че посочения в ЕФ номер на техническото средство – 11743с0 всъщност е фабричния номер на средството за измерване. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни 4 последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая П.П., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма, като се потвърждава от писмо №11-00-53/13.12.2021 г. на ОПУ-Ловеч и приложената схема на пътния участък. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението, тъй като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподател Т.. С рещу него е издаден ЕФ и същият не е възразил и не е заявил да е предоставял автомобила на друго лице.

Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „ Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава 5 и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.

Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства жалбоподателят, след получаване на ел.фиш не е депозирал визираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП писмена декларация, като в дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последният, видно от събраните по делото доказателства макар и в по-късен момент случайно е узнал за издадения ЕФ и го е получил, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран Т., като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.