Решение № 221 от 16.06.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Бургас , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К.В. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120202188 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на ЕМ. ИЛ. ИЛ. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, чрез адв. Д.Д. - БАК, срещу Наказателно постановление № 3275/11.12.2020 г. , издадено от кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 26, т. 4 от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи (Наредбата) и на основание чл. 27, ал. 3 и чл. 27, ал. 1 от същата Наредба на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно, и незаконосъобразно. Посочва се, че в обжалваното НП липсва точно описание на нарушението, като не са посочени обстоятелствата по неговото извършване.

Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка (без да посочва какви са правилните факти, според него), като с това обяснява и нежеланието си да подпише акта или да получи препис от него. Под евентуалност пледира за намаляване на размера на наложената санкция, като акцентира върху еднократността на нарушението и липсата на вреди последици.

Пледира за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

Д.Д. – БАК, който заявява че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение застъпва, че в АУАН не е уточнено къде точно е скачал жалбоподателя – дали във водната площ или на самия Мостик, като в НП тези факти недопустимо са били допълнени от АНО.

Счита,че не са събрани доказателства за заеманата от актосъставителя длъжност, както и че неправилно АНО е определил максимумът на санкцията. Пледира за присъждане на 1 разноски.

За административнонаказващия орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а описаното нарушение – безспорно доказано. Акцентира, че глобата е правилно определена в този размер, доколкото през годината е имало няколко смъртни случая след скачане от Мостика, както и че жалбоподателят не се е съобразил с устните нареждания на длъжностното лице и дори е направил опит да избяга. Пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л. 6) НП е връчено на жалбоподателя на 21.04.2021 г., а жалбата е подадена на 23.04.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 30.06.2020 г., около 18.55 часа св. Н.Б. – ст. специалист в Дирекция „УКОРС“ в Община Бургас, съвместно с колегата си – Георги Иванов, изпълнявал служебните си задължения в гр.

Бургас, в района на Мостика. Б. забелязал лице от мъжки пол, по-късно установено като жалбоподателя И., което отишло до плочата на Мостика, свалило си късите гащи и тениската и се насочило към втория етаж на съоръжението, канейки се да скочи от него във водата. Георги Иванов предупредил устно И. да не скача, защото е забраненото, но последният не се съобразил със забраната и скочил във водата. След това доплувал до плочата и се качил на нея, с намерение да си тръгне. През това време при него пристигнали св. Б. и колегата му Иванов, легитимирали се и му казали, че ще му съставят АУАН, защото въпреки наличните табели, забраняващи скаченото от Мостика и въпреки техните устни указания да не го прави, той е скочил във водата.

Жалбоподателят отговорил, че всяко лято скача от моста и общинските служители не могат да му казват какво да прави, след което отказал да си даде документите за самоличност и демонстративно си тръгнал от Мостика. Св. Б. го последвал, като междувременно общинските служители поискали съдействие от служителите на МВР, за да могат да установят самоличността на лицето и да му съставят акт. От Мостика И. се насочил към Морското казино, а от там побягнал в посока към Летния театър, като бил последван от св. Б.. В района около алеята на Летния театър И. бил пресрещнат от полицейски служители, които установили самоличността му и това позволило на св. Б. да му състави на място АУАН с бл. № 0098841, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение на чл. 26, т. 4 от Наредбата. Актосъставителят предявил акта на жалбоподателя за запознаване и подпис, но той отказал да го подпише или да получи препис от него, което било надлежно удостоверено с подписа на свидетел. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 11.12.2020 г. било издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от актосъставителя правна квалификация, поради което и на основание 2 чл. 27, ал. 3 и чл. 27, ал. 1 от Наредбата му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните фактически положения.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 27, ал. 3 от Наредбата, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 27, ал. 2 от Наредбата. Съдът счита, че актосъставителят е бил компетентен да съставя АУАН за нарушения на Наредбата, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 1841/29.07.2011 г. на Кмета на Община Бургас, доколкото е заемал длъжност ст. специалист в Дирекция „УКОРС“ - факт който беше безспорно установен при снемане на самоличността му в хода на съдебното следствие. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена административнонаказателна процедура, поради това, че не в АУАН не е описано къде точно е скачал жалбоподателя и дали това е било във водата или на самия Мостик.

Действително това уточнение не е направено изрично в акта, като там е записано, че лицето „скача от Мостика“, а едва в НП е изяснено, че е скачало „ във водната площ от „Мостика“, но по мнение на съда това не е съществен порок, който да обуславя отмяна на НП. От една страна, по силата на чл. 53, ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и тогава, когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, извършителят и неговата вина. От друга страна дори описано по този начин, не остава никакво съмнение, че скачането е било от самия Мостик, а не „върху него“ или „на него“. Доколкото ноторно Мостикът е заобиколен от вода, то и прочитът на текста на АУАН от всеки непредубеден наблюдател, води до единствения правилен извод, че при скачане „от Мостика“ следва да се разбира именно скачане във водната площ, която го заобикаля. При това положение съдът счита, че актосъставителят и АНО не са допуснали съществени нарушения при описание на вмененото нарушение, поради което и не са налице основания 3 за отмяна на санкционния акт на това основание.

По съществото на спора съдът следва да посочи следното:

Съгласно чл. 26, т. 4 от Наредбата - посетителите на водните площи са длъжни да не скачат от бреговите съоръжения, непригодени за тази цел. Няма спор, че Мостикът в гр.

Бургас е брегово съоръжение, което не е пригодено за скачане във водата. Това ясно е отбелязано от наличните забранителни табели върху самото съоръжение, предписващи, че скачането и гмуркането са забранени. Забраната е била съобщена от длъжностните лица на И. непосредствено преди той да скочи, поради което и за съда не оставя никакво съмнение, че жалбоподателят е бил наясно с това, че не бива да скача от Мостика, но въпреки това не се е съобразил с изискването и е скочил във водата. При това положение, настоящият състав приема, че с действията си И. е осъществил състава на нарушението по чл. 26, т. 4 от Наредбата, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му по чл. 27 от Наредбата, предписващ, че лицата, които нарушават разпоредбите на наредбата, носят административнонаказателна отговорност по чл. 32 от ЗАНН, ако не подлежат на по-тежко наказание. От своя страна разпоредбата на чл. 32 ЗАНН предвижда наказание „Глоба“ в размер от 100 до 2000 лева.

В случая АНО е индивидуализирал размерът на санкцията в границите, предвидени в чл. 27 от Наредбата, вр. с чл. 32 ЗАНН, но в максималния предвиден размер, без да изложи никакви доводи в подкрепа на това си решение, който подход не се възприема от съда. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният максимален размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път (Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас). В наказателното постановление е записано, че нарушението е първо на жалбоподателя, като не е изтъкнато нито едно отегчаващо отговорността му обстоятелство.

Действително, може да се мисли за по-висока степен на обществена опасност на извършеното, като съдът намира част от доводите на процесуалния представител на АНО, изтъкнати в съдебното заседание, за основателни, но при всички случаи е недопустимо тези обстоятелства да се изтъкват едва в производството по обжалване на НП пред съда.

Следвало е АНО изрично да посочи в наказателното постановление фактите, които го мотивират да приеме, че следва да се наложи максималната санкция, а не да ги въвежда едва в съдебното заседание. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на И. следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 100 лева, който е подходящ и справедлив.

В заключение съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват пониска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават 4 помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което и евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН би било неоснователно.

Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед неправилно определения размер на наказанието съдът следва да упражни функциите си по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН и да измени НП в тази му част, като намали размера на глобата.