Решение № 251 от 07.10.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Сливен, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Антония Кр. Ненчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20262200500404 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 459/19.051.2026г. по гр.д. № 4334/23г. на СлРС, с което е осъдена Г. Д. Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв. Н. от СлАК, в качеството й на родител-майка, на непълнолетния Б. Г. Д. с ЕГН ********** да заплати, на осн.чл.48 във вр. с чл.45 вр.чл.чл.51 и 52 от ЗЗД, на непълнолетния В. В. С. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв. М. от СлАК, депозирал исковата молба лично, но със съгласието на майка си Д.А.Т., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на осъществено от Б. Д. деяние на 07.04.2023г., в извършването на което е признат за виновен съгласно споразумение, сключено по НОХД 1210/2023г. на Сливенски районен съд, в размер на 6 000лв. /шест хиляди лева/, чиято левова равностойност е 3 067.75 евро /три хиляди и шестдесет и седем евро и седемдесет и пет евроцента/, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва, считано от 07.04.2023г. до окончателното й изплащане; отхвърлен е като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН искът за разликата над 6 000лв. до пълния претендиран размер 12 000лв.; осъдена е Г. Д. Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв. Н. от СлАК, в качеството й на родител-майка, на 1 непълнолетния Б. Г. Д. с ЕГН ********** да заплати, на осн.чл.48 във вр. с чл.45 вр.чл.чл.51 и 52 от ЗЗД, на непълнолетния В. В. С. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв. М. от СлАК, депозирал исковата молба лично, но със съгласието на майка си Д.А.Т., обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на осъществено от последния деяние на 07.04.2023г., в извършването на което е признат за виновен съгласно споразумение, сключено по НОХД 1210/2023г. на Сливенски районен съд, в размер на 1 500лв.

/хиляда и петстотин лева/, чиято левова равностойност е 766.94 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесети четири евроцента/, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва, считано от 07.04.2023г. до окончателното й изплащане и разноските са разпределени съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, като на ищеца са присъдени такива в размер на 428,92 евро, а на ответника – 227, 24 евро, като ответникът е осъден да заплати и държавна такса в размер на 153, 37 евро и 148, 39 евро разноски за вещо лице.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Въззивникът обжалва частично – в отхвърлителната му част по отношение на иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди цитираното решение, като твърди, че в нея то е неправилно.

Сочи, че въззивната жалба е подадена от ищеца – сам за себе си, чрез процесуален представител по пълномощие, тъй като към момента е навършил пълнолетие. Оплаква се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения във връзка със събирането и оценката на гласните доказателствени средства, не е допуснал някои от въпросите към вещото лице, погрешно е приел, че не е убедително доказана продължителността на болките и страданията. Освен това твърди, че възстановяването на предните горни резци с неподвижна протезна мостова конструкция е предпоставка за евентуални нови дентални лечения. Също така въззивникът счита, че съдът превратно е ценил събраните писмени и гласни доказателства, заявява, че съобразно трайната практика понятието справедливост е свързано с преценка на конкретни, относими и обективно съществуващи обстоятелства. Следва да се отчете, че пострадалият няма принос по никакъв начин за вредоносния резултат. Освен болките и страданията, ме у причинен и естетичен дефект. Сочи още, че от последното съдебно заседание до постановяване на решението е изминала почти една година, през която са настъпили икономически промени и 2 инфлационни процеси. В обобщение счита, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди – 3067,75 евро е изключително занижен и несправедлив.

Моли да се отмени атакуваната отхвърлителна част на решението и да се постанови ново, с което този иск бъде уважен в пълния предявен размер. Иска да се определи възнаграждение за процесуално представителство по чл. 38 ал. 2 от ЗА на упълномощения адвокат, претендира и в пълен размер разноските за първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи на подробно изложените основания. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция по реда на чл. 38 от ЗА.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и правилна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд 3 фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

При условията на обективно кумулативно съединяване, са предявени от ищеца със съгласието на майка му, искове по чл. 48 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като понастоящем, с оглед настъпилият нов факт в хода на производството – навършване на пълнолетие, той упражнява лично правата си.

По начало, за да се ангажира гражданската недоговорна отговорност за непозволено увреждане на ответницата, като майка и законен представител на непълнолетния към момента на увреждането делинквент, следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на нормата на чл. 48 от ЗЗД, а именно – ответницата да е родител и да упражнява родителските права спрямо живеещо при нея дете и последното да е извършило някакво деяние, с което да е причинило вреда, като за последната се прилагат правилата за деликта, визирани в общата хипотеза на чл. 45 от ЗЗД и е необходимо да се установят в кумулативна даденост противоправно действие или бездействие, вреда, причинната връзка между тях и вина на автора, която по начало се предполага до оборване на презумпцията.

В случая несъмнено се доказа наличието на всички изброени елементи от цитираните разпоредби. Ответницата е майка на ненавършилия пълнолетие ответник, който е живеел при нея към момента на деянието, тя упражнява родителски права спрямо него и не е налице отрицателната предпоставка, освобождаваща я от отговорност – да не е могла да предотврати настъпването на вредите. С влязлото в сила споразумение, одобрено от наказателния съд по НОХД № 1210/2023г. на СлРС /което по тези си последици се приравнява на влязла в сила присъда/, съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, се установява безспорно деянието и авторството на непълнолетното дете на ответницата, неговата противоправност и вината на извършителя, като изрично е прието, че той е разбирал свойството и значението на постъпките си. При това положение 4 отговорността на родителя произтича от нарушаване на общото задължение да упражнява възпитателските си функции, да оказва контрол на детето и да не позволява извършването на общественоопасни, неприемливи или противоправни действия. Не се спори относно настъпването на вредата, доколкото извършеното престъпление е резултатно по правната си същност, както и относно причинната й връзка с противоправните действия на сина на ответницата.

Поради това са налице законовите предпоставки за възникване на задължението за пълна обезвреда.

Ключовото оплакване на въззивника касае размера на определеното от решаващия съд обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Този въззивен състав намира, че няма причини за неговото изменение.

Размерът на гражданската отговорност трябва да е адекватен на нанесените увреждания, поради което следва да се проведе принципа за обезщетяване на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, без значение дали са имуществени или неимуществени.

Обезщетението за претърпенитие имуществени вреди е присъдено в пълния претендиран размер, решението не е обжалвано в тази част и в нея то е влязло в сила.

Ищецът е търсил и обезщетяване за претърпените неимуществени такива под формата на физически и психически болки, страдания и неудобства.

По несъмнен начин са доказани травматични увреждания – средна телесна повреда, изразяваща се в травматична фрактура, равняваща се на пълна експулсия на нивото на венеца на два предни горни зъба – 11 и 21, разклащане и на 32 зъб, който впоследствие бил отстранен от стоматолога по необходимост. Това затруднило за относително продължителен период от време дъвкателния процес и говора, причинило болки и страдания на ищеца, които постепенно отшумели. Счупването на зъбите наложило изваждане на корените и продължително лечение, резултирало в поставяне на неподвижна зъбна протеза – мостова конструкция от металокерамика с два мостоносителя и три възстановени зъба, което възстановило 5 дъвкателната функция и естетическия вид. Ищецът е търпял първоначално остри и постоянни болки, световъртеж и замайване от еднократния удар, приемал болкоуспокояващи средства. Болките със затихващ интензитет продължили около 2 месеца, първоначално храненето било затруднено и се налагало приемане на течна или мека храна. Ищецът чувствал страх, притеснение да общува с околните, неудобство от външния си вид, като това състояние продължило няколко седмици, той отсъствал от училище около месец. Тези обстоятелства се установяват еднозначно при анализа на всички представени от страните писмени и гласни доказателствени средства, включително и на заключението на съдебно-медицинска експертиза, които съдът е ценил поотделно и в съвкупност. Няма допуснати процесуални нарушения в тази насока, които да се отразяват на правилността на съдебния акт и да съставляват отменителни основания.

Поради всичко това следва да се осъществи отговорността на ответницата за обезщетяване на доказаните по несъмнен начин вреди, описани по-горе. Тъй като в обсега на инстанционния контрол попада само обезщетението за неимуществените вреди, изразяващи се във физически и емоционални болки и страдания, и те са по начало без паричен или друг имуществен еквивалент сами по себе си, законодателят е постановил определянето на размера на обезщетението за претърпяването им да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл.

52 от ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от вида, броя и характера на уврежданията, формата и степента на страданието, неговата продължителност и прогнозите за развитие.