Решение № 1166 от 09.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. Бургас, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501371 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на на Етажните собственици на жилищна сграда – апартхотел „Хевън“, с адрес гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“ – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №181/27.04.23г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№672/22г., с което са отхвърлени:

- предявените от въззивника кумулативно обективно съединени искове, срещу Ю. В. Ш., гражданин на ***, родена на *** г., с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 15 011,84 лева, от които, както следва: такса за управление и поддръжка на ЕС за 2018 г. – 2050,69 лева и 410,14 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2017 г. до 22.06.2022 г. в размер на 957,63 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2019 г. – 2050,69 лева и 410,14 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2018 г. до 22.06.2022 г. в размер на 749,70 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2020 г. – 2050,69 лева и 410,14 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2019 г. до 22.06.2022 г. в размер на 541,77 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2021 г. – 2050,69 лева и 410,14 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2020 г. до 22.06.2022 г. в размер на 333,26 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2022 г. – 2050,69 лева и 410,14 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2021 г. до 22.06.2022 г. в размер на 125,33 лева; на основание решение на ЕС, взето по т. 2 от проведено на 12.10.2016 г. ОС и относно собствения на ответницата апартамент № *** с обща площ от 104,85 кв.м., ид. № ***; ведно със законната лихва върху сумата от 10 253,45 лева, представляваща сбора от претендираните главници за такси, считано от 23.06.2022 г. до изплащането им;

- предявените от ищеца срещу В. В. К., гражданин на ***, роден на *** г. и М.

1

В. К., гражданин на ***, родена на *** г. искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, в условията на солидарност, сумата от 10 116,69 лева от които, както следва: такса за управление и поддръжка на ЕС за 2018 г. – 1381,99 лева и 276,40 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2017 г. до 22.06.2022 г. в размер на 645,36 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2019 г. – 1381,99 лева и 276,40 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2018 г. до 22.06.2022 г. в размер на 505,23 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2020 г. – 1381,99 лева и 276,40 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2019 г. до 22.06.2022 г. в размер на 365,10 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2021 г. – 1381,99 лева и 276,40 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2020 г. до 22.06.2022 г. в размер на 224,59 лева; такса за управление и поддръжка на ЕС за 2022 г. – 1381,99 лева и 276,40 лева ДДС, ведно с лихва за забава от 15.11.2021 г. до 22.06.2022 г. в размер на 84,48 лева; на основание решение на ЕС, взето по т. 2 от проведено на 12.10.2016 г. ОС и относно собствения на ответниците апартамент № *** с обща площ от 70,66 кв.м., ид. № ***; ведно със законната лихва върху сумата от 6909,95 лева, представляваща сбора от претендираните главници за такси, считано от 23.06.2022 г. до изплащането им.

Ищецът оспорва извода на съда, че не е провел пълно и главно доказване на легитимно влезли в сила решения на Общото събрание на Етажната собственост (ОСЕС), с които да са определени такси, дължими от етажните собственици за процесиите периоди. Оспорва извода на съда, че е приел без възражение доклада на делото, но не ангажирал доказателства за свикването на събранието и съобщаването за изготвяне на протокола, съгласно чл.13 и чл.16 от ЗУЕС, поради което не може да се прецени изтичането на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, съответно - датата на влизане в сила на решението.

Въззивникът намира, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.146 от ГПК и чл.7 ГПК, т.к. не е постановил пълен и точен доклад, като не е указал на ищеца оригиналите на кои от представените с исковата молба доказателства следва да представи. Не е съдействал на страните за снабдяване с доказателства. Ищецът е представил протоколно решение в оригинал от 12.10.2016год., както и Уведомление по чл.46б от ЗУЕС до Кмета на Община Несебър за това, че е проведеното Общо събрание на 12.10.2016год. на Етажната собственост, редовно проведено с мнозинство 68,48% и съдът е направил справка.

Въззивникът обосновава твърдение защо не е представил, респ. – защо представя с въззивната жалба писмени доказателства - поради смяна на управител, е изчезнал част от архива на етажната собственост и невъзможност да се установи контакт с избрания на ОСЕС през 2007г. управител. Такъв контакт вече бил установен и били открити оригиналите на покана за провеждане на Общо събрание на 12.10.2016год, съобщение от 17.10.2016год. за поставяне на протокола от проведеното Общо събрание на 12.10.2016год. и Протокол от 17.10.2016год. за поставяне на съобщението. Поради това намира, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че само от наличния протокол на Общото събрание - оригинал и уведомление от общината, не може да се извърши преценка за изтичането на срока по чл.40, ал. 2 от ЗУЕС.

Според въззивника, съобразно разпоредбата на чл.40 от З У Е С , всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразни решения, приети на Общото събрание на Етажните собственици. Липсват доказателства от ответната страна, че този протокол не е влязъл в сила или има висящо производство. Счита, че НРС прави опити да се отменят решенията на Етажните собственици, а това може да стане само с иск по чл.40 от ЗУЕС или да се твърди нищожност на решенията на Общото събрание. Срокът по чл.40, ал. 2 от ЗУЕС е изтекъл и не може да се оспорва решението на Етажните собственици.

Поради това намира, че са налице предпоставките на чл.266 ГПК за събиране на писмени и гласни доказателства – нарушения на нормите на чл.146 от ГПК и чл.7, ал.1 от ГПК от първоинстанционния съд. Представя заверен препис на Списък на присъстващите етажни собственици, покана за провеждане на Общо събрание на 2 собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост на жилищна сграда - апартхотел „Хевън", к.к. „Слънчев бряг", град Несебър на 12.10.2016год., копие на заверен препис на покана за провеждане на Общо събрание; копие на заверен препис на съобщение от 17.10.2016год.; копие на заверен препис на Протокол от 17.10.2016год. за поставяне на съобщението за изготвения протокол от Общото събрание на 12.10.2016год.

Претендира да бъде допуснат един свидетел за твърдяните факти, че тези доказателства не са представени не само защото не му указани, но и не е могъл да узнае за тяхната наличност до момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

Въззиваемите Ю. В. Ш., В. В. К. и М. В. К., чрез назначените при условията на чл.47, ал.6 ГПК особени преставители – адв. Полименова и Велков представят в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмени отговори на въззивната жалба.

Според адв. Велков, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и е дал съответстваща на установеното фактическо положение правна квалификация, поради което решението е законосъобразно и правилно. Намира, че ищецът не е доказал твърдяните от него факти и обстоятелства представените изходящи от него частни документи са оспорени като неавтентични, недостоверни и несъотносими към предмета на делото и съответно не са кредитилани от съда. Намира че въззивните оплаквания не са прецизно формулирани; счита че ищецът е следвало да знае какви доказателства е представил с исковата молба в копие, респ. – оригиналите на кои доказателства следва да представи.

Въззиваемите оспорват автентичността на представените от ищеца с въззивната жалба „нови“ писмени доказателства, като намират, че същите са създадени за делото и антидатирани. Възразяват срещу искането за допускане на свидетел. Според тях, въззивната жалба, както и първоначалната искова молба, са подписани от П. Х. С., за когото се твърди, че е избран за председател на управителния съвет на етажната собственост на 12.10.2016г. От представените нови доказателства само Поканата за Общо събрание е с дата 04.10.2016г. Списъкът на собствениците е без дата, но ищецът твърди, че е изготвен за събранието на 12.10.2016г. Другите два документа носят дата 17.10.2016г. Намира за нелогично ищецът, представляван от П. Х. С. да твърди, че не е могъл да узнае за тези доказателства.

Според адв. Полименова, въззивната жалба за неоснователна и недоказана, а доказателствените искания - като преклудирани по срок. Споделя извода на НРС, ищецът не е доказал влезли в законна сила решения на ОСЕС, въз основа на които да е възникнало задължение за ответниците. Намира, че не са доказани предпоставките за обявяване на решенията на ОСЕС по предвидения в ЗУЕС ред, в т.ч. и провеждането на самото Общо събрание. С позоваване нормата на чл.183 ГПК, въззиваемите намират, че след като ищецът не е представил оригиналите на представените в копие документи, съдът правилно и законосъобразно е приложил последиците от неизпълнение на това му задължение. В тази насока намира, че съдът е дал ясни и точни указания, а ако те са били неясни на ищеца, е следвало той да поиска разясняването им. Посоченото във въззивната жалба признание на ищеца, че по време на първоинстанционното производство, той не е разполагал с доказателства за твърдяното от него обявяване на решенията на ОС на ЕС, сочи, че е разбрал даденото му от съда указание, но не го е изпълнил, тъй като не е разполагал нито с оригинали, нито дори с копия на писмени доказателства, с които да докаже иска си.

Оспорват направените с въззивната жалба доказателствени искания, като ги намират за преклудирани - ищецът е следвало да разполага с тях и да ги представи още в първоинстанционното производство. Намират за недоказано му твърдението, че е изчезнала част от архива и предположението, че вероятно е станало объркване в документите поради смяна на управителя не е основание да се приеме, че ищецът е нямал възможност да представи доказателствата пред PC Несебър. Намират че тези доказателства не са нито за новооткрити и новонастъпили факти, нито могат да се приемат за нови доказателства, тъй като по признанията на ищеца във въззивната му 3 жалба документите са били налични, но той не е могъл своевременно да ги представи в хода на цялото първоинстанционно производство понеже управителят на ЕС бил в чужбина.

Въззиваемите оспорват и направеното едва с въззивната жалба искане за допускане до разпит на един свидетел като преклудирано и безсмислено.

С Определение №2176/25.08.23г., Бургаският окръжен съд е оставил без уважение доказателствените искания на въззивника. Съдът е намерил, че указанията на НРС за представяне на оригинали на документите не са били неясни: с Определение №1345/22.11.22г., съдът е задължил ищеца да представи оригинали на приложените в заверен препис писмени доказателства или официално заверени преписи от тях. Макар да не са били посочени конкретно и пунктуално кои са тези доказателства, е следвало ищецът, който ги представя да е наясно кои от тях са представени в незаверен препис, респ. – да ги представи или да обясни защо не може да го направи. Въззивният съд е приел, че след като тези доказателства изхождат от и се намират в страната, която иска да ги представи, е следвало тя да положи необходимата грижа за съхранението и наличието им. Съдът е намерил, че в тази връзка аргументи за лоша организация при воденето на архив и липса на комуникация при предаването на управлението, не могат да се вменят в процесуални нарушения на първоинстанционния съд при събирането на доказателства и да служат за основание на страната да бъде даден по-дълъг процесуален срок за представяне на доказателства.