Решение № 1445 от 21.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1445 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ДесиС. Ст. Чернева при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20231100500103 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на молителите С. С. Г., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните си деца М. И. Г. и М. И. Г. , тримата чрез надлежно упълномощения адв. Р. В. Ш. от САК , срещу съдебно решение № 11909 от 28.10.2022г., постановено по гр. дело № 66587/2021г. по описа на СРС, 37 с-в, в частта, с която е оставена без уважение молбата им за защита от домашно насилие и е отказано издаването на заповед за защита, с която по отношение на ответника И. Е. Г. да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради необоснованост. Жалбоподателите искат да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Претендират разноски по делото.

В открито съдебно заседание въззивниците, чрез упълномощения представител, поддържат въззивната жалба. В хода на устните състезания искат да се отмени решението в обжалваната част по съображенията във въззивната жалба. Представят списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна И. Е. Г. е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез адв. Б. В. К. от САК, с който я оспорва, като неоснователна.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна лично и чрез пълномощника си поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила решението на районния 1 съд, в обжалваната част. Претендира разноски по делото и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана в обжалваното решение и не е необходимо да се възпроизвежда отново в настоящия съдебен акт.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на С.

С. Г. и малолетните М. И. Г. и М. И. Г. срещу И. Е. Г. – за защита от домашно насилие, за извършен акт на домашно насилие в жилището на молителите на 18.11.2021г. около 18.00 часа, подробно описано в молбата до съда.

Ответникът е оспорил твърденията за осъществено домашно насилие.

С решението, постановено по гр. дело № 66587/2021г. по описа на СРС, 37 състав, съдът е оставил без уважение молбата на С. С. Г., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните си деца М. И. Г. и М. И. Г. за издаване на заповед за съдебна защита срещу И. Е. Г. и е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Със същото решение съдът е оставил без уважение молбата на И. Е. Г., действащ лично и като баща и законен представител на малолетните деца М. И. Г. и М.

И. Г. срещу С. С. Г. и е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Осъдил е С. С.

Г. и И. Е. Г. да заплатят по 25 лева държавна такса по сметка на СРС.

В частта, с която е оставена без уважение молбата на И. Е. Г., действащ лично и като баща и законен представител на малолетните деца М. И. Г. и М. И. Г. срещу С. С.

Г., първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

2

Въззивният съд, в настоящия състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, прие следното:

Въззивната жалба е основателна.

Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Наведените от въззивниците доводи за неправилност на решението в обжалваната част, са основателни. Първоинстанционният съд неправилно е формирал извод за неоснователност на молбата за защита по ЗЗДН, предявена от С. С. Г. и малолетните М. И. Г. и М. И. Г., като в обжалваната част е постановил необосновано решение и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не са обсъдени в пълнота всички доказателства, респ. първостепенният съд не е формирал правните си изводи съобразявайки каузалната връзка на всички събрани доказателства.

Между страните липсва спор, че С. С. Г. и И. Е. Г. са родители на децата М. И.

Г. и М. И. Г. . Последното се установява и от неоспорените писмени доказателства – копия на дубликати от удостоверения за раждане от 04.06.2020г., издадени от Столична община, район Средец. Следва, че молителите са легитимирани да търсят защита от домашно насилие съгласно нормите на чл. 3, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.

По делото не е спорно обстоятелството, че на 18.11.2021г. около 18.30 ч. въззивниците и въззиваемия са се намирали на един и същ адрес – гр. София, бул.

******* но от двете страни на входната врата на апартамент № 6, на третия етаж.

В депозирания от И. Е. Г. отговор на 10.12.2021г. същият е признал, че на 18.11.2021г. в 18.10 ч. е бил на адреса в гр. София, бул. „******* за да вземе децата си, като първоначално е бил пред входа на блока, в който трите молителки живеят, а впоследствие се е качил до апартамента им.

От показанията на разпитаната свидетелка М. С.К.-Г., майка на молителката Г. и баба по майчина линия на децата М. И. Г. и М. И. Г., се установява, че е присъствала на 18.11.2021г. в дома на трите молителки, когато И. Е. Г. е трябвало да вземе децата в 18 ч., но закъснял и дошъл в 18.40 часа. От показанията на свидетелката се установява, че двете с молителката Г. започнали да обуват децата и да им обличат връхните дрехи, а докато чакали ответникът да позвъни на входната врата на жилището, той започнал да блъска на вратата и да вика да отварят бързо, като крещял: „ще те съсипя, ще те разпилея“ и ги наричал „мишоци“. Свидетелката погледнала през шпионката и видяла ответникът зачервен и гневен да стои пред вратата, а след един-два удара по вратата, се изплашила и заключила вратата, която до този момент не била заключена. Тогава той блъснал два пъти вратата в областта на дръжката и я ритнал два пъти в долната част над прага. Свидетелят сочи в показанията си, че децата много се изплашили, а майката ги прибрала вътре и се обадила на тел. 112.

Съдът прецени показанията на свидетелката К.-Г. при спазване нормата на чл.

172 от ГПК, за която счита, че е възможно да е заинтересована от изхода на спора в полза на молителите, поради близката родствена връзка с тези страни, но не намира причина да не ги кредитира като обективни и непротиворечащи, тъй като са дадени под страх от наказателна отговорност, кореспондират с останалия доказателствен 3 материал, вкл. с признанието на ответника за посещението на адреса на молителите на процесните дата и час.

Съдът не обсъжда показанията на св. М.Ц.С. – майка на съпругата на ответника, тъй като същата няма преки лични впечатления от случилото се на процесните дата и час, а пресъздава наученото от трето лице, което също не е присъствало на мястото.

Показанията на св. М. П.П. – служител в дружеството на ответника, не са относими към разглеждания спор, а пресъздават наученото от И. Е. Г. за спорните отношения между родителите на децата М. И. Г. и М. И. Г..

От показанията на св. Е.М.К. – служител на 01 РПУ на СДВР се установява, че е отишъл на адреса на страните и е видял входната врата, която била пропукана – счупена. Разговарял е със съсед от който разбрал, че той е чул, че съседите на етажа са имали разправия. Установява се също, че на адреса е видял децата, жената и майка , които били изплашени.

При извършената съвкупна преценка на доказателствата, вкл. и събраните писмени доказателства по делото, настоящият въззивен състав приема, че показанията на свидетеля Китанов са обективни и отразяват действителните отношения между страните на процесната дата.

От приетото заключение на съдебно - психологичната експертиза, изготвено от вещото лице Ж.С.Т. – клиничен психолог се установява, че при С. С. Г. е констатирана повишена тревожност и проява на депресивна симптоматика, а наблюдаваната завишена тревожност и напрежение е свързана с евентуалната вероятност молителката да е в едно помещение с ответника. При децата М. И. Г. и М. И. Г. не са констатирани трайни промени в емоционалното им функциониране или страхови преживявания към техния баща. От заключението се установява, че и двете деца имат спомен за случката на 18.11.2021г., но това не им оказва влияние при общуването с баща им. В откритото съдебно заседание в което е изслушано вещото лице при спазване изискването на чл.

200, ал. 2 от ГПК, вещото лице е конкретизирало заключението, че децата проявяват белези на стрес, но той е поради въвличането им в конфликт между страните, а не като реакция от конкретната ситуация. Според заключението на експерта децата са въвлечени в конфликтната ситуация и двамата родители се опитват да им влияят, което ги натоварва психически и ги поставя в тревожно очакване, че ще трябва да вземат страната на един от родителите си, а последното ги тормози допълнително. Установява се, че докато е траело събитието и децата не са знаели какво се случва е нормално да изпитат реакция на стрес, а след като взаимоотношенията с баща им са възстановени и след като са осъществили контакт помежду си е нормално, при наличие на доверие и обич от ответната страна, те да не проявяват тревожност по отношение на бащата.

От приетото като неоспорено писмено доказателство – удостоверение с изх. № 20 от 18.01.2022г., издадено от Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр.

София, Център за обществена подкрепа към Фондация „Асоциация Анимус“ се установява, че консултативния процес със С. С. Г. е започнал на 30.11.2021г. и са проведени шест консултативни програми, а от 12.01.2022г. в консултативните програми на центъра е включена и дъщеря М. И. Г.. Удостоверението е изготвено и подписано от психолог към Центъра, който е отразил, че при г-жа Г. има симптоматика, характерна за емоционална криза: повишено напрежение, плачливост, обърканост, чувство на застрашеност. В удостоверението се сочи, че преживяванията във връзка с поведението на бащата на децата са изключително интензивни и се възприемат, като форма на психическо насилие.