Определение № 662 от 06.11.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. Кюстендил, 06.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Петър Л. Мичев Въззивно частно гражданско дело № 20261500500501 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение на „Г & К груп 77“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Дупница, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 11, чрез адв. К.К., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 725/21.07.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 1106/2025 г. по описа на ДРС, IV с-в.

Длъжникът сочи, че узнал за процесната заповед на 21.09.2026 г. след извършени от процесуалния му представител справки по заповедното дело и по изп. д. № 622/2026 г. по описа на ЧСИ Елица Христова № 743. Твърди, че процесната заповед не му е била надлежно връчена, респ. не е могъл да упражни в срок правото си по чл. 414 ГПК. Оспорва наличието на предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК, доколкото върху съобщението за издадената заповед е посочено единствено, че на адреса на управление на дружеството-длъжник не е открит никой. Цитира съдебна практика в подкрепа на своите оплаквания. Едновременно с това упражнява правото си по чл. 413, ал. 1 ГПК. Моли за приемане на възражението, спиране на изпълнението и връщане делото на ДРС за даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Становището на заявителя е за недопустимост на възражението.

Длъжникът е узнал за издадената заповед на 14.08.2026 г., респ. срокът за подаването му е изтекъл на 14.09.2026 г. В условията на евентуалност счита подаденото възражение за неоснователно с твърдения, че заповедта е надлежно връчена на длъжника. Моли за оставяне възражението без разглеждане, евентуално същото да не бъде прието.

1

Настоящият съдебен състав намира възражението по чл. 423 ГПК за подадено в законоустановения едномесечен срок от узнаване за издадената заповед за изпълнение. От приложените към делото писмени доказателства се установява, че длъжникът е узнал за процесната заповед на 21.09.2026 г., когато процесуалният му представител се е явил в кантората на съдебния изпълнител, за да получи съобщение изх. № 14122/14.07.2026 г. по описа на ЧСИ Елица Христова № 743. Този извод следва и от обстоятелството, че в контролния лист към ч. гр. д. № 1106/2025 г. по описа на ДРС изрично е отбелязано, че адв. Кашеров се е запознал със заповедното дело на същата дата – 21.09.2026 г. Липсват данни, както в заповедното, така и в настоящото производство, длъжникът да е узнал по-рано за издаването на заповедта.

Същевременно не се налага изискване на заповедното дело, доколкото въззивният съд има служебен достъп до него чрез ЕИСС. Не е необходимо и изискването на цялото изп. д. № 622/2026 г. по описа на ЧСИ Елица Христова № 743, тъй като са налице достатъчно убедителни доказателства, установяващи точната дата на узнаване. Приложеното от заявителя уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК изх. № 15310/31.07.2026 г. по описа на ЧСИ Елица Христова № 743 в случая не разколебава приетото по-горе, доколкото от значение е фактическото (реално) узнаване от длъжника за издадената заповед, независимо че залепването на това уведомление на дворната врата на адреса на длъжника на 31.07.2026 г. е надлежно оформено. Дори и да се приеме, че е настъпила фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК и считано от 14.08.2026 г. длъжникът е имал един месец да подаде процесното възражение, не може да се приеме, че след изтичането на този срок (14.09.2026 г.) е узнал за заповедта, след като в това уведомление е посочено единствено, че същият следва да се яви в канцеларията на съдебния изпълнител, за да получи книжа по цитираното изпълнително дело. Налице са предпоставките за произнасяне по същество:

ДРС е бил сезиран от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *** със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Г & К груп 77“ ООД, ЕИК **** за сумите, както следва: 328,03 € – месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор 505579368, партида 109160535, ID на договор М6274290/10.04.2019 г. за периода от 16.07.2024 г. до 15.12.2024 г., ведно със законна лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното плащане; 302,18 € – неустойка за неизпълнение на договор 505579368, партида 109160535, ID на договор М6274290/10.04.2019 г., ведно със законна лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното плащане; общо 36,10 €, от които 21,64 € – мораторната лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 09.09.2024 г. до 17.06.2025 г. и 14,46 € – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 05.09.2024 г. – 17.06.2025 г.; 11,33 € – платена държавна такса намалена с 15 % и 204,52 € – адвокатско възнаграждение.

Въз основа на посочените в заявлението суми е издадена Заповед № 725/21.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1106/2025 г. по описа на ДРС, IV с-в, за 2 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Видно е, че както в заявлението, така и в цитираната заповед за седалището и адреса на управление на дружеството-длъжник е посочено, че се намират в гр. Дупница, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 11, които напълно съответстват на отразеното по партидата му в ТРРЮЛНЦ. До гр. Дупница, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 11 е изпратено от заповедния съд и съобщението за издадената заповед, в което връчителят е посочил следното: „Адреса е посещаван на 28.07.2025 г., на 03.08.2025 г., на 08.08.2025 г., на 25.08.2025 г., на 30.08.2025 г. и на 02.09.2025 г., но неоткривам никой на адреса.“.

С резолюция от 07.10.2025 г. заповедният съд е указал на връчителя да залепи уведомление и да се направи справка по партидата на длъжникатърговец в ТРРЮЛНЦ. Уведомлението е залепено на входната врата на къщата на 09.10.2025 г. в 16:00 ч. в гр. Дупница, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 11, а от изготвената справка в регистъра е видно, че седалището и адреса на управление не са променяни. С резолюция ДРС е приел, че заповедта следва да се счита за връчена на 23.10.2025 г.

С Разпореждане № 3024/25.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1106/2025 г. по описа на ДРС, IV с-в, е постановено да се издаде ИЛ в полза на заявителя за присъдените съгласно влязлата в сила Заповед № 725/21.07.2025 г. суми, върху която е извършено и съответно отбелязване.

За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл.

50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес. Когато връчителят посещава адреса, той следва да установи дали на място има табела с фирмата на търговеца или наименование на юридическото лице и обявено работно или приемно време; има ли помещение, в което пребивава търговецът, негови представители или наети работници или служители. При липса на подобни данни връчителят следва да положи усилия да събере сведения познат ли е на това място търсения търговец, известно ли е на някого ЮЛ с наименование като неговото и има ли лица, които са виждали негови представители или работници и служители на посочения адрес и по възможност кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението от кои лица ги е събрал, като впише имената и адресите им; ако сведенията изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена, длъжности, адреси на фирмите, в които работят тези лица. Излагането на посочените констатации от връчителя е необходимо, за да се удостовери по надлежния ред кога и как са събрани сведения за пребиваването на търговеца на съответния адрес, извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от служители на съответната фирма. Констатацията, че на многократно посетения адрес няма представители на търговеца, без отразяване на посочените обстоятелства, опорочава връчването на съобщенията и призовките. В конкретния случай отразеното от връчителя в приложеното на л. 64 от заповедното дело съобщение за издадената заповед за изпълнение до „Г & К 3 груп 77“ ООД, се ограничава единствено до това, че на посетения адрес не е открит никой. В това съобщение липсват сведения дали дружеството е пребивавало на адреса, дали го е напуснало, въз основа на какви данни е направен извода, че на адреса не са налице упълномощени лица, които да получат съобщението и от кого са предоставени същите. Липсата на такива констатации налага извода, че не е налице редовно връчване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 725/21.07.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 1106/2025 г. по описа на ДРС, IV с-в на „Г & К груп 77“ ООД. Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК предполага поставяне на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК само в хипотезата на невъзможен достъп до канцеларията на търговското дружество в случай че същото се помещава на адреса или при неоткриването на лице, съгласно да получи призовката, но само при безспорно обитаване на адреса от дружеството, а не при единственото отбелязване, че не е открит никой, макар и адресът да е посещаван цели шест пъти. В последния случай поставянето на такова уведомление е ненужно.

Гореизложеното налага възражението да бъде прието, а изпълнението на процесната заповед спряно. При това положение следва да се обсъди и инкорпорираната във възражението по чл. 423 ГПК частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, допустимостта на ЧЖ срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските зависи от действията по подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК и образуване на исково производство по реда на чл. 422 ГПК. А прието възражение по чл. 423 ГПК има характер на своевременно подадено възражение по чл. 414 ГПК и ако след указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК е образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК администрирането и разглеждането на такава ЧЖ ще зависи от крайния резултат по предявения установителен иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, ЧЖ е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, ЧЖ по чл. 413 ГПК следва да се върне. Тази ЧЖ се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като напр.: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Тъй като в настоящия случай възражението на длъжника е прието и предстои даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, то КнОС намира, че към момента не може да се извърши преценка за наличието на основания за администриране на жалбата, респ. за наличието на предмет на обжалване. Това налага 4 образуваното пред КнОС производство в тази част да бъде прекратено като инкорпорираната във възражението по чл. 423 ГПК ЧЖ по чл. 413, ал. 1 ГПК се върне на ДРС за извършване на преценка за наличието на предпоставките, обуславящи администрирането и последващото ѝ разглеждане от КнОС.

Сторените разноски в настоящото извънредно производство следва да се съобразят от исковия съд при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на претендираните със заявление вх. № 6992/18.06.2025 г. по чл. 410 ГПК суми.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение вх. № 5809/02.11.2026 г. по рег. на КнОС на „Г & К Груп 77“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.

Дупница, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 11, чрез адв. К.К., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 725/21.07.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 1106/2025 г. по описа на ДРС, IV с-в.