Решение № 260388 от 30.12.2020, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град Д., 30.12.2020 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА при секретаря Здравка Й., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 960 по описа на ДРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „АВТОКРАН - ПОДЕМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „***“, *** с ЕИК ***, представлявано от управителя В. Д. Б., чрез упълномощения адвокат М.Г., с която срещу „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление : гр. Д., ул.„***“ ***, са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 79 ал.1, предл.1 и по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- 421,20 лв., представляваща неплатена цена по неформален договор за извършване на услуги с автокран, по фактура № ***/***г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане;

- 188,41 лв., представляващо обезщетение за забава при изплащането на главното задължение за периода от ***г. до ***г.

Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Ищецът твърди да е изправна страна по сключен с ответника неформален договор за осъществяване на услуги с автокран на обекти на ответника съгласно фактура № ***/***г. на стойност обща стойност 421,20 лева.

Към датата на подаване на исковата молба ответникът е в забава. Между страните са водени многократни разговори ответникът да заплати доброволно задължението си.

Поради изложеното ищецът претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, с който изразява съгласие за сключване на спогодба.

На осн. чл. 229, ал.1, т.1 от ГПК производството по делото е спряно по взаимно съгласие на страните, като е възобновено по искане на ищеца поради непостигане на спогодба.

Д.кият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От страна на ищеца е представена двустранно подписана фактура №***/***г. на стойност 421,20 лв. с ДДС, както и товарителница за ежедневно извършена и приета работа от ***г., подписана от представител на ответното дружество.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на в.л. Е.Й. не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло като обективно и безпристрастно. Вещото лице е посочило, че сумата по процесната фактура е включена в справка – декларация по ЗДДС при ищеца и при ответника с право на пълен данъчен кредит. Задължението на длъжника за извършените услуги по фактурата към датата на подаване на исковата молба и към момента на извършване на експертизата е в размер на 421,20 лв. Обезщетението за забава върху главното задължение възлиза на 188,51 лв. за периода от датата, следваща издаването на процесната фактура - ***г. до ***г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. с чл. 266, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съобразно правилата на чл.

154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, наличието на сключен с ответника договор за изработка с твърдяното съдържание /извършване на услуги с автокран/; изпълнение на задълженията по договора, както и че изработеното е прието от възложителя ответник.

По иска по чл. 86 от ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

Съгласно чл. 264, ал.1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.

Следователно приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие - реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие - одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора. Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал.1 от ЗЗД е налице, както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия /с подписването на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването на такава, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит/.

Съдът приема, че с оглед на приетите доказателства по делото се установява, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за изработка, обективиран в процесната фактура, съгласно който ищецът се е задължил срещу възнаграждение да извърши услуги с автокран. За установяването на изпълнената и приета работа ищецът е ангажирал писмени доказателства - процесната фактура и товарителница, по негово искане е допусната и съдебно-счетоводна експертиза.

Фактурата съставлява частен свидетелстващ документ. Когато тя не е подписана от получателя, тя не доказва валидно поето задължение по нея. В настоящия казус същата е подписана от представител на дружеството - възложител. Съгласно формираната по реда на чл.

290 и сл. ГПК константна практика на ВКС, обективирана в решение № 71 от 8.09.2014г. на ВКС по т. д. № 1598/2013г., II т. о.,; решение № 96 от 26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г., I т. о.; решение № 30/8.04.2011г. по т. д.

№ 416/2010г., I т. о.; решение № 118/5.07.2011г. по т. д. № 491/2010г., II т. о.; решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г. на II т. о., решение № 211/30.01.2012г. по т. д. № 1120/2010г. на II т. о.; решение ***9 от 7.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на II т. о.; решение № 92/7.09.2011г. по т. д. № 478/2010г., II т. о. и др., осчетоводяването на фактурите от търговско дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, съответно и отразява възникналата между страните облигационна връзка. От неоспореното заключение на изслушаната съдебно - счетоводна експертиза безспорно се установи, че процесната фактура е осчетоводена от ищеца и ответника, декларирана от ответника пред ТД на НАП. Съгласно чл.68 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получена от него стока или услуга по облагаема доставка. Следователно е налице приемане с конклудентни действия на извършената работа от страна на възложителя. Касае се за търговска сделка между търговци и ответникът не се е противопоставил веднага след узнаването, поради което, на основание чл. 301 ТЗ, е обвързан от извършеното приемане.

Отразените във фактурата данни и неоспореното заключение на в.л. по изслушаната съдебно - счетоводна експертиза дават основание да се приеме, че задължението на ответника, като възложител, за заплащане стойността на процесната фактура е доказано в претендирания размер, поради което предявеният иск подлежи на уважаване в заявения размер.

Като последица от уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху присъдената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението.

По аргумент от чл. 266, ал.

1 от ЗЗД вр. чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и чл. 7, ал. 2 от договора, възложителят дължи обезщетение за вредите от неточното си във времето изпълнение, изчислено по размер от законната лихва, за времето от ***г. до ***г., което според заключението по приетата ССчЕ възлиза на 1881,51 лева. Тъй като претенцията на ищеца е в по-малък размер, то ответникът следва да бъде осъден да заплати мораторна лихва от 188,41 лв.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, както следва: 100 лв. - заплатена държавна такса и 100 лв. - заплатен депозит за вещо лице.

Така мотивиран, Д.кият районен съд

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление : гр. Д., ул.„***“ *** да заплати на „АВТОКРАН

- ПОДЕМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „***“, *** с ЕИК ***, представлявано от управителя В.

Д. Б., сумата от 421,20 лв., представляваща неплатена цена по неформален договор за извършване на услуги с автокран, по фактура № ***/***г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – ***г. до окончателното плащане и сумата от 188,41 лева, представляваща обезщетение за забава при изплащането на главното задължение за периода от ***г. до ***г.

ОСЪЖДА „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление : гр. Д., ул.„***“ *** да заплати на

„АВТОКРАН - ПОДЕМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „***“, *** с ЕИК ***, представлявано от управителя В. Д. Б. сумата от 200 лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :